Европа

След една година на власт: Успя ли Джорджа Мелони да избяга от неофашисткия си етикет?

От Теодор Тодоров Теодор Тодоров Международен редактор

Преди една година новото крайнодясно и евроскептично правителство на Италия предизвика безпокойство в Европа. Каква оценка може да се направи за първата година на италианския премиер? Успя ли Джорджа Мелони да опровергае неофашисткия си етикет?

Със сигурност имаше опит да се дистанцира от неофашисткия етикет. Но той се оказа само частично успешен.

Джанфранко Пелегрино – професор по политическа философия

Според специалиста, вътрешната политика на Мелони изглежда е в съответствие с нейната крайнодясна идеология.

„Трите най-значими мерки по отношение на гражданските права са: да се направи асистираната репродукция престъпление от общ характер, да се гарантира, че префектите не признават автоматично деца, родени чрез сурогатно майчинство в чужбина, и да се въведат мерки, свързани с раждаемостта. Мелони изрично е заявила, че жените с повече от две деца допринасят за обществото. Битува идеята, че естественото семейство, произтичащо от хетеросексуални съюзи, е основната клетка на обществото, докато еднополовите двойки, семействата с един родител или хората, които избират да нямат деца, са подложени на дискриминация, смятани са за по-малко ценни за държавата“, обяснява Пелегрино.

Във външната политика Мелони жонглира между дистанцирането от антиевропейските настроения, белязали политическата ѝ кариера, и поддържането на съюзи с крайнодесни страни.

Нейната основна цел бе да затвърди надежден образ, различен от този, представен от медиите навън. Ситуацията може да се опише по следния начин: Италия има нужда от Европа толкова, колкото Европа има нужда от Италия. Затова Мелони трябваше да намери начин да работи с европейските институции, а те на свой ред трябваше да положат усилия да работят с нея.

Сесилия Сотилота – професор по политически науки

Същата неяснота важи в имиграционната политика на Мелони.

„Щедрото посрещане на украинците е изключителен случай на двоен стандарт по отношение на имиграцията и убежището, където бежанците от войните в Афганистан, Сирия и други страни на юг или от Африка не са добре дошли, не ни радват и не вдъхват чувство на солидарност“, коментира Маурицио Амброзини – професор по социология на миграцията от Университета на Милано.