Те идват от всички краища на Украйна. Докато войната продължава, техните истории и спомени разказват за случващото се в конфликта, вече две години след нахлуването на Русия. В западния град Лвов близо 900 души са намерили нов дом и временни помещения предоставени от полското правителство и управлявани от местната община с подкрепата на Салезианската конгрегация и с помощта на италианската неправителствена организация VIS. Сред тях е и Алла. Въпреки че е инвалид и е загубила крака си, тя успява да избяга от Харковска област. Живее тук от почти година и е решена да остави миналото си зад гърба си. 

"Няма как да се върнем назад. Човек трябва само да върви напред и да се стреми към нещо ново. Трябва да сме спокойни и да направим всичко възможно, за да подобрим ситуацията в страната ни", разказва Алла. 

Максим и Валерия претърпяват сериозни наранявания преди година докато бягат от родния си град Бахмут. Това се случва точно когато градът бе превзет от Русия. Сега те наричат временното убежище свой дом, но някои от най-големите им кошмари все още ги преследват. 

"Няма нищо, което да ни върне в Бахмут. Дори и градът да бъде освободен, той няма да е нашият дом. Това ще бъде ново място с нови хора. То не е наше", споделя Валерия. 

Отец Андри е един от ръководителите, които се грижат за съоръжението. Той казва, че след преодоляването на травмата е изключително важно да се съсредоточим върху възстановяването на живота. 

"Не се знае как и кога ще настъпи този желан от всички мир и затова трябва да се направи нещо. И тъй като нищо все още не е ясно, много хора започнаха да работят още от миналата година", казва отец Андри, управител на базата.

Отец Андри изразява още надежда, че от ужасите на войната може да се роди нова по-силна Украйна.