Всеки народ има право на самоопределение на базата на собствената си история,език, култура и обичаи. Идеята за македонска нация е прокарана от Коминтерна през 1934-та годна, а 10 години по-късно е създадена македонската норма, прекодификация на българския книжовен език. През 1945г. се създава Народна федеративна република Югославия, а към нея се включва Социалистическа република Македония.

За българите в Македония самоопределението е труден и често опасен процес. Десетилетия наред сънародниците ни там разказват за репресии, които понасят, само защото не искат да приемат да станат македонци. Най-черната дата за тях там е Кървавата Коледа – 7 ян. 1945 г., когато десетки хиляди са убити, затворени и разселени, само защото са българи. Заповедта е дадена лично от югославския лидер Йосип Броз Тито, а списъците са съставени от местния комунистически шеф Лазар Колишевски.

„Много рядко ще чуете от някой въобще, че знае нещо за тези събития, защото те са забранени от историческата наука в РСМ. Не може да ги прочетете в нито един учебник, нито се говори за тях в училище. За съжаление много малко хора се интересуват от историята като наука, за да търсят в по-стари книги и литература по този повод да научат нещо. Самият факт, че няма уроци за тези събития в училище, логично е голяма част от хората да не знаят. И може би там се крие онова изкривяване, което се получава в македонското общество. Ако погледнете събитията около Кървавата Коледа ще видите, че тези хора не са имали друга вина, освет че са били част от българската администрация и са работили в Македония като българи, действали са като българи”, казва Петър Колев, лидер на Граждански демократичен съюз в Северна Македония.

В началото на 90-те години във всички бивши социалистически страни е извършен процес на декомунизация, отворят се архивите на бившите репресивни тайни служби и обществата в научават истинските причинии за последвалите ги събития през годините. Само в Сърбия и Северна Македония това така и не се случва.

„Хубаво е да говорим на тези теми, защото част от хората в Македония и в България, когато стана нажежена обстановката и се случиха тези репресии, инциденти, нападения срещу българи и български клубове в Македония, си създават представата, че това е нещо, което се случва сега. Даже някои си позволиха да го обвържат с избори или друг вид политически събития. Трябва да бъдем честни. От първия ден, когато Сърбия и комунистическа Югославия са имали власт в част от Вардарска Македония, репресивният апарат е започнал да действа оттогава. Иван Вазов е посветил едно прекрасно стихотворение на такова събитие „Па шта си ти?”. То е следствие на деяние на сръбския престолонаследник Александър Караджорджевич, първите години, след като сърбите имат власт в Македония. / б.ред. Александър І удря плесница на едно момиченце в Македония, което на въпроса „Каква си ти”? отговаря, че е българче/. Тази плесница е останала в колективната памет и на българите до днес”, продължава той.

Хиляди българи, които се противопоставят на сръбския и по-късно на югославския режим против македонизма като официална идеология в страната, са затваряни в затвора в Идризово.

„Там ще видите имената на родители или братя на видни войводи, какъвто е братът на Никола Карев, убит в Идризово. Ще видите наследници на Христо Татарчев, негови племеници, който са умрели там. Бащата на известния български журналист Любчо Нешков – Темелко Нешков години наред е бил в Идризово. Това са стотици, стотици хора, които са били подложени на арести, побоища, агресия само по една единствена причина – защото не са искали да приемат новата македонска идентичност.Това е грозната част на македонския и югославския комунизъм”, споделя Колев.

Изкривяването на историческите факти, използвани с идеологическа цел за създаване на нова идентичност, започва още с написаното в учебниците от началните класове за това какви са българите и каква държава е България.

„Част от нещата трудно мога да ги цитирам, защото са вулгарности. Още в първите уроци се набива формулировките какви са българите – това е „едно турко-монголско племе, което е грабителско, преселническо, дошло на Балканите с цел да граби” и да усвоява нещо си, което не знаем какво е то. Ясна е визията да се създаде представа у македонския ученик, че българите са по-ниско качество народ. Никой не иска да покаже истината за това какво са българите – че те са хората дали писменост на почти половин Европа, че те са имали обществен, културен и държавен строй много преди западноевропейските държави да приличат на държави”, казва лидерът на ГДС.

Историята може да разделя, но може и да обединява, смята Петър Колев и дава пример с една от най-ярките личности в най-новата ни история.

„Гоце Делчев е колкото ваш, толкова и мой, защото той е бил учител в моя роден град Щип, в махалата, в която съм роден – щипско Ново село. Няма как той да е повече на някой от Варна и по-малко на някой от Щип. Той е общ герой. Освен това той сам е написал какъв е – навсякъде пише за себе си като българин, включително в училището е преподавал на български език. Аз съм виждал оригинални свидетелства на учениците от онова време, където те са изучавали български и френски език. Той е преподавал в Щип френски език и се чудя как им е обяснявал този език, след като са изучавали освен него само български. И никой няма право от Македония на каквото и да било от общата ни история. Общата ни история е българска история. И ако те нямат чувството за общност, с нас българите, ние нямаме нищо против да си тачат някаква си своя история, свои поводи за гордост, своя си философия, но ако може да не бъде за сметката на нашите дядовци”, казва той.

В македонските учебници по история липсват данни за цели векове от античността, през средновековието, та дори до най-новата история през 20 век, твърди Петър Колев.

„Този въпрос за математиката и годините продължаваше години наред да тормози групичката, която бяхме в гимназията. Част от нас получавахме отговорите си вкъщи. Но имаше едно момче, което и до ден днешен много се ядосва, защо никой не искаше на уроците ни по история да каже какво се е случило примерно през 1924 г. – убийството на Тодор Александров. Той не може и днес да приеме факта, че бащата и братът на Иван Михайлов, защото ние сме от Щип, са убити през 1927 г. на моста в града от сръбските жандармеристи и войници без никаква причина. Един възрастен човек и един по-млад – без съд, без присъда, без разследване... Много често, когато се съберем тази „бунтовна групичка” от гимназията си припомняме, че тогава нямахме достатъчно кураж да се съпротивляваме, не че сега правим кой знае какво, но се опитваме да правим нещо. Тази липса на съпротива в Македония на всеки, който знае, но си мълчи под някаква форма, позволява на определени структури и сили в това общество да го държат роб до ден днешен. Едно общество, което не знае историята, „учителката на живота”, което не знае какви грешки са били допускани в близкото и далечно минало, като не знае кои са били неговите врагове и неприятели в осъществяването на някакви цели, то трудно може да направи правилен избор и днес”, смята Колев.

Репресиите срещу македонските граждани с българско самосъзнание не остават в миналото, а продължават 30 години след Кървавата Коледа от 1945 г. Петър Колев разказва част от историята на своето семейство.

„Аз имам вуйчо, който през 1976 г. на 26 години отива на работа и не се прибира. Официалната версия е една, а истината е съвсем друга. Ние като семейство много добре знаехме за какво става въпрос. Той е бил тежко пребит,имал е спуквания на вътрешни органи, опитвали са се да го спасят, не са успяли и е починал. Това е най-жестоката цена от моето семейство, платена заради това, което мисли и говори. А когато бях студент в София ми е останал неприятен спомен, за който естествено е някой ден човек да потърси сметка. Бях участвал в предаване на покойния Божидар Димитров. Тови ми беше първото телевизионно участие, бях на 22 години. С него си говорихме за историята, за Щип, за моите разбирания като млад човек. Два дни след като бе излъчено това интервю по БНТ, майка ми беше уволнена от работа. Аз бях трети курс право в СУ, а брат ми първи курс медицина в Плевен. Останахме с един родител с работа, баща ми получаваше около 500 лв, а майка ми много трудно и дълго търсеше да си намери. Аз няколко месеца също търсих да намери нещо допълнително тук в България. Това беше един от най-трудните моменти в живота ни", откровен е той.

- Имате ли усещането, че политиците в Скопие са искрени страната да влезе в ЕС?

"Само наивник може да мисли, че някой в Скопие иска нещо такова. Те си търсят оправдания защо няма да станат членка на ЕС. До преди време оправданието беше България, която пречеше. Сега не можем да намерим друго оправдание, за да излъжем собствените си граждани. За първи път от години наред може да видите и чуете изказвания на европейския посланик в Скопие /б.ред. Дейвид Гиър/, който казва, че Македония няма да може да продължи пътя си към ЕС, ако не направи промените в конституцията си и ако не впише българите в нея. Т.е. тази теза и нещата, които станаха част от преговорната рамка на РСМ не само, че са част от българското настояване, те са част и от европейската рамка. Но това не означава, че ние като българи в РСМ и българското общество трябва да спре да гледа тази тема. Защото винаги се появяват хитреци, които си мислят, че могат да я завоалират, да направят нещо извън това, което трябва. Мисля, че България трябва да следи много внимателно какво ще се случи и да настоява за изпълнение на преговорната рамка. Стана ясно, че Македония сама не иска да върви към Европа и си търси вето. Това не е в интерес нито на Македония, нито на България, ясно е кой има интерес ЕС да не се разширява. Като чуя дадени сили в България да искат същото си задавам въпроса дали е наша национална, стратегическа цел да придърпаме Скопие към „месомелачката” на тази европейска интергация. Ние българите много добре знаем какво означават европейски преговори и приобщаване на едно общество в Европа. Мисля, че ние имаме най-голям интерес Македония да мине през тази „месомелачка” на промяната и ние трябва да я тикаме в такава посока”, завършва Колев.