Косово – вековната вражда между сърби и албанци
Николай Лефеджиев
Споделете статията
Сблъсъците помежду им не спират, мирът е трудно постижим
Във всички проблеми на Балканите се преплитат национална митология, местен шовинизъм с върховна цел етнически чисти държави, териториални претенции, човешки права и не на последно място геополитически интереси. Такава е в основата на отношенията между народите в бивша Югославия и противопоставянето между сърби и косовски албанци.
Въпросът за Косово и живеещите там албанци, които винаги след 1913 г., когато Косово е присъединено към Сърбия, а последствие след края на Първата световна война към Югославия, е , че те са били мнозинството от населението в тази сръбска провинция. Силно дискриминирани между двете войни, по същия начин и в началото на Титовия период, с времето постепенно се стига до даване на права на албанците. Това е узаконено с т.нар. „Титова” Конституция на СФРЮ през 1974 г., когато Косово получава практически републикански статут – собствено правителство и парламент, право на обучение на албански език в училищата, албански университет в Прищина и т.н. Всичко това се утвърждава през 1974 г. без формално Косово да бъде призната като федеративна република в състава на югославската федерация. А Косово не е обявено за република по простата причина, че съобразно тази конституция всяка федеративна република има право на самоопределение до напускане на федерация. Опасенията са били, че ако обявят Косово за република, то много скоро след това албанците ще пожелаят да напуснат СФРЮ и да се присъединят към Албания.
Същността на проблема в Косово в най-чист вид е в сблъсъка на албанското население, което е 90% в областта, в стремежа му да се отдели от Югославия и да създаде национална държава на Балканите, обединявайки се с Албания и интересите на Република Сърбия и Югославия да отстоят териториалната цялост на страната.
„Става дума за една вековна вражда между сърби и албанци. Това до голяма степен отговаря на истината. Сърбия иска да съхрани Косово в своите предели по редица причини. Много често се забравя и комплекса Трепча, този изключително богат руден комплекс, който както писа „Ню Йорк таймс” преди много години, е най-ценното парче земя на Балканите. Той съдържа Менделеевата таблица в себе си. Там също е един от корените на конфликта. Но директните корени на това, което се случва сега, настъпва, когато Милошевич поема властта в Сърбия и постепенно започва да отнема на албанците в Косово тези права, които Конституцията преди това им е дала”, смята Боби Бобев.
През 1986 – 1987 г. се утвърждава фигурата на Слободан Милошевич. Изграждайки своята програма за централизирана Югославия, доминирана от сърбите, той експлоатира недоволството на албанците и ответната реакция на местните сърби. На 28 юни 1989 г. по случай 600 години от Косовската битка пред 1 милион Слободан Милошевич държи знаменитата си реч на Газиместан край Прищина, в която не изключва „въоръжена битка”.
Днес, шест века по-късно, ние отново сме в битки и пред битки. Това не са въоръжени битки, макар че те все още са възможни. Но каквито и да са, те не могат да бъдат спечелени без решителност, смелост и жертвоготовност. Без тези добри качества, които отдавна присъстват в Косово. Нашата основна битка днес е борбата за икономически, политически, културен и общодържавен просперитет.
Това слово на Милошевич според мнозина е предизвестие за последвалите през 90-те години войни, предизвикали „ефекта на доминото” и довели до разпадането на Югославия. На 5 юли 1990 година албанските депутати в Скупщината на Косово провъзгласяват областта за “Република Косово”. Два месеца по-късно Сърбия приема нова Конституция, с която премахва автономиите на областите Косово и Войводина и прекратява дейността на техните законодателни органи.
„Тогава в Косово се създава една, бих я нарекъл „шизофренична” ситуация, при която всичко е сдвоено. Има официална система на образование, но в същото време има и нелегална, само на албански, която се провежда в домовете на хората. Поколението, учило след 1990 г., въобще не знае сръбски език, докато предишните поколения говореха сръбски като сърби, знам го от личен опит. Често се задава въпроса: защо Милошевич не започна веднага настъплението си срещу Косово? Защото достатъчно е зает с други проблеми, особено с тежката война в Босна. Всъщност настъплението срещу това развитие на Косово, Милошевич го започва след сключването на Дейтънския мир, с който се слага край на войната в Босна", казва още Боби Бобев.
Отнемането на правата на албанците, липсата на работа и ниския стандарт на живот в областта засилват напрежението. Пропастта между двата народа нараства още повече, когато властите Белград започват процес по заселване на сърби от Хърватия и Босна в Косово след края на войните там.
„Това е стара цел на Сърбия, тя води тази политика от присъединяването на Косово към своята територия. Стремежът е при много изгодни условия сърби и черногорци да се заселят в Косово. Това желание на сръбското правителство никога не се реализира по простата причина, че процесът е абсолютно еднопосочен. Непрекъснато нараства процентът на албанското население, докато по чисто физически път, чрез напускане на Косово, сръбското и черногорското население, живеещо там намалява”, категоричен е Бобев.
В края на 1997 г. избухват масови студентски протести в Прищина, на които се настоява обучението в университета да се води на албански език. Младите хора се изправят срещу тежко въоръжената сръбска полиция за борба с безредиците, която използва сълзотворен газ и удари с палки срещу протестиращите, за да прекрати демонстрацията им. Липсата на успехи в борбата срещу властта в Сърбия от Демократичния съюз на Косово, начело с Ибрахим Ругова, засилва влиянието на по-радикални групи, сред които се откроява Армията за освобождение на Косово. До средата на 1998 г. тя овладява по-голямата територия от областта. Следват брутални действия от страна на сръбското правителство, начело Слободан Милошевич, който одобрява етническо прочистване на областта от албанци. Близо 900 хиляди души са прогонени в съседните Македония и Албания.
Аз бях посланик в Тирана и си спомням много добре тези събития. Половин милион косовски албанци като бежанци се озоваха в майката родина Албания, старото отечество, което винаги е било популярно сред косовските албанци. Тези събития постепенно ескалираха – от онова шизофренично състояние на обществото през 90-те години, след това периодът на създаването на Армията за освобождение на Косово /АОК/. Тя постепенно започва да действа, да намира контакти с международните фактори и особено по времето, когато се проведе етническото прочистване, стремежът да бъде изтласкан колкото може повече албанския елемент. Отново се създаде едно двувластие – от една страна АОК, от друга навлезлите от Сърбия военни части и паравоенни формирования като на прочутия Аркан. Те доведоха дотам, че започнаха истински сражения.
Дипломатическите усилия на европейските лидери и САЩ в опит да се предотврати нова кръвопролитна война в бивша Югославия пропадат след неуспешните преговори в замъка Рамбуйе край Париж. На режима на Милошевич са наложени икономически санкции и петролно ембарго, които не спират етническото прочистване, довели и до масовото убийство на албански фермери в Рачак.
Тази военна акция крие рискове. Риск за нашите пилоти и за хората на земята. Сръбската противовъздушна отбрана е силна. Тя може да реши да засили нападението си над Косово или да се опита да навреди на нас или на нашите съюзници на други места. Ако го направи, ние ще дадем силен отговор. Надяваме се, че г-н Милошевич ще осъзнае, че сегашният му курс е саморазрушителен и неустойчив.
”Често се задава въпроса защо международният фактор се намеси по този начин? Защо НАТО организира операция „Съюзна сила” и нанесе удари по режима на Милошевич, по държавата Сърбия? Това се помни и до ден днешен от сърбите и това е разбираемо. Всъщност международните сили – НАТО, Европейския съюз, макар и под друго име тогава, САЩ – те се опасяваха от това в Косово да не се повтори в Косово напълно босненския сценарий," обясни Боби Бобев.
Периодът на бомбардировките на НАТО е съпътстван и от най-масовите югославски насилия в Косово. Югославската армия и полиция и сръбските паравоенни формирования започват систематично етническо прочистване на областта, като огромната част от албанското цивилно население е принудено да напусне домовете си и да се отправи към Албания и Република Македония Същевременно бомбардировките на НАТО нанасят тежки поражения на инфраструктурни обекти по цялата територия на Сърбия.
"Слободан Милошевич е злият гений на Косово, но в същото време той е злият гений и на Сърбия, защото той постави страната в крайно неизгодна позиция. Това е една милитаризирана, крайно уродлива проява на велико сръбския шовинизъм, който съществува още от 19 век, ако не и преди това. Затова ролята му в тези събития е изцяло негативна, независимо, че и до днес има кръгове в Сърбия, които считат, че той е водил правилната политика, че така е трябвало да се действа, че той е защитавал сръбските национални интереси. Ако целта му е Косово да остане в рамките на Сърбия е разбираемо, но методите, с които си служи са ужасяващи и не може да доведат до нещо по-различно", убеден е бившият посланик на България в Косово и Албания.
Косовската криза е решена със силови методи. С помощта на въздушните удари на НАТО Слободан Милошевич приема условията за мирно споразумение с Косово, областта е поставена под протекторат на ООН с международни мироопазващи сили. Девет години по-късно, през 2008 г., Косово обявява своята независимост, която не е призната и до ден днешен от Сърбия. Напрежението и сблъсъците между двете страни остават постоянни през годините.
Ето сега, случилото се на 24 септември, което беше един ужасяващ акт на нападение над патрул на косовската полиция, последвано от убийство на трима сръбски участници, това което албанците наричат паравоенно съединение и терористи. Обвиненията са взаимни и много тежки, но това не подпомага под никаква форма диалога. Неотдавна върховният представител на ЕС по външната политика и политиката за сигурност Жозеп Борел каза нещо много точно: „В края на краищата, вместо да се занимаваме с диалога и реално подобряване на отношенията между Сърбия и Косово, ние менажираме от една криза в друга.” За съжаление точно така се получава. Аз не виждам при този натиск, който се оказва и към двете страни, как ще се подобрят отношенията.
Нещата са много сложни, но процесът на преговори трябва да продължи. Разбира се, с тези взаимоизключващи се позиции много трудно ще се стигне до някакво разбирателство. Компромисът може да бъде само по средата, само когато и двете страни направят някакви отстъпки или както има една стара максима „добър е този договор, от който са недоволни и двете страни, казва още Боби Бобев.
Споделете статията
