От древността земетресенията са бедствията, с които човекът не може да се справи, нито да предвиди. Много райони в света са известни с опасните и силни трусове, други пък с това, че земята често се люлее. Балканите са едни от тези места, където силните земетресения влизат в паметта на хората и историята на цели поколения.

На 26 юли 1963 година в 05 часа и 17 минути столицата на Съюзна република Македония Скопие е разтърсена от разрушително земетресение – 6.9 по скалата на Рихтер. В резултат на бедствието са разрушени около 15 800 сгради (домове и обществени постройки) и още 28 000 други увредени. Над 200 000 души остават без покрив над главата. Под отломките намират смъртта си 1070 души, други над 4000 са ранени. Земетресението е усетено на площ от около 50 хил. квадратни километра в долината на река Вардар. В документалния филм „Скопие 1963” един от най-разтърсващите моменти е как близките на загиналите ги разпознават по снимки и лични вещи.

След земетресението започват да пристигат помощи и спасителни екипи от цял свят. 87 държави, сред които и България предоставят храни, медикаменти, строителни материали, техника и т.н.
Във възстановяването се включва световноизвестният архитект, японецът Кензо Танге, чийто цялостен план не се реализира напълно, защото получава противоречиви отзиви за своята модерна визия.

Полякът Адолф Чиборовски, урбанист и архитект, е един от първите, достигнали до разрушения град, вярвайки, че опитът му от възстановяването на разрушената от войната Варшава ще бъде полезен. Той е главен директор на програмата на ООН за възстановяване на Скопие през следващите четири години. Негов е планът за изграждането на сглобяеми къщи, всичките оборудвани с централна отоплителна система. Старата жп гара е запазена в полуразрушения си вид от земетресението и е символ на голямото бедствие. Часовникът на гарата спира в часа на труса и днес продължава да показва фаталните 5 часа и 17 минути.

За последните над 100 години в България са регистрирани не едно и две разрушителни земетресения, повече от които са в началото на 20 век.

На 4 март 1977 г. Румъния и България са поразени от земетресение в 21 часа и 24 мин. – датата и часът на най-смъртоносния трус през последния половин век в историята на двете страни.

Епицентърът е във Вранча, а жертвите в Свищов по официални данни са 130, а по неофициални 250 души. Сред тях 27 деца. Земетресението е било с магнитуд 7.2 и трае по-малко от минута. Изцяло се срива блокът на местния партиен елит и общежитието на „Свилоза“. Разрушение са и много промишлени сгради, както и църквата Св. Троица, която е напълно възстановена едва през 2004 година. В спасителните дейности и разчистването се включват военни поделения от целия регион.

Първите дни след земетресението и трагедията в Свищов в пресата се коментират единствено щетите от земетресението в Румъния. Чак на 7 март 1977г. се съобщава, че е пострадал и град Свищов и има 20 загинали. Решават да съобщят това, защото трябва да публикуват съболезнователна телеграма, изпратена от Леонид Брежнев, генерален секретар на ЦК на КПСС. Тодор Живков също действа с три дни закъснение. Той пристига с хеликоптер в Свищов на 7-и март. При идването си градът е обхванат от масова психоза заради слухове за авария в химическия комбинат. Живков се опитва да успокои хората като казва, че ако има такова нещо, то той няма да е в града.

В Румъния ужасът не е по-малък. Жертвите там са над 1600 души, хиляди са ранени, а десетки хиляди остават без домове. Тогавашният партиен и държавен лидер Николае Чаушеску посещава ден след труса някои от местата с разрушения, а шест дни по-късно дава голяма пресконференция за чуждестранните журналисти, в която обобщава мащаба на бедствието – засегната е цялата държава, 21 милиона румънци ще трябва да направят жертви, за да може страната да постигне икономическите си цели. Изпълнението на плана за намаляване на работната седмица от 48 на 42 часа се отлага, а щетите са за над 1 млрд. долара тогава.

На 17 август 1999 година в 3.01 часа трус с магнитуд 7,4 по скалата на Рихтер разтърсва Северозападна Турция. Епицентърът му е в Измитския залив в Мраморно море. Само за 37 секунди, по официални данни смъртта си намират 17 000 души, а над 40 000 са ранени. Неофициалната статистика обаче сочи, че при катастрофалния трус загиват близо 35 000.

Най-тежки са разрушенията в градовете Измит, Ялова, Коджаели, Дюздже, Сакария, Гьолджюк и Истанбул. Сринати със земята са хиляди сгради. Близо 500 000 души остават без дом. Земетресението предизвиква пожар в най-голяма петролна рафинерия в Турция в Измит, както и изтичане на нефт от нея в Мраморно море, което довежда до сериозно замърсяване на водите. Вдига се и цунами с 2,5-метрови вълни. Един от най-популярните турски ежедневници - „Хюриет“ излиза с голямо заглавие - „Убийци“ в първия си брой след трагедията. Обвинението е насочено към фирмите, които са строили, без да се съобразяват с изискванията за безопасност, въпреки обстоятелството, че Турция се намира в зона на повишена сеизмологична опасност. Материалните щети се оценяват на около 10 млрд. долара. От Министерството на благоустройството и жилищното строителство на Турция определят 10-годишен срок за възстановяването на пострадалите сгради.

През 2004 г. строителният предприемач Вели Гьочер, синът му Джан Гьочер и съдружникът им Зафер Джошкун са осъдени на по 25 години затвор, след като са признати за отговорни за смъртта на 195 души. Бизнесмените са обвинени в небрежност, невнимание и професионална неопитност, причинила смъртта на повече от един човек“. Според вещите лица, строителите не са спазили стандартите за качество и устойчивост на сградите, като са използвали бетон от морски пясък и чакъл.

„Турция е разположена между източноанадолския разлом, където бе земетресението на 6 фев. т.г. и северноанадолския разлом, където е земетресението от 1999 г., което е осезаемо и за територията на България. Тази структура е изключително сложна, тя се движи непрекъснато, тъй като това е граница между две плочи: евразийската и африканската; това са големите плочи. Източноанадолският разлом е граница между две микроплочи – арабската и анадолската. Самата Турция се намира на тази анадолска микроплоча. Едно такова земетресение при такава сложна структура и последвалите афтършокове водят до тези щети. Основното земетресения нанася определени щети – големи или по-малки, но последвалата афтършокова активност, специално за района на Турция изключително интензивна, нанася допълнителните и окончателни разрушения на сградите“, казва доц. Райкова.

В моменти на безпределна човешка мъка пострадалите градове стават място на солидарността, където се обединяват послания и молитви за подкрепа и за споделяне на болката и загубата. А Балканите и занапред ще останат една от най-земетръсните зони в света.