От кражби до убийства - Какви са истинските нива на престъпност в социалистическа България?
От кражби до убийства - Криминалните престъпления в България (1944-1989 г.) е новата книга на историка д-р Стефан Иванов.
Той разказа в ефира на „Добро утро, Европа“, че е разглеждал криминалните престъпления през периода на социализма, като ги е разделил в четири групи - кражби на обществено и лично имущество, грабежи, изнасилвания и умишлени убийства.
Ако подходим чисто статистически, броят на регистрираните престъпления в социалистическа България, са наистина много повече, отколкото сега, както като абсолютен брой, така и като коефициент по криминална престъпност, т.е. броят престъпления на 100 000 души.
По думите на д-р Иванов, действителността през тези години е била доста по-различна от това, в което всички са вярвали. Тази тенденция на брутални престъпления се засилва особено много в края на 70-те години и началото на 80-те години на миналия век, обясни още той.
Хората са се прибирали спокойно през парка в нощните часове например, но те не са знаели какво се случва на други хора в същия този парк. А те не са знаели, защото държавата беше тоталитарна и имаше една всеобхватна цензура. От един тоталитарен режим се очаква ако не друго, то поне от гледна точка на сигурност „да пипа здраво“. Оказва се, че това не е съвсем така.
Историкът обясни, че за разлика от обикновените хора, елитът на държавата много добре е знаел за мащаба на престъпността в страната.