Големите промени,  много рядко настъпват постепенно. България през 1996 г. е на прага на гигантска политическа и икономическа криза, която хората усещат по джоба си и замръзналите перспективи за развитие на държавата. Шест години след падането на комунистическия режим страната търси своя демократичен и европейски път. На този фон у нас след 50-годишно изгнание се завръща цар Симеон II. Посрещнат е с всенароден ентусиазъм и надежди.   

 „Той се връща в момент, който е избран по негова преценка, която се основава на много старателни наблюдения върху събитията и процесите в нашата страна след 1989 г. Симеон II изучава статистика, чете компетентни хора в областта на икономиката, финансите, както и публикации, които отразяват в оня период най-причудливите, както самите ние по-късно се убедихме, а и странните и неефективни форми на приватизация, на раздаване на дялове от националната икономика на различни хора, понякога случайни, неподготвени да управляват предприятия и търговски процеси. Всичко това в неговия концентриран вид можем да приемем за обяснение на желанието му и решението му да се върне в страната, което става, както знаем става на 25 май 1996 г.”, разказва бившият депутат от НДСВ Станимир Илчев.

По това време в речника на обикновения българин навлизат термини като хиперинфлация, фалити на банки, безработица и масово обедняване. Месеци, в които много хора губят драматично своя социален статус. 

 „Лекари и учители ставаха таксиметрови шофьори, академични фигури се опитват да отглеждат нещо в градината си на село. Този срив, това разместване на пластовете, беше много болезнено. Дори в обръщението си от 6 април 2001 г., тогава ми направи голямо впечатление, царят не използва клишето, с което така сме свикнали за „свободна и демократична България”. Не защото не харесва или пренебрегва демокрацията, но защото като всички нас разбира, че страната тръгва по един път, който така или иначе ще завърши с изграждането на демократична институционална система. Той говори за „свободна и силна България”. За това той говори в бъдеще време, че е възможно да се постигне, но са необходими усилия. Всъщност става ясно, че това го е подтикнало да предприеме този ход, който далеч не беше посрещнат безспорно”, продължава Илчев.

Според Станимир Илчев успешно е предотвратено участието на Симеон Сакскобургготски в президентските избори през през 2001 г. и частично в парламентарния вот преди това през същата година. Национално движение Симеон Втори – НДСВ, участва в него с регистрацията на две по-малки партии и печели убедително. В изборната нощ бъдещият премиер очертава програмата на своето правителство. 

„Правителството се зае още от 2001-ва и особено през 2002 година се разгърнаха мащабни действия за намаляване на безработицата. За разлика от сегашния недостиг на работна ръка, тогава 12-14% от хората бяха без работа. Измислихме програмата от социални помощи към социална заетост – заслуга на министърките Лидия Шулева и Христина Христова. Тогава се направиха първите институционални промени – създадоха се всевъзможните съвети, инспекторати, за да се задвижи цялата система, която днес с лекота наричаме „разделение на властите”. Друг е въпросът тя какво произвежда. Но разделението на властите чрез законодателство да се изгради. Тогава беше постигната пълната свобода на медиите - нека сега го кажа директно при вас – чрез почти пряката забрана от страна на царя министрите, зам.-министрите, областните управители и 119-те депутати на НДСВ да се намесва в работата на редакциите, да флиртуват или да фамилиарничат със собствениците”, казва Илчев.

Като премиер Симеон Сакскобургготски е много активен и във външнополитически план, търсейки подкрепа във Вашингтон, Лондон и другите големи европейски столици за националните приоритети на страната. 

„Царят успяваше да придвижи въпрос, който някъде боксуваше. Аз на живо съм го наблюдавал и в Овалния кабинет при Буш, при среща на високо равнище на президенти и министър-председатели на страни членки на НАТО в Португалия, при официални визити в държави като Норвегия, Дания и т.н. У нас пък идваха висшите представители на тези държави – Берлускони от Италия, политици от Австрия, Франция, Германия. Български теми, за които се смяташе, че са безнадеждно забравени или безнадеждно трудни за обянение, за него не представляваха особено затруднение, защото успяваше, за разлика от нас, по-синтезирано, по-кратко, но с някакъв пример да ги обясни.Той бе от западноевропейската, световната действителност, но с аналог на ситуация у нас. Това говори първо, че тази малка държава на Балканите вече има лидер, който излъчва знание как работи Европа и света, и второ – въпреки намаляващата за съжаление подкрепа към него и кабинета му, страната най-вероятно ще стигне дотам, където е планирано. И тя стигна – през 2004 г. НАТО и 2007 г. ЕС”, продължава Илчев.

Основната критика към управлението на НДСВ, която доведе и до бързото стопяване на доверието към него бе репликата за 800-те дни – срокът, след който България ще бъде променена.  

 „Месец след 6 април, когато да първи път прозвучаха тези думи, на 8 юни 2001 г., в една предизборна реч, той пак визира 800 дни. Много по-късно го обяснява така: „от високия бизнес знаех, че една фирма, ако е закъсала или е пред фалит, е нужна една година, за да се анализират всички причини, довели до тово неблагополучие. Още една година за възстановителни действия и още два месеца, за да започне чрез реинвестиране или технологично обновление, или нова търговска експанзия, тази фирма да заработи на пълни обороти". И казва, че донякъде е грешка технологията на бизнеса да се експонира върху живота на държавата”, категоричен е той.

След парламентарните избори през 2005 г. БСП печели изборите, но няма гласове за самостоятелно мнозинство. След много сложни преговори се сформира Тройната коалиция между БСП, НДСВ и ДПС, която управлява цял четиригодишен мандат. Той постига основната национална цел – влизане на България в ЕС, но през този период има и големи съмнения за корупция. 

 „Аз съм инструментът на властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата. Искам да сте наясно много добре с този проблем, защото той е важен проблем. И от гледна точка на проекти, от гледна точка на тяхното изпълнение, от гледна точка на оперативни програми и т.н. И когато ние искаме по-мощно присъствие в парламента, това означава по-широко позициониране и в централната власт. Да имам такива инструменти като нея, тя е шеф на фонд „Земеделие”  (б.ред. посочва Ализан Яхова), министри, зам.-министри, дирекции, вицепремиери и т.н.”, изрича Ахмед Доган през лятото на 2009 г.

 „Сега на младите политици, особено на още по-младите – студенти и младежи – се разказва за Тройната коалиция като за триглава ламя, като за нещо опостушително за страната, като една бездна от корупция. Не е вярно! Имаше, разбира се, случои на корупция и то на тежка, отвратителна корупция, на скандални случаи. Спомнете си аферата „Батко и братко”. Но кой бе най-критично настроен по този случай? НДСВ. Свой принос имаха отделни хора и цели фракции в БСП и ДПС. Това доказва, че коалицията функционираше понякога по законите на класическата коалиционна политика, друг път по законите на живия живот, но тя не спря усилието си страната да върви напред”, завършва Станимир Илчев.

Как продължи развитието на България с излизането на сцената на новата политическа сила ГЕРБ с лидер Бойко Борисов и появата на нова фигура в българската политика като Делян Пеевски, ще търсим отговорите в следващите издания на „Свидетелства на времето”.