Миналото не може да се променя, но то служи за поука как се постигат успехи и как да се избягват грешки. Това важи за всяка сфера на човешката дейност, а в по-голяма степен за управлението на една държава. През 2005 година след парламентарните избори на власт идва Тройната коалиция между БСП, която печели най-много гласове, НДСВ и ДПС, доскоро управлявали заедно. До сформирането й стига много трудно с оглед на политическите наслоения през годините.

„Например - как бившият цар възприе приемника на бившата комунистическа партия за свой партньор? Беше ли отшумял генерално и в двете посоки ефектът от „Възродителния процес”? Но волята да се даде стабилност и да се гарантира бъдещето на обществото ни, на европейска България, надделя над всичко. Бяха направени много компромиси, които на следващите избори се видя, че бяха платени от всички ключови участници. Но тогава имаше съзнаниението „какво е България”, какво е българското общество и всеки, в една или друга степен, от тези политически субекти имаше своята отговорност за решаващите действия. И, разбира се, ключова роля в този активен диалог имаше тогава президентът Георги Първанов”, казва бившият вътрешен министър Румен Петков.

През годините в българското общество се наслагва мнението, че именно той е архитектът и бащата на коалицията между трите политически формации, постигнали толкова трудно съгласие да управляват заедно.

„Тази роля, която той имаше, невинаги е била с публичен характер. По принцип активният диалог между политическите сили не трябва да става в мола, в сладкарницата или пред камерите. Душата ни не е витрина, има неща, които човек ще отнесе със себе си. Но той (б.ред. Георги Първанов) имаше стретегическо място в определянето на националните цели и каузи. Имаше неща, които трябваше да решим на всяка цена с много силна, активна институционална деятелност и позиции. Целият авторитет на България трябваше да бъде впрегнат за спасяването на сестрите в Либия и за приемането ни за пълноправен член на ЕС. И това създаде предпоставките за този активен диалог. И аз си мисля, че този междуинституционален диалог все повече ни липсва, а той без междучовешкия няма как да се получи”, продължава Петков.

Според Румен Петков тогава парламент, правителство и президент действат единно, за да постигнат стратегическата цел на България да се приобщи към европейското семейство.

„Аз си спомням един разговор във вътрешното министерство на Австрия. Имаха великолепна министърка – Лизе Прокоп, за съжаление тя не е между нас. На нея й бяха предоставени дълбоко неверни данни за ситуацията в България. Изключително волева жена! Тя реши въпроса по един радикален начин в полза на отношенията между Австрия и България. Отиде си тези дни и Франко Фратини. Ние имахме ежедневен диалог с ЕК и то във всички секторни политики и затова имахме нейната подкрепа. А днес комисията казва „ние ви подкрепяме”. Е, какво от това, че ни подкрепя? Всъщност това е потупване по рамото, а не е подкрепа. Затова не можем да виним само комисията и давам примера с Шенген и пълноправното ни членство в ЕС. Защото тогава (б.ред. преди 2007 г.) целият ресурс на държавата беше ангажиран, ключова роля на МВнР и министър Калфин, а днес за Шенген заговорихме, когато Нидерландия каза „не”. След това Австрия каза „не”, а ЕК казва „ние ви подкрепяме”. Чудесно”, казва той.

При преговорите за членство в ЕС България поема ангажимент да затвори III и IV реактор на АЕЦ „Козлодуй”. Това е един от най-тежките компромиси, които нашата страна приема в процеса на кандидатстване. Договорено е двата блока да спрат работа на 31 дек. 2006 г. точно в полунощ.

„Имаше един деликатен момент, в който президентът Първанов не знаеше, че външният министър (б.ред. Соломон Паси) и министър Кунева от предното правителство на НДСВ и ДПС са поели ангажимент за затварянето на тези два блока. В енергетиката направихме грешки през всичките 30 години. Днес България можеше да има съвсем друго място в енергийната сигурност на Европа – в газовия и електроенергийния сектор. За съжаление ние загубихме позиции. Ние сме осигурявали газовата сигурност на Турция, а днес сме много горди, че сме подписали някакъв документ, който така и не е ясно какъв е, с държавната компания „Боташ”. Има неща, по които членството ни в ЕС ни отваря врати, които ние сами си затваряме”, казва Петков.

В мандата на Тройната коалиция България е изправена пред много трудно предизвикателство - спасяването на българските медици от смъртна присъда в Либия. Търсят се всевъзможни начини за подкрепа на българската кауза, дори на най-високо ниво - при посещението на американския президент Джордж Буш в София на 11 юни 2007 г.

Пак това време Румен Петков, като министър на вътрешните работи, се среща в Триполи с Муса Куса, шеф на либийското разузнаване от 1994 г. до 2009 г., едно от най- доверените лица на Муамар Кадафи и "ключов преговарящ по случая с българските медицински сестри".

„Той беше категоричен: „Ние ще ви върнем здравните работници, но това, което трябва да направите днес е да гарантирате тяхната адаптация и социализация в България”. Той не ни даваше акъл, беше много балансиран. Трябва да благодаря и на ген. Кирчо Киров за огромното съдействие, което ни оказа. Това, което разузнавачите свършиха, никога няма да се разбере. Аз познавам няколко от офицерите, които работеха без какъвто и да е парад, без каквато и да е публичност. Те направиха много и ние като български граждани би трябвало да им благодарим. Те ми осигуриха възможност да отида в затвора и да се видя с нашите хора, да им покажем, не аз, ние, че България е тяхната държава и се грижи за тях. За това казвам всички институции, за това казвам, че не малка част няма да добият публичност”, разказва бившият вътрешен министър.

Във вътрешнополитически план четирите години на Тройната коалиция са изпълнени с много случаи, за които не е даден еднозначен отговор. Такъв е и оставката на Бойко Борисов като главен секретар на МВР, начело на което е Румен Петков.

„ Ние с Борисов до ден днешен имаме някакви човешки отношения, на приливи и отливи, имало е периоди, през които дълго време не сме си говорили по понятни причини. Разбира се, че аз не съм уволнявал Бойко Борисов. В разговор помежду ни се уточнихме за неговото напускане. Ние не сме имали проблеми и когато той беше главен секретар при Георги Петканов, светла му памет. Но легендите, че аз съм му създал политическата му кариера не са верни. Проектът ГЕРБ се готвеше доста преди това. И той (б.ред. Борисов) знае, че аз знам. От Бавария те получиха изключителна помощ по повготовката на устава и т.н. Но всеки си разказва някакви лигенди със съзнанието, че дискретността у мен винаги ще надделее, но трябва да има някаква мярка”, продължава той.

Според Румен Петков мандатът на Тройната коалиция не трябва да се свързва с корупцията, която се смяна за началото на сегашния модел на управление на страната.

„Грешка беше формулата 3-5-8 и тя беше разбрана заради добронамерените критични позиции на президента Георги Първанов. Тогава тези неща не се спестяваха. Предприеха се мерки, но в края на мандата. Етикетът 3-5-8 захлупи и трите политически сили. Тогава не ни достигна решимостта, тази екзотика с бордовете да й бъде сложен край. Те и до ден днешен са хранилка на близки до властта хора. Тройната коалиция отдавна я няма, а бордовете ги има, т.е. ние сме безкритични като общество, като неправителствени организации, като медии по въпрос, по който сме били много остро критични. Кое преполага тази бързоскасяваща се обществена памет? Аз нямам обяснение за себе си. Направихме грешки, но държа да подчертая – ние бяхме наясно, че ще платим цената, но бяхме с волята за България да се направи това, от което тя има нужда и потребност. Все пак трябва да си даваме сметка за резултатите, които можем да имаме когато е налице силна държава, а не когато виждаме микрофона пред себе си и чрез него да се катерим по гърба на другия, за да бъдем забелязани от още двама избиратели. Така не се прави политика”, завършва той.