Нир Заваро има вдъхновяваща история за личния успех и помага на хората да разказват увлекателно своите истории и тези на бизнеса си. Представя се като "Шефът на щастието", но последният месец за него е истинско изпитание. Той вижда от първо лице ужаса на терора в Израел и ни разказва за него. За първи път напуска родината си от 7 октомври насам, за да дойде в България и да участва в конференцията "Brand Talks", а сега гостува в студиото на Euronews Bulgaria.

Благодаря Ви, че сте тук. Вие сте експерт в разказването на истории. Как бихте разказали своята на зрителите ни в България, които може би не ви познават?

Винаги съм обичал историите и винаги съм обичал да продавам неща. Комбинацията между двете е да помагам на хората да стават по-добри разказвачи на истории. За мен това е ключът.

Кой сте Вие? Представете се на българската публика.

Казвам се Нир Заваро, роден и израснал в Израел. През последните повече от 20 години преподавам маркетинг, продажби и брандинг. Написах три книги и обичам да използвам методи за разказване на истории в различни техники за бранд мениджмънт. Имах огромното щастие да обикалям света през последните няколко години и да показвам на хората как да стават по-добри разказвачи на истории.

Третата Ви книга излезе наскоро. Разкажете ни повече за “F the Slides”, за какво се разказва в нея?

“F the Slides” (еф дъ слайдс) се появи, защото не можех да изтърпя повече нито една лоша презентация. Казах си - достатъчно! Така дойде заглавието. А обикновено когато имам добро заглавие, знам каква книга ще напиша. Разказването на истории е хубав израз, който обаче не означава нищо конкретно. Запитах се как да науча хората да разказват по-добре, как да поправя проблема с лошите презентации. Тръгнах на двегодишно пътешествие, използвах всяка техника, която знам и начина, по който мисля, за да разкажа на хората как да създават кратки завладяващи истории в рамките на три минути. Това се превърна в нещото, с което съм известен. През последните години обикалях света и работих със стартъпи, предприемачи, студенти. Между другото, спечелихме миналогодишното издание на световното първенство “Текила патрон” само защото разказахме най-добрата история.

Книгата ни помага да разберем, че на първо място е важно общуването между двама души, за да се роди добра история. Искам да покажа на хората, че те могат да станат по-добри разказвачи.

Каква е тайната на доброто разказване? Емоцията ли е, или опитът, който всеки човек има в живота си?

Първата грешка, която всеки от нас прави, е да си мисли, че разказването на истории е меко умение. Не, това е умение, което всеки трябва да има и може да изгради. Например тичането - подобряваме го с тренировки пет пъти седмично. Така никога няма да спечелим маратон или състезание, но ставаме по-добри с всеки изминал ден. Усъвършенстването е експоненциално - тръгваш от точка А и стигаш до точка Б.

Най-напред трябва да разберем, че всички сме разказвачи на истории и имаме нужда от упражнения. Това е умението, от което имаме най-голяма нужда, но практикуваме най-малко. Когато разберем това, си мислим, че комуникираме, когато казваме правилните неща. Истината е, че никой не се интересува от правилните неща, а от емоцията, която казаното носи.

В книгата очертавам четирите ключови елемента, които помагат на аудиторията да ни разбере. Първият от тях е емоцията - това е валутата, в която търгуваме. Вторият елемент е опитът. Ако си говорим за ресторант например, ще си представите може би ресторанта, в който сте вечеряли снощи. Третият фактор е, че всъщност нямаме нужда от цялата информация. Хората са много мъдри. Повечето от нас могат с малко информация да запълнят празнините.

Мога да го обясня най-добре с писането на моите романи. Какво е романът всъщност? Четеш редове, изписани с черно мастило върху бял лист хартия. А сам запълваш празнините за описваното място, независимо дали е подводница, Космосът, различен град или различен свят. Всеки може да си представи свой дракон. Но самата книга е бяла хартия и черно мастило.

От информацията имаме нужда чак накрая. И в повечето случаи нямаме нужда от много информация. Така е и с купуването на кола - не я купуваш и взимаш веднага. Често се прибираш вкъщи, обмисляш решението, вземаш предвид цялата информация и решаваш, че сделката е добра и харесваш колата. Всъщност убеждаваш самия себе си. Точно това казвам и в моята книга - най-добрата продажба не е продажба. Ако си подредил всичко по най-добрия начин, клиентите ще се убедят сами.

Пристигнахте в България за конференцията Brand Talks и това е всъщност първият път, в който напускате Израел от 7 октомври насам, когато се случиха терористичните атаки на Хамас. Как видяхте ужаса, как го почувствахте, какво се случи от вашата гледна точка?

За нас това е денят, в който всичко се промени. Светът беше един преди 7 октомври, а животът ни сега е коренно различен. На 6-и около полунощ завърших цялостния си маркетинг план за представянето на книгата. Легнах си, но се събудих от звука на сирени и от тогава животът ми вече не е същият. За нас се случи нещо огромно. Това е национална трагедия, няма друго описание. Сега тепърва се учим как да се държим в една нова реалност. Казах го в интервю и на 8-и или 9-и октомври - това е нова реалност.

За съжаление вярвам, че това не е нова реалност само за мен и за моя народ. Това е нещо глобално. Светът няма да бъде същият вече.

Известен сте като “Шефът на щастието”. Къде намирате щастие сега, в толкова труден момент за вас, за Израел, за хората във вашата страна?

“Шефът на щастието” се появи като название, защото отидох на една среща, на която имената на всички бяха толкова дълги, че не можех да разбера нищо. Тръгвайки си от там, се обадих на тогавашния си оперативен директор и му казах: имаме нужда от добри названия, отсега нататък аз ще бъда шефът на щастието. Беше забавно. И от тогава “Шефът на щастието” се превърна в моята пътеводна звезда.

Когато не съм щастлив и давам визитната си картичка, на която пише, че съм - лъжа ли? Когато кажа нещо и нараня някого, което за съжаление понякога се случва, подкопавам ли ценностите си? През последните 200 дни пътувах по света, запознах се с хиляди хора през последните шест-седем години, говорих пред публика в 40 различни държави. На 7 октомври нещо в мен се счупи. Нищо от миналото никога няма да се върне. Не знам дали някога сте се чувствали толкова нещастни, че нещо у вас се чупи.

Когато дадох визитката си на среща преди да дойда при вас, това означаваше, че има позитивизъм и надежда. Трябва всеки ден да си спомняме, че не можем да отидем на тъмната страна, това няма да ни послужи. Моите хора са преминали през много трудности в годините назад, но винаги сме триумфирали и сме ставали по-добри. Винаги се обединяваме, мислим заедно. Превръщаме лоша храна в невероятна кухня по целия свят. Искаме позитивизъм.

Сега повече от всякога, дори с това интервю, аз се превръщам в представител на своята страна. Преди това не бях представител на страната си пред целия свят. Сега шефът на щастието и налагането на позитивното - това е, което трябва да правим. И точно това ще правим, ще бъдем позитивни. Трябва да бъдем.

Какви са мечтите и надеждите на хората в Израел сега? Предполагам, че преди всичко това е да има мир, нали така? Но как изглежда мирът?

Не мисля, че има значение как изглежда мирът. Търсенето на мира е ключовият елемент. Ако изгубиш надежда, вече няма смисъл.

Има 46-минутно видео, което моето правителство отказва да публикува. Управляващите мислят, че то ще остави белег в съзнанието на хората доживот. Някои журналисти, премиери и президенти по света са го гледали. То показва зверствата, които са извършени. Ако го публикуваме, мисля, че наративът на историята, емоцията около нея ще се променят завинаги в съзнанието на много хора. Но вредата, която ще стори е нещото, което към момента не сме готови да причиним. Така запазваме човечността си.

На първо място трябва да съхраним идеята, че мирът е възможен. Но вече за първи път разбираме, че за да достигнем мира, другата страна трябва да го поиска. Тогава можем да преговаряме.

Като добър разказвач на истории, би трябвало да знаете, че всяка история има две гледни точки. Какво мислите за смъртта на невинни хора в Газа, за смъртта и страданието на палестинските деца?

Това е ужасно. Но първо, вярвам, че в разказването на истории няма две гледни точки. Добрата история е наратив, който има начало, среда и край, но това е.

А сега да поговорим за реалния живот. Аз нямам деца. Но преди два дни седяхме в ресторант тук в България, когато видях две малки момичета да обядват и да се смеят. Просълзих се. Не мога да си представя през какво преминават семействата и родителите от която и да било от двете страни на конфликта.

Това не е разговор за две страни, в него има трима участници. От една страна е случилото се на 7 октомври - терористичната атака. Ужасно. Вярвам, че повечето хора в модерния свят не могат да проумеят чистата проба зло, която го причини. Надявам се, че не гледате видеоклиповете, които обикалят социалните мрежи. Ако обаче сте ги видели и разбирате, че това наистина се е случило, как вие, на другия край на света можете да продължите да живеете живота си спокойно? Защото ние не можем. Разбирам, че хората срещат трудности с тази гледна точка.

Сега да поговорим за конфликта. В юдаизма има максима, че всеки човешки живот е цял един свят. Това не се отнася само за евреите. Всеки човек е отделен свят. И когато погледнете нещата от тази страна, те стават още по-ужасни. Но това е отделен разговор. Ако искате да говорим за терористичната атака, това е напълно разбираемо. След това можем да поговорим за това как може да изглежда мирът, но това е доста по-сложно. Между другото - мир ли е, когато просто не се караме? Ако говорим за двойка вкъщи и те решат, че няма да се карат, това добър брак ли е?

Не задължително.

Именно. Ние бихме се съгласили на подобно решение, между другото. Хайде да не се караме. Такива са отношенията ни с някои държави по света. За нас това е добро решение. Обичаме да пътуваме, бил съм в Петра, на други места в региона. Бих се радвал да говоря пред публика във всяка държава. В книгата си казвам, че всички хора са равни, без значение къде са родени. Имаме културни различия, които можем да научим и с които можем да свикнем. Но аз имам нужда от другата страна да са достатъчно отворени към мен, за да ми ги покажат и обяснят.

Вярвам също така, че ако погледнем какво се случва от журналистическа гледна точка в момента, основният проблем е, че грешните хора използват грешен начин за изразяване, за да опишат проблема. Разбирам от комуникации, преподавал съм подобни дисциплини на много места по света. Човек от запада не може да навлезе в нашия конфликт и да обясни правилно какво се случва. Те трябва само да отразяват случващото се. Това означава основно придържане към фактите, а не продаване на емоция. Днес всъщност освен тик-ток и някои канали в социалните мрежи, никой не се интересува какво всъщност се случва на терен. Интересува ги само да продават повече. И всичко се превръща просто в емоция - тъжно, лошо, ужасно.

Как се отрази войната на бизнеса Ви в Израел?

Бизнесите ми на практика просто ги няма. Голяма част от решението отново да започна да пътувам, за да представям книгата си, се дължи именно на това. Предпочитам да съм вкъщи със семейството си. Разбирам, че войната може да продължи дълго време и трябва вече да започнем да мислим за това какво ще се случи, когато тя приключи. Това означава, че сега трябва да пътувам.

Бизнесите ми са затворени за момента. Но с времето ще поправим стореното, ще изградим разрушеното дори по-добре. Но не в това е смисълът. Книгата ми е само един повод да говоря с вас сега, да ви разкажа какво се случва в Израел, но и да разпространявам позитивизъм. Трябва да разбираме, че не винаги знаем цялата история. Призовавам хората: не влизайте в социалните мрежи само за да изразите мнението си. Буквално никого не го интересува вашето мнение и така наранявате другите. Всеки път, когато публикувате нещо в социалните мрежи то може да е добра или лоша история, но вие решавате. Може да е добра история, но наистина ли е това, което се случва? Никого не го интересува вашето мнение, но разпространявате омраза. Езикът на омразата, насочен към която и да е страна, е нещо лошо. Ако не знам достатъчно за нещо, което се случва, просто няма да изразявам мнението си по въпроса. Това е много важно. Не разпространявайте омраза, не учете децата да мразят. Изборът е ваш.