Веселин Вълчев: Намираме Ви по средата на творческия процес в тазгодишния Sofia Songwriting Camp. Но нека започнем от Вашия общ нов прект “Hold you down”, който излезе преди 2 седмици. Как всъщност се роди той и чия инициатива беше?

ALEX PARKER: Мисля, че беше кооперация, която мина много добре. Роди се спонтанно след като си писахме в Инстаграм, защото си казахме, че е добре да се видим някой ден и да направим някоя обща песен. Писах на ALMA, ако искаш ела тук, когато искаш и ще направим някоя парче и тя просто реши да дойде. Така че тази песен беше просто искра, която запали процеса в студиото, който вървеше само напред. Ние не сме настроени към музиката научно, по-скоро за нас е важно как се чувстваме, уповаваме се на емоциите. И така се случи тази песен. После бяхме много бързи с дистрибуцията на тази песен. Просто я пуснахме в стрийминг платформите и така. Това беше една от най-бързо издадените ми песни.

ALMA: Срещнахме се за първи път в Гърция на лагер за писане на песни като този. Отново на хубаво, вдъхновяващо място. Всеко парче върху което работихме там беше много специално. По-натам си говорихме с майка ми с кой от хората с които съм правила музика през последната година съм се наслаждавала най-много да работя, с кой трябва да правя повече музика. И му писах, хей, какво правиш, и той веднага ме пита, искаш ли да работим заедно другата седмица. Аз му казах ,че тогава ще съм в Гърция и няма да мога, той ми каза, тогава ела сега веднага, и аз му казах – окей. Запазих полет и на другия ден бях там.Не почувствах процеса по правене на музика с него като натоварен, а в същото време бяхме супер продуктивни и направихме страшно много неща. Просто в музиката нещата се случват с лекота с някои хора.

Веселин Вълчев: Алекс, какво мислиш за музиката на ALMA?

ALEX PARKER: Мисля, че тя е много натурална, което е много рядко. Тя винаги говори чрез текстовете в песните си. Освобождава ума си чрез тях. За мен това е много освежаващо, защото през последните години музиката сякаш се уповаваше на това да се вземат моделите на нещо успешно, което вече е направено и това просто да се направи на ново. А за вокалите нямам какво да кажа, просто трябва да я чуете. Тя е невероятна.

Веселин Вълчев: ALMA, как се чувстваше да пееш под бийта на транс-денс музика? Вече знаем от успешния ти проект с Coyot, както и от други твои песни, че твоят глас много си пасва с такава музика.

ALMA:Покрай работата ми с моите приятели в Гърция осъзнах това. Те отвориха цял нов жанр за мен, защото работих предимно с DJ и музикални продуценти на електронна музика. Не мога да се сетя за по-добър музикален продуцент на такава музика от Алекс. Той има много специфичен подход към всеки негов проект и всичката музика, която прави просто кара хората да искат да танцуват. Тази меланхолия която пък аз вкарвам в този трак прави контрастът между бийта и вокалите много специален. И така с него много се допълваме.

Веселин Вълчев: Планираш ли да направиш още проекти като този в бъдеще, защото ти сега издаде мини-албум, който е в съвсем различен стил. Та, какво ти се прави в бъдеще?

ALMA: Не искам да се ограничавам в един конкретен стил като някои хора, които намират техния стил, тяхната ниша и остават там. Аз виждам, че с всеки нов човек с който работя се получават съвсем различни неща като култура, енергия, идеи, така че планирам да мина през всички стилове. Всяка следваща моя песен е в друг стил спрямо предишната. Така че определено ще има още много електронна музика от мен. И много друга музика също. Ще има от всичко.

Веселин Вълчев: Алекс, ти работиш в Румъния, където музиката се дистрибутира доста добре из Европа. Следиш ли какво се случва в музикалната индустрия в България? И какво е твоето мнение за нашата музика?

ALEX PARKER: Ако трябва да съм честен не съм много наясно какво се случва с българската музика. Но сега като съм тук и виждам на какво ниво са вашите артисти тук вече започвам да имам представа. И мисля, че вие сте една идея по-остри в музиката, защото в Румъния ние имаме две различни подразделения на музиката. Там е интересно. Имаме поп култура и нещо като Вашия поп-фолк. И двата стила са тотално различни. И е много изкушаващо да отидеш в другия жанр, като видиш колко печелят и какви са приходите там. Чудиш се дали да не опиташ. Така че е предизвикателство да останеш верен на пътя си. Предизвикателство е и, че на този лагер сега сме се фокусирали повече върху Кей поп-а, което пък е нещо, което никога не съм опитвал. И това е супер интересно. Да съм част от процес, в който български артисти и български проекти започват да оглавят класациите в Азия.

Веселин Вълчев: И последен въпрос и към двама Ви. Какви са Вашите очаквания от тазгодишния Sofia Songwriting Camp?

ALEX PARKER: Аз ли да започна?

ALMA: Аз мога да започна.

ALEX PARKER: Окей, започни ти.

ALMA: Не искам да имам очаквания за нищо, никъде, за да не си троша сърцето, но мисля, че с всяка музикална среща ние или създаваме добър музикален продукт, или това остава един добър урок. Няма значение дали музикалната ни сесия върви добре или зле, ако ти работиш с хора, покрай които можеш да израстнеш. Така че за мен целият смисъл в лагерите като този е да израстваш възможно най-много, особено за българските артисти. Да имат подкрепата и помощта на толкова много чуждестранни музикални продуценти, като този който стои до мен.

ALEX PARKER: Това определено са страхотни дни за мен. Аз съм бил на много такива лагери. Както и тя каза това да черпиш от културата на много различни хора е голям урок. Мисля, че това ни държи млади и с остър ум, защото го тренираме. Колкото до очакванията ми, аз винаги имам такива, това е движещата ме сила. Така че надявам се да си отида вкъщи и да получа обаждане в което да ми кажат, хей, всички твои песни са тотални хитове, дори една моя песен тук да стане тотален хит моята мисия ще е завършена, а, ако не стане, ще трябва да натиснем бутонът „повторение“ и да опитаме пак, и пак, и пак, докато не успеем. Никога не трябва да спираш да опитваш. С всеки път ще ставаш по-добър и така. Бориш се до края.

Веселин Вълчев: Аз съм сигурен, че ще направите хитове тук. Успех.

АЛМА И ALEX PARKER: Благодарим!