Инсталация в Швеция сортира и рециклира текстилни отпадъци
Световното производство на текстил почти се е удвоило между 2000 и 2015 г, по данни на ЕС. А потреблението на облекло и обувки се очаква да нарасне с почти две трети до 2030 г. Европейският парламент иска нови правила за текстилните отпадъци до 2028 г, удряйки спирачки на т.нар. "бърза мода" (fast fashion).
Промените ще доведат до пренастройване на индустрията.
В покрайнините на Малмьо в южна Швеция автоматизирано съоръжение, управлявано от фирмата за рециклиране Sysav, дава устойчиво решение.
SIPTEX, което е абревиатура на "шведска платформа за иновации при сортирането на текстил", се смята за първото в света голямо съоръжение от този вид.
Имаме огромни количества смесен текстил и трябва да си сортираме според влакната, за да работят процесите на рециклиране. Това трябва да стане бързо и с голяма точност. Процесът е автоматизиран.
Отпадъците се разпределят равномерно върху конвейерните ленти и после се облъчват с инфрачервена светлина. Същата технология, която използваме при пластмасите. Инфрачервената светлина осветява тъканта, отскача нагоре и това се случва много бързо. И машината може да определи какъв е съставът на влакната. Така че в крайна сметка получаваме бали с определена чистота. Например 95% памук, който може да бъде химически рециклиран в следваща стъпка.
Високотехнологичната инсталация може да сортира до 4.5 тона текстилни отпадъци на час. Текстилът се осветява от насочената инфрачервена светлина, след което тя се отразява по различен начин в зависимост от материала.
Сензорите идентифицират вида на влакното, а после сгъстен въздух издухва тъканта в правилната лента.
Съоръжението може да бъде програмирано да сортира едновременно три различни вида текстил, включително памук и полиестер.
Търговските компании IKEA, H&M и Stadium са партньори по проекта SIPTEX.
Следващата стъпка е да накараме различните компании за дрехи да разберат, че трябва да използват циркулиращи материали вместо необработени... Важно е всеки да мисли по правилния начин, да се опитаме да превърнем текстила в продукт на кръговата икономика.
Проучване от миналата година на шведския екологичен институт IVL установи, че широкомабащното автоматизирано сортиране може да има нетна полза за климата, ако например се избегне първичното производство на влакна – което обикновено изисква вода и генерира въглеродни емисии.
Но изследователите предупреждават, че "са необходими и други промени, освен рециклирането, за текстилната промишленост, за да бъде ограничено въздействието ѝ върху климата в съответствие с международните цели в тази област".