Само в рамките на часове нова ескалация в Близкия изток прикова вниманието на целия свят. „Хамас“ удари Израел, а Израел – отвърна с операция срещу Газа. Докога ще продължат ударите, ще се разрасне ли конфликтът и докъде. И има ли път към мира – международният ни редактор Габриела Беличовска разговаря с Адхам Зайналдин – временно управляващ посолството на Палестина в България.

Ваше превъзходителство, на фона на ситуацията, която наблюдаваме през последните дни, каква е позицията на Палестина след нападението на „Хамас“ над Израел?

Палестинската позиция във връзка със събитията в и около ивицата Газа е пределно ясна – тя беше изразена от господин президента и от Министерството на външните работи и експатриатите на държавата Палестина в официални декларации. Позицията е ясна. Насилието поражда насилие. В течение на времето израелската страна непрестанно извършва нарушения на международното право чрез нахлувания във всички палестински градове и населени места, чрез блокадата, която се налага над светите места – в частност на джамията „Ал-Акса“, чрез ограниченията за отслужване на молитви в джамията.

Всъщност палестинското правителство се обърна към всички международни институции, които имат възможността да обуздаят действията на агресора. Но, тъй като това не беше постигнато, нещата ескалираха и се стигна до това, на което сме свидетели тези дни.

За всичко, което става, има предпоставки. Изразихме ги, резюмирахме ги, обърнахме се към всички, които би трябвало да ни обърнат внимание, с молбата и с надеждата те да предотвратят ескалацията на събитията, за която бяхме предупредили. Това можеше да се постигне със сериозни действия, но не беше постигнато. Затова в момента сме свидетели на това, което става.

С други думи – ако бяха приложени международното право и резолюциите по въпросите на Палестина, които се трупат от години, тогава нямаше да стигнем до сегашната ситуация. Говорим за поне 1000 резолюции на ООН на отделните равнища, от които до този момент Израел не е изпълнил нито една.

В момента как си обяснявате подкрепата, която „Хамас“ има в Палестина на фона на ситуацията?

Подкрепа от кого?

От хората, които излязоха в ивицата Газа и ясно казаха, че подкрепят това, което се случва.

Най-напред искам да обърна внимание на нещо много важно – от 16 години насам хората в ивицата Газа се намират в ситуация на непрекъсната блокада отвсякъде. Всички хора в Газа страдат от изключително големи, усложняващи се проблеми в своето ежедневие – като почнете, има проблеми с водоснабдяването, с електричеството. Има проблеми в икономическата ситуация, в образованието. Те не разполагат с най-елементарни неща за нормален живот.

Тоест блокадата на Газа не е блокада срещу „Хамас“, тя е блокада срещу цялото население, срещу всички хора, които в ежедневието си са докарани до такава безнадеждност. Те до такава степен не виждат никакъв изход, че това обезверяване ги кара да търсят каквато и да било възможност за някаква промяна на ситуацията. И така – може би някои от тях подкрепят съпротивата, други въобще търсят всякакви възможности за промяна на ситуацията.

Чисто човешки – къде могат да отидат хората от ивицата Газа в този момент, защото знаем, че територията е изключително гъсто населена, там живеят милиони хора. По данни на ООН повече от 100 хил. са разселени.

Въпросът би трябвало да бъде адресиран към международната общност, към света. Как биха могли да продължават да живеят тези хора, които нямат най-елементарни предпоставки за достоен и спокоен живот? Къде биха могли да отидат? Ние се раждаме и нас ни възпитават по същия начин, както всички други народи по света. Възпитават ни и ни учат да обичаме отечеството си. Родили сме се тук, на тази земя, и я обичаме. Къде да отидем и какво можем да направим?

Паролата за изхода от тази ситуация е съвсем ясна – прекратяване на окупацията. Единствено така може да се стигне до установяването на справедлив и траен мир. Защото единствено в такива условия хората биха могли да градят живота си уверено, достойно и със сигурност за утрешния ден. Вече 75 години настояваме за това, за прекратяване на окупацията.

Как живеят хората в ивицата Газа – и Вие споменахте, има прекъсвания на тока, на доставките на храна.

За мен Вашият въпрос до голяма степен е личен – аз съм роден в Газа, майка ми, братята ми и техните деца в момента са в Газа. Разговарям с тях ежедневно, знам точните измерения на начина на живот на моите сънародници.

Но трябва да кажа, че хората, и особено в Газа, са свикнали на такова ежедневие, и то не в смисъла, че е започнало да им харесва и това за тях е нещо добро. Напротив, те обаче са принудени да го търпят и да живеят в такава ситуация, която се повтаря без прекъсване от 2007 година насам.

Трагедията в Газа е двойна и тройна. Хората нямат никаква сигурност от гледна точка на това, че тези, които живеят във високите сгради, т.нар. жилищни кули, знаят, че са под прицела на израелската авиация и много често попадат под обстрел. Имаше и случаи на многократно вземане под прицел на семейни жилища, които бяха сринати със земята, без да бъде позволено на хората, живеещи в тях, поне да излязат.

Ако трябва да използвам езика на цифрите, в момента в Газа 74 хил. граждани са намерили подслон в 64 училища, които са в системата на близкоизточната агенция на ООН за подпомагане на палестинските бежанци. 

От началото на сегашните събития са загинали стотици жители на Газа, сред тях 91 деца, 61 жени. Шест джамии са били бомбардирани, три банки, редица училища. Споменах за разрушаването на високи сгради – 13 кули са изцяло разрушени, 159 други по-малки фамилни сгради и не по-малко от 1210 жилища.

След всичко това можете да си представите как живеят хората, до каква степен е възможно човек да съществува нормално. Разговарям с тях ежедневно и познавам отблизо тяхното страдание.

И тук, извинете ме, ако позволите, едно послание към света – при сегашните медии се знае какво става. Но покрай това да изслуша, да повярва и да възприеме израелската версия за ставащото – никой в света не си позволи да спомене и една дума за чисто човешкото страдание на палестинците в ивицата Газа, които са там в този момент, под бомбените удари.

И на фона на човешкото измерение на ситуацията – в същото време очаквате ли евентуално разширяване на конфликта в региона – например Палестина поиска извънредна среща на Арабската лига, част от държавите осъдиха действията на Израел. Очаква ли се евентуална подкрепа от арабските държави?

Позицията на повечето арабски държави е за максимално бързо прекратяване на срива в ситуацията в Газа и на окупираните територии.

Палестина, чрез Лигата на арабските държави, се стреми към максимални дипломатически усилия за прекратяване на непрекъснатото влошаване на ситуацията. От друга страна, изключително трудно е да се разработва какъвто и да било сценарий за военно развитие на ситуацията на място.

Тук се намесват множество фактори, разсъждава се за размерите на разрухата и на последиците, в случай че някоя външна сила се включи на страната на съпротивителното движение – това няма как да доведе до нищо добро. Надяваме се тази война да приключи максимално бързо, с минимални жертви и загуби, защото такива има от всички страни. Надяваме се във всички кътчета на Близкия изток, и специално в Палестина, да настъпи мир.

Няма какво много да се мисли как може да бъде постигнато това. Достатъчно е да се сложи край на окупацията, това и само то ще доведе до мир – прекратяване на окупацията и прилагане на международното право и на международните резолюции по въпросите на Палестина.

През последните часове The Wall Street Journal публикува статия, в която се цитират източници от „Хизбула“ и „Хамас“, според които атаката на „Хамас“ над Израел е подпомогната от Иран, и по-точно от Революционната гвардия на страната. Достоверни ли са според Вас тези твърдения?

Нямам информация, не съм виждал материала и едва ли бих могъл да коментирам, но бих добавил, че самите Съединени щати, в частност ЦРУ, отбелязаха някъде, че няма доказателства за иранска връзка във всички тези събития.

И Вие споменахте – има жертви и от двете страни и интерес тази ситуация да бъде разрешена. Тече ли в момента комуникация на дипломатическо ниво между палестинската и израелската държави?

В момента няма отворени канали, не текат преки дипломатически контакти. Контактите всъщност вървят от Съединените щати, които комуникират, от една страна, с Израел, който не контактува с никой друг, от друга страна - с палестинското ръководство, както и с Йордания и Египет, с намерението скоро да бъде постигнато прекратяване на тези събития.