Все по-често се чуват призиви за реформиране на институциите, за да стане ЕС по-ефективен, по-демократичен и по-добре адаптиран към съвременните предизвикателства.

Изминаха 15 години от последното актуализиране на Договора за Европейския съюз.

Подписаният през 2007 г. и влязъл в сила през 2009 г. Договор от Лисабон изясни разпределението на компетенциите между ЕС и неговите държави-членки, даде на ЕС собствена правосубектност и за първи път предвиди официална процедура за оттегляне на държава-членка от Съюза.

Оттогава насам разширяването е една от причините, които редовно се изтъкват от поддръжниците на реформата на институциите, договорите и бюджета на ЕС, но далеч не е единствената. Войната в Украйна, преходът в областта на цифровите технологии и енергетиката, борбата с изменението на климата и социалното неравенство - това са все глобални предизвикателства, които изискват от ЕС по-голям капацитет за действие, според Фондацията за европейски прогресивни изследвания в доклада "Договорите на ЕС: Защо те се нуждаят от целенасочени промени".

Разширяването и вътрешната реформа са редовни точки в дневния ред на европейските институции през последните години. В края на ноември Европейският парламент даде зелена светлина на предложенията за реформа на Договорите на ЕС. На срещата на върха в Гранада в началото на октомври председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен също призова разширяването на ЕС да не чака промяна в Договорите. Гражданите също така представиха препоръки и предложения за бъдещето на Съюза на Конференцията за бъдещето на Европа - поредица от дебати, които ще се проведат между 2021 и 2022 г.

Какви предложения за реформи бяха представени в конкретен план? Как ще бъдат приети те? Ето седем ключови области за реформа:

1. Вземане на решения и разширяване

На първо място, членовете на ЕП призовават за промени в механизмите за гласуване в рамките на Съвета. За да не се допусне застой в работата на институциите, те се застъпват за генерализиране на гласуването с квалифицирано мнозинство във всички области, в които все още се изисква единодушие.

Понастоящем квалифицирано мнозинство се постига, когато най-малко 55 % от държавите-членки (т.е. 15 от 27) гласуват "за" и когато тези държави-членки представляват най-малко 65 % от населението на ЕС.

Членовете на Европейския парламент също така призовават за по-двукамерна система, която да засили ролята на Парламента, и за обръщане на сегашните роли при избора на председател на Комисията: в бъдеще Парламентът ще предлага председателя на Комисията, а Съветът ще го одобрява.

За да се подготвят институциите на ЕС за разширяването, "Групата на дванадесетте", френско-германска работна група за институционални реформи, се застъпва за премахване на правото на вето в областта на външните работи, запазване на максималния брой от 751 членове на ЕП и разширяване на формата на тройката до пет председателства на Съвета на ЕС.

2. Мир и сигурност

Войната в Украйна също подчерта "обхвата и границите на правомощията на Европейския съюз", се казва в доклада на Фондацията за европейски прогресивни изследвания. Макар че държавите членки приложиха редица санкции срещу Русия и предоставиха икономическа, военна и хуманитарна подкрепа на Украйна, войната показа, че те не са успели да предвидят тази криза, че са зависими от Съединените щати за собствената си отбрана и че са зависими от вноса на руски газ.

Ето защо членовете на Европейския парламент предлагат създаването на отбранителен съюз с военни способности.

3. Укрепване на върховенството на закона

Защитата на върховенството на закона и демократичната легитимност на ЕС могат да бъдат засилени чрез институционални реформи. За тази цел авторите на доклада "Плаване в открито море: реформата и разширяването на ЕС през 21-ви век" препоръчват засилване на бюджетната условност и подобряване на член 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), който позволява да се спре правото на глас на държава-членка в Съвета, ако тя не зачита основни ценности като демокрацията, върховенството на закона и правата на човека.

Европейската комисия задейства член 7 за първи път през 2017 г. срещу Полша, когато Варшава планираше реформа, която застрашаваше независимостта на съдебната власт. През 2018 г. Унгария беше подложена на същата процедура след опасения относно независимостта на съдебната власт, свободата на изразяване, корупцията и правата на малцинствата. При условие, че се гласува с единодушие минус един глас в Съвета, член 7 никога не се е реализирал.

"Член 7 не е проработил просто защото, ако една държава е обвинена в нарушаване на тези правила, достатъчно е друга държава да блокира вземането на решение срещу нея. През последните години Унгария и Полша неколкократно се защитаваха взаимно", обяснява Даниела Шварцер, член на попечителския съвет на фондация "Бертелсман".

4. Климатични промени

Договорът за функционирането на ЕС вече се отнася до опазването на околната среда. Освен това членовете на ЕП призоваха намаляването на глобалното затопляне и опазването на биологичното разнообразие да бъдат добавени като цели на Съюза. Фондацията за европейски прогресивни изследвания предлага също така въвеждането на нова изключителна компетентност на ЕС по отношение на международната политика за борба с изменението на климата, което ще позволи на Съюза да договаря правилата в областта на околната среда с един глас.

5. Енергиен преход

Рязкото покачване на цените на енергията след войната в Украйна подчерта зависимостта на някои европейски държави от руския газ.

Членовете на Европейския парламент предлагат създаването на интегриран Европейски енергиен съюз, който да гарантира стабилни, достъпни и устойчиви енергийни доставки за европейците. Тази стратегия се основава на пет стълба: енергийна сигурност, интегриран вътрешен енергиен пазар, енергийна ефективност, декарбонизация на икономиката и научни изследвания и икономика.

6. Дигитален преход

В Договора от Лисабон не се споменава терминът "дигитален". Поради това много експерти настояват, че текстът трябва да бъде актуализиран.

Европейският съюз вече е приел важни текстове по въпросите на цифровите технологии. Така например Законът за дигиталните пазари (DMA) осигурява рамка за икономическата дейност на големи цифрови платформи като YouTube, Facebook, Amazon и Microsoft в Европейския съюз. Общият регламент за защита на данните (ОРЗД) защитава личните данни на потребителите. Според авторите на доклада "Договорите на ЕС: Защо те се нуждаят от целенасочени промени", цифровите въпроси трябва да бъдат споделена компетентност между ЕС и държавите членки, за да се гарантира достъпът до интернет, правото на прекъсване на връзката, дигиталното образование, правото на живот без необходимост от цифрови технологии и правото на безопасна среда.

7. Здравеопазване

Накрая, пандемията COVID-19 подчерта необходимостта от общоевропейска координация и сътрудничество в областта на здравеопазването.

Европейско пространство за здравни данни, равен достъп до здравни грижи в ЕС, съвместно закупуване на ваксини и лекарства, управление на редки болести и разработване на лекарства сираци са само някои от обществените блага, които биха могли да бъдат създадени. Според Фондацията за европейски прогресивни изследвания всички тези публични блага могат да бъдат разработени в европейски мащаб, ако се разширят правомощията на ЕС.

От друга страна, някои противници на подобни реформи смятат, че тези правомощия трябва да бъдат прехвърлени на държавите членки, и призовават за по-голям национален суверенитет. Други понякога смятат, че измененията на Договорите не са необходими, тъй като текстовете вече позволяват някои от тези мерки.

Как се изменят Договорите?

1. Обикновена процедура за преразглеждане

Правителството на дадена държава членка, Европейският парламент и Европейската комисия могат да представят на Съвета на Европейския съюз (съставен от министрите на правителствата на държавите членки) предложение за изменение на Договорите.

Правителството на държава членка, Европейският парламент и Европейската комисия могат да внесат предложение за изменение на Договорите в Съвета на Европейския съюз (съставен от министрите на правителствата на държавите членки).

Съветът на Европейския съюз на свой ред представя тези предложения на Европейския съвет (съставен от държавните и правителствените ръководители на държавите-членки), чийто председател може да реши да свика Конвент.

След това председателят на Европейския съвет свиква Конференция на представителите на правителствата на държавите членки, за да приеме с консенсус предложените изменения на Договорите. След това тези изменения трябва да бъдат ратифицирани от всички държави членки.

2. Опростена процедура за преразглеждане

С Договора от Лисабон се създава опростена процедура за изменение на вътрешните политики и действия на ЕС.

С тази процедура се избягва необходимостта от свикване на Конвента и на Конференцията на представителите.

Измененията на Договорите трябва да бъдат ратифицирани от всички държави членки.

3. Преходни клаузи

Преходните клаузи са втора опростена процедура за преразглеждане, която се използва в два сценария.

За законодателни актове, приети от Съвета на ЕС с единодушие, Европейският съвет може да упълномощи съветите да действат с квалифицирано мнозинство.

За законодателни актове, приети от Съвета на ЕС по специална законодателна процедура, Европейският съвет може да разреши използването на обикновената законодателна процедура.