DARA: Ще имам нова песен през ноември, тип Sade, в дует с мъж
„Чувствам, че имам много енергия от началото на годината. Трябва ми малко време, да седна, да се поуспокоя, да се зарадвам, че песента ми е излязла. Но не ми се получава, защото сега ще снимам ново видео, ще пусна нова песен. Опитвам се да се насладя на всеки успех, дори на най-малките. Дори да се настроя тази енергия да я дам на другите проекти, които правя. Не просто да продължавам напред и да гоня следващото нещо постоянно.“
Това каза в студиото на „Добро утро, Европа“ певицата DARA, която представи новата си песен „Заминавам“.
Ето какво още сподели тя:
Снимахме клипа към песента "Заминавам" в завод за пластмасови опаковки. Беше доста странно, защото имаше много изоставени кофички. Беше доста прашно, но се радвам, че ние изглеждахме много добре. Клипът беше създаден от Виктор Милушев. Момичетата от балета имаха страхотна енергия. Зареждаха ме. Имам нужда понякога от такава мотивация. Когато снимаш видео трябва да имаш енергия през цялото време. Радвам се, че има такива хора, които да ме заредят. Не е моето да седя и да се чувствам празна. Че не съм свършила нещо. Когато обаче вляза в студио се чувствам супер добре. Това е моето място. Аз никога не съм чувствала студиото си като работно място. Там просто си като дете, което си играе и си отваряш креативността на максимум. Взимаш едни боички и започваш да ги пръскаш насам-натам. Понякога е много добра песен, понякога не е най-добрата, никога не знаеш. Ако знаеш, че винаги ще е гръмко и много добро може би ще се изгуби интереса. Винаги има една игра и свобода така. Студиото е свещено място. Тази песен съм я писала с Венци и Dexter, АLMA също се включи по едното време с аранжимента. Много як екип. С тях се чувствахме като на детската площадка в студиото. Няма никакви стигми. Няма „не може“ в креативността. Ако не ти харесва нещо го махаш и слагаш нещо друго. Креативността не спира да се движи.
Тази година това ми е третата българска песен. Много добре вървя с българската музика. Миналите години пусках повече английски, но много дълго време имах нужда да пиша българска музика. Имах чувството, че бях затворена към това да пиша на български. Когато свикнеш да пишеш на английски много по-лесно казваш трудни за теб неща, защото не ги казваш на твоя собствен език. Когато започнеш да пишеш на български трябва да си искрен със себе си и става страшно. Всеки артист използва музиката като душевно чистилище и през нея му минават болките. За мен беше голяма крачка да напиша "Богиня". Тук я писах с един румънец - "Mr.Gun", аз направих мелодията и текста. За мен беше голяма крачка да направя първата си българска песен от толкова време. Пее се за любов в нея. Аз пея предимно за раздели и как ми харесва да съм сама, а тук как ми харесва да съм с някого. Във всяко едно парче има личен момент. Ако ми е скучно в личния живот ми е скучно и да пиша музика. Това е нормално. Реших, че ще пиша за всичко, което и преди ми се е случвало и не съм го доизказала. В момента, като се обърна назад, много по-лесно мога да пиша за неща, които са ми са се случили, отколкото веднага след ситуациите.
Новата ми песен е завършена, видеото ще се снима скоро. Надявам се в началото на ноември да можете да я чуете и вие. Има нещо тип "Sade" в нея, но и малко афро елементи. Много е различна. Доста бутикова песен е. Не съм чувала други такива в нашия мащаб. Тя ще бъде дует с мъж.
Sofia Songwriting Camp е най-добрият лагер за писане на музика в България. Казвам го не защото аз участвам там, а защото знам какви хора взимат участие. Не мога да го опиша. Отидох в Швеция и разгледах студиата им. Там имаше златни плочи на албуми на BTS, не можех да повярвам колко много хитове са написали тези хора. Защото като ги видиш те са толкова скромни, спокойни. Изобщо не изглеждат на хора, които са направили толкова хитове и са толкова успешни. В това има много голяма красота и всеки път съм много щастлива, когато работя с тях. Но не само с тях, ще имаме продуценти от Румъния, Полша и други държави. Много ми харесва да се запознавам с нови артисти и автори. Срещаме се в първия ден и правим песен. На следващия ден влизам с други хора и пак правим песен. Нямам търпение да ми се случи пак. Аз всеки ден си мисля, че утре е 29-и, защото нямам търпение да стане ноември и да отида на camp-a.
Международните ми турнета през тази година ми показаха дали ми се занимава с това нещо, да обикалям света и да пея, беше голямо училище за мен, защото се оказа доста уморително. Вие виждате и на световните артисти колко са големи турнетата, всеки ден в различен град, но истината е, че зад това нещо седят едни десетки полети, недоспиване. Мисля, че си струва тази цена. На мен ми харесва. Но може би не бих го правила всеки ден да съм на различно място. Аз много ценя здравето и тялото си. Трябва всеки ден да летя, после да изляза на сцената и да пея. Да се движа през цялото време. За да можеш да се запазиш в такова ежедневие ти трябва адска дисциплина. Не може да си кажеш – сега е моят шанс, правим го, а после да се прибереш и няколко месеца да ти трябва рехабилитация.
Чувствам се прекрасно във Варна, топло е, уютно е, липсва ми. Но за 3 дена. После пак ми се работи. Много ми харесва обаче, защото за кратката почивка от 3 дена се завръщам супер заредена, готова за още много работа.
Целия разговор вижте във видеото.