„Свидетелства на времето“: 80 години от спасяването на българските евреи
Николай Лефеджиев
Споделете статията
Един от най-мрачините периоди в историята е Втората световна война и гоненията срещу евреи. Милиони от тях намират смъртта си в масови гробове и концлагери. Антисемитската идеология набира скорост и страни, които се присъединяват към Тристранния пакт между Рим, Берлин и Токио, привеждат законодателството си в съответствие с нацистките закони на Германия.
„Застава на Дунава една половин милионна германска армия и задават на последния български преговарящ по тези въпроси ген. Бойдев, пратеник на цар Борис III, преди влизането ни в пакта през януари 1941 г. въпроса: Приятел или враг е България? А второто, което казват германците е, че изпълняват заповедите на фюрера и българското нежелание или опити за неутралитет, не могат да ги отменят. Т.е. ние влизаме в пакта. Тогава цар Борис III по време на тези наистина последни преговори, тъй като България няколко пъти преди това се опитва да отлага влизането си в пакта, да противодейства по някакъв начин, подписва указа, с който да бъде обнародван Закона за защита на нацията. Преди това той е приет от Народното събрание през декември 1940 г. Ясно е, че германците ще влязат в България, тъй като всички виждат как строят на Дунав понтонни мостове. Те идват в България заради англичаните, които са се настанили в Гърция и закъсването на Мусолини във войната. Хитлер е решил да му помогне и той трябва да мине отнякъде. Държавите, през които може да мине са България и Югославия”, казва Георги Боздуганов, изследовател и публицист.
По онова време в Европа никой не може да спре германската военна машина. Страните до нас, които не влизат в Тристранния пакт търпят огромни човешки и материални загуби.
Влизането на България в Тристрания пакт спасява страната от разорение и пълна разруха. Да вземем Югославия – тя влиза по-късно в пакта, защото там се прави преврат срещу краля, той бяга и т.н. – там убитите според титовите историци са 1 млн. 700 хиляди, а според американците са 1 млн. и 870 хиляди. Даваме ли си сметка колко хора загиват? В Гърция над 300 хиляди души умират само от глад, защото германците им взимат всичко – зърно, животни, всичко каквото можем да се сетим германците го конфискуват след като превземат Гърция. Загиналите са общо към 600 хиляди души. България с влизането си в този пакт - колкото и зле да звучи от наша съвременна гледна точка, защото днес гледаме с други очи на тези събития – е спасително за България, а също и за българските евреи. Ако германците бяха окупирали България, то тук щяха да останат толкова евреи, колкото и в Югославия. Нула.
В книгата си „Почти невъзможно“, един дългогодишен труд, Георги Боздуганов публикува факти, от които 80 -90 % са напълно неизвестни до този момент. До тях той стига като изследва архивите в Германия, Обединеното кралство, Швейцария, Израел и България.
„В този авторитарен режим последната дума по всички въпроси има цар Борис III, а много често и първата. Той и българското правителство по онова време са твърдо решени да запазят всички евреи – български и чуждестранни, които се намират на територията на царство България. И те са запазени! Не само това – техният брой се увеличава. В края на войната по документи, които съм публикувал в книгата си „Почти невъзможно”, това се доказва. Едните са на консисторията, а другите са на четирима американски автори, които правят един много сериозен анализ в книга за евреите в съветските сателитни държави. Тя е издадена по поръчка и финансирана от Американския еврейски комитет, т.е. тези четиримата не са някакви случайни хора. Третият документ е справка на Държавна сигурност от 1945 г., която използва полицейски данни от 1943 г., според която евреите в България са 56 900 души. Да не забравяме, че германците искат от нас 48 000, тъй като използват данни от едно преброяване от 30-те години. Както и да се правят изчисления, това увеличение не може да е на база естествен прираст от раждания. Явно е, че в България пристигат други чуждестранни евреи, които живеят тук с надеждата, че България ще запази своята визия по тези събития и те ще преживеят по някакъв начин кошмара и ужаса, който нацистите създават в Европа”, допълва Боздуганов.
Както всяко нещо, свързано с политическо действие у нас, възникват спорове и разделение. Не прави и изключение въпросът кой спаси българските евреи.
Тук възникват спорове, които десетилетия водим. Преди 1989 г. нямаше спорове, Тодор Живков беше спасил евреите. Имаше филм „Ешелоните”, който показваше това, а Живков бе предложен за Нобелова награда, която никога не получи. Сега обаче има един много тежки спорове в последните 30 г. Кой спаси евреите? Ами този, който има власт! Още на 16 фев. 1943 г., един месец преди акцията на Димитър Пешев, последвана от достойните действия на църквата, премиерът Богдан Филов вика Адолф Бекерле, посланикът на Германия у нас, и му казва следното: „Българските евреи ще бъдат мобилизирани и ще работят за българския национален интерес.” Никакво експулсиране, депортация и други подобни неща. Публикувал съм го и всеки може да го види. Документът в българските архиви е изчезнал, но е останал в германските. Докладът на Бекерле описва тази среща и това е първото нещо, което прави цар Борис III.
На 10 март 1943 година Православната ни църква, в лицето на софийския митрополит Стефан и пловдивския митрополит Кирил предприемат активни действия против депортацията на стотици евреи от Пловдив. В същото време подпредседателят на Народното събрание Димитър Пешев и 43-ма народни представители разкриват тайната спогодба между България и Третия Райх за депортиране на десетки хиляди евреи и осуетяват плановете на нацистка Германия. Това надигане на българското общество помага на цар Борис III.
„На него му трябва сериозна народна подкрепа, за да покаже пред света и най-вече пред нацистите, че в България няма антисемитизъм, българският народ е много толерантен и добре настроен към евреите. Обаче нещата се затягат, срещу него действат Белев (бел. ред. Александър Белев – главен комисар в Комисарството по еврейските въпроси) и Данекер (Теодор Данекер, висш нацистки функционер, съветник по „еврейския въпрос“ в германското посолство в София от януари до септември 1943 г.). Белев де факто действа като германски наемен служител през цялото време, нацист по убеждение, антисемит. Той иска да изсели, както евреите от Беломорска Тракия и Вардарска Македония, така и колкото може повече евреи от България. Първоначалните му планове са били за 8000 души. Цар Борис III заминава на 31 март 1943 г. в Берлин, среща се с Хитлер и Рибентроп и директно им заявява своето окончателно решение – евреи няма да бъдат изселвани, 25 хиляди души мъже ще бъдат използвани за правене на пътища, строителни и мелиоративни дейности, което се и случва. И това е!”, разказва Боздуганов.
Още от началото на войната през 1939 г. започва масово преселение на евреи от Западна и Централна Европа към други части на света, търсейки спасение от нацистите. Малко известен факт е, че важна роля в този процес по издаването на транзитни визи играе българското правителство.
Те се изселват с български кораби, с чужди кораби, но под български флаг, с български влакове и български транзитни визи – през България към Турция, Истанбул и оттам към Палестина. Там обаче срещат много големи трудности от страна на англичаните. Тяхната политика е да пазят британската империя и в нея да няма стълкновения между араби и евреи в Палестина. Затова въвеждат т.нар. „квотен принцип” с издаването на определен брой сертификати всяка година, не повече от 10 000. В края на войната остават три хиляди неоползотворени сертификати. Британците пречат по всякакъв начин на свободното преселване на евреи. Въпреки това България успява да пресели над 11 хиляди евреи от тероризираната от нацистите Западна и Източна Европа. Техният брой според мен е много по-голям, но с документи мога да докажа само толкова.
От години у нас се води спор какво е ролята на българското правителство при депортирането на над 11 хиляди евреи от Беломорието и Вардарска Македония.
„Няма нито един документ с международно правна сила, дори между България и Германия, за връщане на тези земи в патримониума на Царство България. Няма нито един документ от българските власти – парламентът или правителството, с който тези земи да са обявени за анексирани, т.е. от утре се обявява присъединяването на Беломорието и Вардарска Македония. Тези въпроси са оставени за след войната. България в някаква степен е натрапник в земи, превзети от Вермахта. Там българите се разпростират толкова, колкото висшето германско ръководство им позволява”.
Факт е, че българските власти помагат в депортирането на евреите от Беломорието и Вардарска Македония, заплащат транспортирането им до лагерите в Полша, където те не се връщат.
Признанията са много, някои са противоречиви. Но най-значителното за мен е признанието на директора на Лигата против поругаването Ейбрахам Фоксман, който пред камерата на една известна българска журналистка Силвия Авдала в едно дълго интервю заявява следното: „Упрекват България в случая с Македония. Но ако всяка държава беше спасила само СВОИТЕ евреи, ние нямаше да имаме холокост, нямаше да има тези ужаси, които са ставали. За мен България е страна на славата. И аз още навремето казах на президента Петър Стоянов, че съм готов да стана посланик на България пред света и да разнасям нейната слава." Георги Боздуганов, изследовател и публицист
Преди 80 години България и нейните държавни и духовни водачи успяват да направят и невъзможното. В Талмуда, книгата, събрала хилядолетната мъдрост на еврейския народ, има стих: „Този, който спаси един човешки живот, спасява целия свят”.
Споделете статията
