„Буквално новото ми парче „Дишай“ го направихме за няколко часа. Много рядко става за една песен всички от екипа да „кликнем“ за един ден. В момента съм в процес на подготовка за албум. Идеята ми е да сме готови с музиката за него до пролетта. Стилът на някои от песните в албума ще е подобен на досегашните, но бих казала, че много повече се засягат хаус, техно, електронните стилове, имам и транс парче, общо взето електронни парчета“.

Това каза в рубриката Euronews.Music в сутрешния блок на Euronews Bulgaria една от най-перспективните имена в българската музика – NICKA.

Ето какво още сподели тя:

Колкото повече работя толкова повече си разширявам капацитета за самосправяне. Обичам да правя нещата свързани с музиката поне на 60%, когато става въпрос за аранжимент, а после той да ги довърши. Буквално новото ми парче "Дишай" го направихме за няколко часа, което е много рядко. По принцип няколко срещи трябват. Много рядко става за една песен всички от екипа да "кликнем" за един ден. Тук обаче всички от екипа ми бяха на мнение, че "Дишай" трябва да е следващата ми песен. Аз в момента съм в процес на подготовка за албум. Правя много парчета с различни продуценти. Но някак това беше сигурния отговор на следващия проект, който трябваше да пусна. Текстът и музиката се родиха още лятото докато бях във Варна. Това продукт на наблюдение на един от моите съседи. Един много самотен човечец, поне така изглежда. Много мил господин, който излиза да храни гълъбите на терасата и аз обичам да го наблюдавам. Не по плашещ начин, а по любопитен, интровертен начин го наблюдавам. Та, той е инспирацията, в песните винаги има и художествена добавка. Само истината е трудно да се интегрира в някоя песен, понякога се добавят някакви неща от теб.

Аз не съм правила нито една моя песен, без аз да съм подготвила част от нея в нас. Знам, че съм трудна за работа. Изискваща съм. Имам много конкретна визия за песните, затова не искам да оставям цялата отговорност на музикалния продуцент с който работя, за да може после да не му кажа, че не е това, което искам. И да прави всичко на ново пак. Все повече задобрявам в това да подготвям песните си професионално преди да ги дам на композитор. Всъщност аз съм правила и музика за някои реклами. Та, мисля, че даже това им дава чара на песните ми. Не е типичният подбор на звуци. По-различно е.

Все пак е трудоемко да се научиш да работиш на музикален софтуер. Аз се научих от YouTube, там имаше един индиец, който обясняваше точно как се прави всичко. Така съм научила много неща. Така си взех и изпита по статистика. Имам предвид, че хората, които имат търсене винаги намират начин да постигнат целите си. Хората, които нямат интерес към музикалното продуцентство обаче не трябва да се напъват.

Аз свиря от 16г. на пиано, свирила съм и на други инструменти, на китара свиря също, барабаните също са ми голяма любов. Но всичко това е полезно. Според мен винаги много си личи, когато някой има истинска любов към музиката.

Идеята ми за албума, който подготвям е пролета, защото тогава мисля, че е подходящото време за пускане на албум, та, дотогава да сме направили песните за албума, което ще изисква доста време и труд. Със сигурност ще се пусне и друга песен преди това, но "Дишай" е първата заявка. Все още няма толкова конкретен план, със сигурност ще искам скоро албума да е при хората и да могат да го слушат.

Имаме набелязана една песен, която може би ще е носителят на заглавието на албума, но не искам да издавам все още. Стилът на някои от песните в албума ще е подобен на "На мен ли говориш" и "Дишай", но бих казала, че много повече се засягат хаус, техно, електронните стилове са много сериозно застъпени от албума. Имам и транс парче, общо взето електронни парчета. Те са продукт на един творчески период, така че защо да не ги събера. Всичките песни представляват въображаем диалог на някой с мен, неизвестен протагонист. Мислех си да го направя в по-съкратен вариант, нещо като EP, но честно казано много ме привлича идейно това да имаш албум. Особено като млад албум. Готино е да го имаш като дискография. Така или иначе се натрупаха доста песни вече. Засега имаме 10 парчета, но със сигурност ще има още. Една от тях е втората колаборация, която направихме с VIRGO преди няколко месеца. Тогава аз го натиснах да ми влезе в колаборация на мое си парче, та това също ще е част от албума. Колаборацията ми с Графа надали ще влезне в албума, но искам да вкарам колаборацията ми с Тино, която обаче да направя в малко по-различен вариант за него. Тя като че ли не си изживя много живота, а пък има много потенциал и е готино парче.

Аз все още съм студент и в свободното ми време съм в университета. Уча "Психология". Много е полезно, защото артиста е един своеобразен психолог. Ако нямаш този капацитет и тази богата емоционална палитра за да емпатизираш, да се отнасяш с внимание към другите, да си сензитивен с тях, то не знам как изобщо пишеш музика. Мисля, че няма добър текстописец или автор на музика, който да не се отнася добре с хората. Мисля, че нещата са свързани.

С моя приятел много често си говорим за психологията на музиката. Човек, който наистина разбира от това съм сигурна, че може да открива ключовото за дадена цел. Сега вече тук идва философският въпрос дали една песен трябва да обслужва определена цел спрямо психологическите нужди на слушателя. Аз още съм на мнението, че артиста трябва на първо място да прави музика, която харесва сам и да е автентичен. Той прави нещо, което той смята за добро независимо какъв мисли, че ще бъде отзвука. Ако аз правя парчета с цел да се харесат на конкретна целева група то къде съм аз в случая.

Мисля, че търсенето на успеха е задължителна част от пейзажа за един артист. Просто няма как иначе, защото доколкото ти си артист, който е верен на музикалния си вкус, то дотолкова няма никакво значение, ако не бъде слушан от хората. Но има допълване между двете. Но понеже ме питаш дали ми помага това, че уча психология, според мен е важно да знаеш къде е ядрото ти. Къде е личното ти ядро за да не се губиш по пътя в експериментите.

Електронните жанрове винаги са ми били на сърце, но това е толкова изменчиво. Аз ще направя сега един албум на електронна тематика, след това друг, и след това какво? Да не би да трябва да продължавам да правя едно и също. Това е опознавателен процес. Нещата много се променят. Нещата, които съм харесвала преди 3 години нямат нищо общо с нещата, които харесвам сега. Но това е най-якото. Продуцента ми Рафи Бохосян, с който работя все ми казва, "защо не направиш някакво по-баладично парче, ти си толкова добра певица"? И аз му казвам - в момента не ми се слушат балади. Обожавам Adele, но няма да си я пусна вкъщи. И все пак след 2 години може и да съм. Не знам.

Това, което аз знам със сигурност за себе си е, че колаборативната работа може би е основното нещо заради което правя музика. Не виждам друг смисъл освен да го правим заедно. И едни от мечтите, които имам е точно да имам колаборации с артистите, които харесвам и обожавам. Не е лошо понякога да си поставяме и големи цели, защото в днешно време виждам колко се смалява дистанцията на хората, заради социалните мрежи. И чрез тях можем да си поставяме по-високи цели, които са съвсем постижими.