„Свидетелства на времето“: Жена зограф изписва храма „Св. Петка“ в село Балша
Николай Лефеджиев
Споделете статията
Църковната стенопис е дело за бога и вечността
Средновековната църква от 14 в. “Св. Петка” се намира близо до центъра на софийското села Балша. От нея са останали развалини, до които е построена преди сто години новата църква, която носи същото име. От Санкт Петербург до софийското село - това е пътят на Елена Адамова, жената, отдала живота си на църковната стенопис и рисуването на икони.
Дядо ми е беше голям портретист – Степан Самуилов, имаше своя школа. А баба ми е от дворянски род, имаше невероятен глас, но не са я приели в консерватория, заради 58-ма статия (член 58 от Наказателния кодекс на РСФСР отнасящ се за контраревюлиционна дейност срещу държавата – бел. ред.). Това означава враг на народа. Баба ми пееше на големи празници във всички църкви, като те се конкурираха помежду си кой ще я покани. Тя просто имаше някакъв ангелски глас. Скришно от майка ми тя ме взимаше с нея на големи празници. Оттам може би аз заобичах храма, службата и Бога. Така моята баба Александра ми предаде това от малка, а от дядо ми – рисуването. От двамата явно съм взела по нещо и поех по този път.
Елена Адамова идва в България през 1980 г. и тук се омъжва. Става член на Съюза на българските художници, започва да се занимава с монументална живопис, създавайки стенописи в училища, заводи и други обекти.
Рисувах естествено портрети, картини и за мои приятели правех икони като подарък. Не както през последните години всеки ден да рисувам по една икона, а тогава от време на време, защото тогава не всеки искаше икона и разбираше от тях. Но на мои познати и приятели с удоволствие им подарявах икони. А от 90-та година започнах да изографисвам монуметално храмове. Естествено и иконите не ги забравям. Аз ако един ден не рисувам съм като риба без вода и се разболявам и се чувствам много дискомфортно. Иначе животът ми е въздух, трябва нещо да се прави.
Вие сте вярващ човек, това се вижда. Имало ли е случай, когато икона да ви е помагала или въздействала?
Ох, да. Преди 20 години аз имах левкемия. Тогава бях Русия и правех една църква, когато се разболях. Чаках свършека си. Лекарите ми казваха, че ми остават два-три дена, седмица най-много да живея. А още от преди това имам една икона, която не я показвам много на хората – на Григорий Нови. Бях я взела със себе си в Русия, не се разделям с нея от 30 години. Молех се на него да ме излекува и стана чудо. Благодаря на моя светец, който винаги ме спасява. Въпреки че той не е канонизиран и недолюбван от комунистите, предишният руски патриарх Алексий не успя да го канонизира, издаде само канон – кондак и икус, но не успя. Тя е много стара, над 30 години вече е. Никъде не я показвам, тя е лично моя съкровена.
Дори, когато лежах в болницата помолих сина ми да ми донесе дъски и бои и там рисувах икони, въпреки че едвам се движех, имах проблем с краката. И подарявах иконите на хората, които бяха с мен в болницата в много лошо състояние. В интерес на истината някои хора оздравяха, а не вярваха. Оздравяха заради вярата си. Човек не трябва да се предава. На сина ми казвам, че човек, когато се отчая той пуска дявола в себе си, а дявола разрушава човека.
Въпреки обстоятелствата и законите, които трябва да съблюдава в живота, човек трябва да върви с душата си, тя винаги ще му подскаже и няма да му даде лош съвет. Душата е мерило, това е добро. Не случайно Исус Христос ни е дал като основен завет да се обичаме един друг, това е душата. Затова пожелавам на хората да обичат всичко: земя, растения, животни и хора. Това, което правят, да го правят с любов и да бъдат винаги позитивни. Тогава ще има по-малко предателства, злоба и войни, всичко, което е отрицателно.”
През годините Елена Адамова е изрисувала хиляди икони за хора от цял свят – от България, Гърция, Европа, чак до Америка и Япония. От 8 години тя отдава сили и средства да изобрази по канона ликовете на светците по традиционния начин на стенописта в църквата “Св. Петка”в Балша.
Стените бяха фатални, ронеха се, мазилката беше стара. Аз казвам, че не може върху такива стени да изографисвам, трябва да се измажат. Тук ми дадоха да се настаня временно в магерницата и чаках няколко години нещо да стане със строежа, обаче напразни ми се оказаха надеждите. Започнах преди 4 -5 години да махам старата мазилка, да шпакловам наново и да изографисвам храма. Св. Петка ме прие в него, тя ми е като закрилница, затова реших да направя нещо добро. Така продължих. Вътре в олтара трябва да се замаже, да се премахнат дупките. Но малко трудно става, заради липсата на пари. С голям зор, с голям труд ще довършим храма в прослава на Бога. Лека-полека вярвам, че ще стане изографисването на целия храм и ще осъществим мечтата си. Просто трябва търпение и време.
Заради трудностите по събирането на дарения и нуждата от по-високо скеле куполът на църквата остава до момента без рисунки. За художничката обаче използването на тапети от винил, с които по-лесно и бързо се достига до крайната цел, е нередно.
Това не е промишлена зона, където може стенописът да се смени с тапет. Това се прави да е вечно, съвестно. Някои колеги ме питат защо купуваш най-скъпите бои, вместо да използваш пергамент, който излиза стотинки. Аз им отговарям, че това са специални бои за стенописи, които не подлежат на въздействието на сняг, дъжд, ерозия. Така трябва да се прави, ако не да е вечно, то поне 200 години да издържат стенописите. Защото ние работим за бога, не за себе си. Не за показно, ето налепили сме тапети, храмът е готов и да се бием в гърдите. За мен това е грях.
За художничката, която изографисва църквата е не само отговорност, но вътрешна потребност от десетилетия да изобразява ликовете на светците и най-вече, когато рисува Иисус Христос.
Той е най-важният и най-величавият. Това за мен не е светец, той е всичко. Затова с голям трепет,когато го изобразявам дори спирам да дишам, за да не трепне ръката. С голям приоритет подхождам точно към неговия образ.
Смисълът на живота на Елена Адамова е вярата в Господ и надеждата, че доброто винаги ще намери пътя към сърцата на хората.
„Ще се намерят млади, отговорни настоятели, които ще родеят за храма. Защото сегашната настоятелка Дарина е възрастна жена. Но тя ще намери заместник и вярвам, че хората след време ще поддържат храма, такава ми е надеждата”, убедена е Адамова.
Споделете статията
