Свидетелства на времето: Как Държавна сигурност действаше срещу бойните изкуства?
Николай Лефеджиев
Споделете статията
През 50-те години на миналия век на власт БКП използва Държавна сигурност като основен инструмент за управление и контрол над обществото. Още в началото - през 1951 г., ръководителят на партията тогава, Вълко Червенков, пред служителите на МВР заявява, че службите са “органи на Политбюро, наш инструмент, наши очи, уши и маши”. Това е репресивният апарат на партията-държава, който следи всеки български гражданин, за когото има съмнение, че e излязал извън коловозите на официалната комунистическа идеология. През 80-те години вниманието се насочва и към бойните изкуства.
За мен, връщайки се в годините назад, обяснението е в идеологията, в социализма и в комунизма, каквото и да значат те. Те са влияели върху младото поколение, ДКМС, партийните кадри. Без тяхно участие не бих си го обяснил. Чак така нагло и толкова измислено лъжесдвидетелстване, лъжливи факти, непроверени доказателства, съчинения, които за мен звучат като в квартално кафене, отколкото в реалния свят. И това е Държавна сигурност! Може би и при тях е имало умни, интелигентни, възпитани хора. Но това, което виждам в моето досие, говори за точно обратното. Да не говорим за правописа. Ако видите оригиналните документи, там подлог, сказуемо, обстоятелствено пояснение, пълен член, запетайки, отсъстват тотално. Аз се чудя как тези неграмотни хора са били допускани до тази система, за да излезе този пасквил, както ние му казваме.
Чрез делата за оперативно наблюдение ДС осъществява тотален контрол върху обществото при драстични нарушения на основни човешки права. Досието на Явор Дянков започва в края на 1984 г. под наименованието “Семинарист”. Но интересът към него и основателите на бойните изкуства у нас е от доста по-рано.
През 1976 г. започнах да водя отделни групи по карате. Самоука история, книжки, този майстор, оня майстор, оттук-оттам по малко, нямаше я сегашната информация. Те оттогава ни прихванаха явно. По-късно 1979-1980 г. се явява въпросният агент “Петров”. Аз го знам кой е, но заради неговите деца няма да спомена името му. Той си измисля цялата история, че имам връзка с тогавашния китайски консул Ю Джи Бин, който нито съм го чувал, нито съм го виждал. Едва ли не постоянно сме се срещали и съм издавал държавни тайни, шпионирал съм, но какво не мога да разбера от досието. Икономиката на България, военната индустрия, здравеопазване, социално дело? Нямам представа. В един момент се оказва, че съм шпионин на Китай, която е комунистическа държава като нас, а какво точно шпионирам, не се казва. А другото е, че събирам литература за бойни изкуства, което се води противодържавна агитация и пропаганда. Но срещу кого? Срещу младите хора, на които преподавам, срещу тези, които ми дават тази литература... Това за мен беше шок. После същият агент твърди, че съм агент и на Северна Корея, което е още един шок, нали? И накрая се появява и още един агент, който твърди, че съм шпионин на Япония. Тук вече ДС е в шах, за какво става дума?
В годините, през които е следен, послушван и извършван таен обиск у тях, Явор Дянков развива активна спортна дейност, обучавайки много млади хора в изкуството на карате. Саморъчно преписва и прерисува книга за философията, теорията и практиката на този боен спорт. Прави опити и да го популяризира, но досието му в Държавна сигурност върви заедно с тях.
Сега вече си обяснявам защо не са ми вървели тогава нещата. Написах една малка статия за карате за “Работническо дело”. Отидох да я дам на партийния секретар и той ми каза: “Виж какво, гледам, че си умно и възпитано момче. Досещаш се, че ако пусна тази статия, ще трябва да ходиш по лагерите. Ако обичаш, бягай бързо. Не съм те виждал, не съм те чул и този разговор не се е осъществил. Гледам, че си хубаво момче, не искам да си имаш неприятности.” Такива бяха тези хора - за една статия могат да те вкарат в Белене.
Години наред оперативната разработка срещу Явор Дянков продължава, въпреки че службите не намират никакво доказателство за нарушение на законите по онова време. Това води да фабрикуване на лъжи и измислици, с цел оправдане на оперативен и финансов ресурс.
Тези служители, които познавам и говорих, от старата генерация на Държавна сигурност, те точно това ми казват. “Ние просто не можем да си го обясним по друг начин, освен 5-6 години да те разработват без нищо, е да си оправдаят заплатите”. Лейтенант, който е работил, прекратява делото ми като капитан. Майор го прекратява като полковник. Друг е бил капитан, пък става подполковник. Общо взето на мой гръб са си изкарвали заплатите по този долен начин. Аз не съм против, всеки може да си изкарва хляба и да живее, но не с подлости, лъжи, измами, несъществуващи факти и клевети, да опорочиш един човек...
Делото “Семинарист” се закрива поради липса на всякакви доказателства за шпионска дейност и антидържавна дейност и агитация. Но неприятностите на Явор Дянков не спират с това.
Прекратяването става поради липсата на доказателства, те виждат, че обвиненията отиват на вятъра. Но ме дават на прокурор заради японската ми диплома. Аз си направих превод и легализация във външно министерство на тази диплома. Те мислеха, че имам фалшив документ, с който преподавам. Като падна това с фалшивия документ се захванаха, че в Кодекса на труда няма такава професия. Сега, ако завършиш Националната спортна академия, тогава ВИФ, има специалност карате, таекуондо, джудо, борба и т.н., освен че можеш да станеш учител по физическо, можеш да станеш и преподавател по това бойно изкуство. Тогава обаче такава възможност нямаше! Така искаха да ми “лепнат” 2 г. за упражняване на професия, която липсва в Кодекса на труда и още 4 г. за “фалшив” документ. Това го има в членовете.
Тоталитарният ред е разрушителен не с враждебността си, а с опита да приобщи човека към себе си, да го съблазни, да му внуши, че животът няма алтернатива извън него. Така комунистическият режим руши душата на човека, заменяйки основни нравствени стойности за добро и зло с повелителните внушения на идеологията, смята Явор Дянков.
- Има ли роля на ДС при сформирането на бойните спортове след демокрацията?
- Тези, които преди демокрацията ни арестуваха и бяха много брутални към нас, аз си пазя сгъваемата палка, с която ни биеха милиционерите, станаха после начело на карате организацията в България. Това бяха най-ревностните служители на Държавна сигурност, които тогава по партийна линия бяха против да се тренира карате. В един момент те врътнаха опашката, застанаха зад Организация за съдействие на отбраната /ОСО/ и започнаха да развиват тези клубове. Същите тези хора, които ни арестуваха, биеха и преследваха, същите, които са направили този пасквил срещу мен и аз съм направил като книга... някои от тях се задържаха и до ден днешен начело. Тези, които ги познавахме тогава и ги видим днес, звучат много нещастно. Казват: “такава беше системата! За мен беше по-важно да спазвам законите тогава, да имам хляб и да храня семейството или да гледам дали си бил прав или не.” Виждам в тях срам и неудовлетворение, че са вършили това нещо. Същевременно са и много притеснени като им покажеш с документи какво са вършили и им натриеш носа, казвайки “Добре де, аджеба, защо го правихте това?” И те... дотука”, завършва разказа си Дянков.
Споделете статията
