„Свидетелства на времето“: Ядрената трагедия в Чернобил
Николай Лефеджиев
Споделете статията
37 години след най-голямата атомна авария в света
26 април 1986 г., 1 часа и 23 минути. Никой в света не знае, че по това време в Чернобилската атомна електроцентрала избухва взрив, който остава в историята като най-тежката ядрена авария, нанесла огромни щети и отнела стотици хиляди човешки животи в десетилетията след нея. Причините за трагедията са учение на персонала за спиране на реактора при затруднени условия, както и в самата конструкция на реактора тип РБМК.
Той е наследник на реактор, разработен за военни цели за производство на плутоний, т.нар. „графитови реактори”. В САЩ при изследванията на известния учен Едуард Телър, известен главно с това, че е „баща на водородната бомба”, са направени изводи, че този тип реактори е опасен, тъй като има вътрешна слабост, която може доведе до авария. Затова и в САЩ са забранени. В Съветския съюз влиянието на учените, свързани с военно-промишления комплекс, е много силно. Те настояват за развитие на този тип реактори за плутоний, но за използването му и като източник на енергия. Има и много груба човешка грешка – неправилно планиране на този тест, който е проведен. Неправилното му изпълнение и много силното му забавяне, поради изискванията на диспечерите. Това обаче води до поява на много нежелателни процеси в реактора, при които той става много трудно управляем. Накрая грешка има и на оперативния персонал, тъй като в един момент при превключване на измерителната система са загубили контрол над неутронния поток. Тогава е трябвало да проявят професионална твърдост и да прекратят този тест, и да заглушат реактора. Но в тогавашните условия, които са на принципа: „Молчать! Не рассуждать!” не е било възможно да проявят такава твърдост.
Резултатът от експеримента на дежурния персонал на 4-ти блок на централата е взрив, който може да бъде сравнен с пораженията на атомна бомба.
„Реакторът е един огромен графитен цилиндър с диаметър около 10 метра и 12 метра височина. Над него има една стоманенобетонна плоча, през която минават всички комуникации (тръбопроводи и др.). Тя тежи около 3000 тона. В резултат на взрива тя подскача нагоре и пада напреки, а 50 тона от горивото буквално са се изпарили във вид на малки или по-големи частици в атмосферата. Части от самите топлоотделящи елементи и графитените сборки са били разхвърлени в радиус от един километър, създавайки изключително висок радиационен фон. Горивото, което остава в реактора, поради това че вече няма охлаждане, постепенно се нагрява, разтопява и графитът се запалва. Възниква един високотемпературен пожар, като от димните газове от него голяма част от радиоактивните елементи от реактора се изпускат в атмосферата и то на голяма височина”, разказва Касчиев.
Първите подозрения за евентуален инцидент идват от Швеция, където е измерено рязко покачване на радиацията – тя е пет пъти по-голяма от нормалната. Държавната информационна агенция на Съветския съюз - ТАСС, съобщава съвсем кратко за инцидента цели два дни по-късно - на 28 април 1986 г. Радиоактивните частици достигат и България, като на 1 май се провеждат традиционните манифестации в прослава на социалистическия труд. Комунистическото правителство у нас не взима никакви мерки. По това време проф. Георги Касчиев е главен физик на АЕЦ „Козлодуй”.
Дори и ние в централата не бяхме осведомени. Съветските специалисти там бяха дочули нещо, но имаха забрана да говорят. За щастие имахме независим източник на информация – в някои райони в Западна България, включително и при мен, гледахме югославска телевизия. Още на 28 април Белград показа кадри от разрушения реактор, показваше кадри на къде се движат радиоактивните облаци, говореха за последиците. Те прибраха своите студенти от Киев, които като кацнаха на летището се установи, че целите им дрехи са радиоактивни. Самолетът също беше радиоактивен вследствие преминаването през радиоактивни облаци. Оттам разбрахме, че те се движат към нас. На 1 май бях дежурен. Като отивах на работа дозиметристите ми казаха, че фонът се е вдигнал над 10 пъти. Спомням си, че взехме един автомобил и с дозиметър обиколихме в радиус няколко километра около централата. Навсякъде отчетохме такава картина.
Комунистическите власти не предприемат никакви действия за опазване здравето на хората. УБО ( Управление безопасност и охрана, днешното НСО – б.ред), отговарящо за охраната и обслужването на членовете ЦК на БКП и Политбюро, им доставя чисти храни и вода от чужбина. В медиите върви дезинформация. Хората са оставени сами да се справят.
„Нашето звено, част от организацията беше сектор „Радиохимия”, където имаха доста чувствителна апаратура за нискофонови измервания. Там колегите бързо пригодиха един елементарен стенд, който човек можеше да си постави шията, където е щитовидната жлеза. Тези, които знаехме за аварията, се пазехме и бяхме взели елементарни мерки за защита. Но много колеги си бяха взели отпуска за 1 май и 6 май. А тогава имаше и дъждове, които смъкнаха радиоактивните аерозоли на земята. Замърсиха се ранните зеленчуци, салати, плодове и т.н. Агнешкото също успя да се замърси. И когато се върнаха след тези почивни дни в централата при измерванията броячите показваха хиляди пъти по-големи, отколкото на нас, които знаехме и бяхме взели мерки. Почнаха притеснени хора да носят за измерване пресни зеленчуци и агнешко. Нямаше нужда от никакви измервания за тях, защото само като си поставяха ръцете на уредите веднага светваше червено. За нас като професионалисти тази ситуация бе напълно абсурдна”, казва още ядреният експерт.
Единствено в Българската народна армия се взимат някакви мерки за ограничаване на последиците от инцидента в Чернобил. Реалното въздействие върху българските граждани през годините след нея никой и до днес не може да каже какво е с точност.
Тогава беше направено така, че да се замъглят последиците от тази авария по идеологически причини. Никаква медицинска статистика не се е водила прецизно, така че няма как да се направят точни анализи. Съответно привържениците на ядрената енергия дават оценка на жертвите от няколко хиляди души по света, а тези които са противници говорят за стотици хиляди жертви. Истината е някъде по средата. Но нека се има предвид, че това са жертви само на онкологични заболявания, а както стана известно облъчването е причинило в продължение на десетилетия след аварията и други увреждания - на сърдечно-съдовата система например. Също така стресът, който хората преживяват, отключва много болести. Така че вероятно броят на жертвите е много по-голям.
Битката за овладяването на аварията, и предпазването от появата на втори взрив, който би заразил цяла Европа с радиоактивен прах, струва на СССР 18 милиарда тогавашни американски долара (приблизително 50 милиарда сегашни), изсипани за по-малко от 6 месеца. Изграден е стоманобетонен саркофаг над взривения реактор, който в годините след аварията на няколко пъти е подлаган на реконструкция. През 2019 г. 45 държави участват във финансирането и изграждането на нов съвременен и осигуряващ безопасността купол.
Първият саркофаг е изграждан в аварийни условия, при оскъдна информация как са го направили, но са използвали добър инженерен подход. Той е бил проектиран да издържи около 25 години. Но ако стане някакво земетресение, той може да рухне и ще се вдигне отново радиоактивен облак прах. Тогава бяха монтирани системи, които ако се наложи да оросяват въздуха и този прах да не се разпростре, но все пак ситуацията би станала неуправляема. Поради тази причина бяха събрани над 2 млрд. долара от страните донори и беше изградена уникална конструкция, един полуцилиндричен купол, която на релси се придвижи и застана отгоре над разрушения реактор, като разчетите са да издържи около 100 години. Тя не решава по никакъв начин разчистването на останките от реактора, където все още има около 150 тона уран и продукти от деленето му. Но след десетки години трябва да се започне разчистване на тези остатъци и тяхното обезвреждане.
Град Припят днес е безлюден и запустял от 37 години. В 30-километровата зона около Чернобил са евакуирани над 115 хиляди души. Изхвърлената в атмосферата радиация е с еквивалента на най-малко 200 ядрени бомби, като тези над Хирошима и Нагасаки. 37 години по-късно равносметката в материално изражение е ясна, но точен брой на жертвите и пострадалите от аварията е невъзможно да се направи.
Споделете статията
