Който контролира настоящето, владее миналото, а който контролира миналото, владее бъдещето, казва Джордж Оруел. През последната година светът като че ли живее в реалност, предречена в някоя от творбите му. Агресията на Русия срещу Украйна не може да се обясни само със случващото се сега, затова на помощ идват фактите от годините назад. Началото на решаването на конфликтите с брутална сила е поставено от Русия с войните срещу Чечения.

В началото на август 2008 г., след като грузинският президент Михаил Саакашвили решава да изпрати войски в сепаратистката провинция Южна Осетия, Русия застава в нейна защита. Започва петдневен конфликт, при който руските войски навлизат на територията на Грузия и достигат почти до столицата на страната Тбилиси.

„Взехме това решение много трудно, но всяко демократично правителство, което носи отговорност за държавата, би взело същото решение, за да защити собствената си страна и своите граждани. Това решение беше неизбежно поради две основни причини. Първо, разбрахме, че стотици единици тежко въоръжение, танкове и артилерия на руската армия и хиляди войници са разположени на грузинско-руската граница при тунела Роки, а също така започнахме да получаваме точна, потвърдена информация от разузнавателните служби, че те са започнали да се придвижват и са пресекли грузинската държавна граница”, казва Михаил Саакашвили – президент на Грузия 2004-2013 на 08.08.2008 г.

"Към настоящия момент ние постигнахме абсолютна военна победа. Грузия като независима суверенна държава вече не съществува. В политически смисъл Грузия е изтрита от картата на света. И това е огромен знак за всички онези, които се опитват да изградят своя държавност против интересите на Русия. Американците дори не помислиха да разположат свои войски в Грузия. Това означава, че обещанията им към всички постсъветски държави, че ще ги спасят от злата Русия, не струват нищо", каза Александър Дугин – политически анализатор на 14.08.2008 г.

Липсата на достатъчно ясна позиция в защита на Грузия от страна на международната общност през 2008 г. вдъхва увереност на Москва, че и в Украйна нейните амбиции няма да срещнат остра съпротива от страна на Запада. На 21 ноември 2013 година украинският президент Виктор Янукович отказва да подпише споразумението за асоцииране с ЕС, за да засили отношенията между Украйна и Русия.

„Много е важно да се помни как започнаха нещата. Президентът на Украйна Янукович трябваше да отиде във Вилнюс да подпише предприсъединителния протокол за членство в ЕС. В Украйна каквато и корупция да е имало, колкото и да е била корумпирана политическата система, все пак имаше демокрация, базирана на смяна на властта. Не както в Русия един цар да посочи своя наследник и той да узурпира властта и да не иска да си тръгне повече от 20 години. Янукович много добре знаеше какви са настроенията на украинците и въпреки това след едно телефонно обаждане на Путин, в което той е обещал милиарди като помощ за Украйна, ако се откаже от процеса на присъединяване, украинският президент се отказа“, припомня Инджев.

„Днес ние, тримата лидери на опозиционните сили, се надяваме на подкрепата на хората, които се изправиха в цяла Украйна, за да се борят за това утре да живеят в модерна европейска Украйна. И аз съм сигурен, че ще поведем Украйна към Европа дори без Янукович. Това е нашата задача, задачата на опозиционните сили и задачата на всеки украинец”, заяви Виталий Кличко, лидер на партия УДАР на 29.11.2013 г.

"Ясно е, че този президент продаде украинската съдба и украинското бъдеще, за да удържи и запази властта си и за да заграби поста президент на Украйна през 2015 г. И той го направи под егидата на президента Путин. Така че Янукович, предаде украинския народ. Той продаде моята страна. Президентът Путин е победител. А Украйна е изправена пред огромно предизвикателство накъде да се движи", казва Арсений Яценюк, лидер на партия "Баткившчина".

През следващите месеци Евромайданът се превръща в огнището на украинската революция. Кулминацията е през февруари 2014-та, когато се стигна до кървави сблъсъци, довели до около 100 жертви при все още неизяснени обстоятелства. След убийствата президентът Виктор Янукович бяга в Русия и е свален от власт. Реакцията на Кремъл е бърза – анексира полуостров Крим сред провеждането на фиктивен референдум и нахлуването на военни формирования без обозначения, станали известни като „зелените човечета”.

„Крим е територия на Украйна и въпреки присъствието на руски военни, въпреки факта, че руските военни подкрепят незаконното правителство, ние ще се справим с тези проблеми и всеки опит на Русия да заграби Крим няма да има никакъв успех. Дайте ни малко време”, заяви Арсений Яценюк – министър-председател на Украйна на 03.03.2014 г.

„Русия просто се възползва от хаоса. В момента, в който нямаше централна власт, когато нямаше централен контрол над украинските региони, по един предварително подготвен план, в което сме убедени вече. Все се опитват да ни внушават, че всичко е станало импровизирано – нищо подобно! Това е стара мечта на Путин, той много отдавна си го е наумил. Откри му се възможност и той се възползва от нея. Известно е, че украинската армия тогава беше посмешище. Тя беше напълно превзета в информационно отношение от руските служби. Ами министърът на отбраната на Украйна беше руснак! Путин се възползва и от факта, че в Крим има рускоговорящо население, а най-вече това било историческа руска земя. Не искам да споменавам какво говори един политик, който падна под 1% влияние, но често повтарят негови изяви по телевизионните канали. Там той казва, че Крим бил руски 223 години, а украински бил само двайсет и няколко години. Ами като е така, дайте да дадем карт бланш на Турция, защото България 500 години е била османска“, казва Инджев.

Дестабилизацията на Украйна през 2014 година продължава с отцепването на суверенни територии в Донбас с помощта на сепаратистки движения, контролирани от Москва, която създава замразен конфликт. В него през следващите 8 години загиват близо 14 хиляди души от двете страни – военнослужещи и мирни жители.

Това е Донецк, заснет в любителско видео на 24 януари 2023 г., столицата на самопровъзгласилата се Донецка Народна република.

„И въпреки всичко, приятели, при нас работят магазините, има медицинско обслужване, работят транспорта и комуналните услуги, които събират боклука в града. Хората се женят, раждат деца, ходят на работа. Ще живеем, приятели. Всичко ще е наред”, казва Мама Спецназ - псвевдоним на жена от Донецк.

- Как би могла да завърши тази война – от една страна всички казват, че Украйна може да спечели войната, а от друга – по-трезвите гласове на Запад твърдят, че Русия не може да загуби войната заради своята площ, своето влияние, своите атомни оръжия и т.н.?

- Не съм съгласен с мнението, че Русия не може да загуби войната. Хитлер е смятал същото, а той е имал най-добрата военна машина на света. Обаче е изправил срещу себе си един гигантски потенциал. И това е една от най-големите грешки и на Хитлер, и на Путин. Защо руският президент не успява? Той просто настрои целия съвременен, модерен, цивилизован свят срещу себе си. Един огромен икономически потенциал, спрямо който руската икономика е десетки пъти по-малка. Тя по никакъв начин няма как да победи този свят – технологично изостанала, в икономическо отношение е слаба, опитът за „блицкриг” се провали напълно. Нямат шанс в една продължителна война, защото ресурсите на противника са практически са неизчерпаеми. И ние виждаме ескалация в това отношение.

Аз лично смятам, че Русия няма да се осмели да направи такава стъпка и да използва ядрено оръжие, защото много добре знае и е предупредена от серия западни емисари, които са се срещали с Путин и от хора, които все още контактуват с него, какво ще се случи, ако посегнат към такъв тип оръжие. Не само това – Китай възпря тези гласове в Русия. Нека го знаят тези, които казват постоянно, че Китай стои зад Русия. Той досега не е дал нищо на Москва, освен някаква тайна подкрепа. Ако Пекин беше поставил своята икономическа и технологична мощ на руските везни, наистина Русия да беше превзела Украйна. Друг е въпросът, че дори да я превземе, тя не може да я удържи. Нека не си правят такива илюзии. Това е 44-милионен народ, изключително мотивиран да се съпротивлява. Дори и да намерят начин военно да го прекършат, което е все по-малко вероятно, няма как да го удържат в пределите на съветската империя, каквато Путин цели да възстанови, заключва Инджев.

Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги, пише Джордж Оруел. Дали подобно прозрение на писателя ще се сбъдне през 21 век, зависи от всеки от нас.