За една държава един от най-важните приоритети е как тя изглежда в очите на другите, какъв е нейният образ пред света. Обикновено той се изгражда, базиран на история, традиции и култура. У нас в повечето случаи сами рисуваме негативен имидж на страна ни, поради неразбирането, че позитивното представяне на България е дълъг процес, с наслагване на положителни послания. А те в началото на 20 век са свързани с красотата на природата и дълголетието на българина.

В следващите години България привлича вниманието към себе си с природните си дадености и възможностите, които те осигуряват за отглеждане на различни земеделски култури. Производството на розово масло има своите вековни традиции у нас, а налагането му като емблема на страната става по времето на социализма.

„Розата сама по себе си съдържа страшно много позитивни послания, не само като прекрасно изглеждащо и ухаещо цвете. Не знам дали знаете, но в шинтоизма и будизма маслодайната роза е свещен символ. Всъщност целият живот на човек минава през събития, в които розата присъства – от раждането, през сватби до погребения. Те имат пиетет към розата. Не случайно без да има пряка връзка между Япония и България, на празника на розата в Розовата долина, идват десетки и стотици японци, които са намерили начин да летят до Истанбул, оттам да се придвижат до София, а после с рейсове да стигнат Казанлък, Карлово, селищата наоколо. На тези хора им греят лицата. Те са най-добрите промотъри на страната ни, защото те изразяват собственото си възхищение и позитивна нагласа към България. Розата и всички нейни продукти са били обект на фетишизиране в миналото, в добри смисъл на думата. България добре използваше това. За съжаление то приключи. Към този момент доброволци японци идват, вместо ние да използваме натрупаното с десетки години възприятие на България като страната на висшите аромати и маслодайната роза”, казва Ботев.

За управлението в социалистическа България не е достатъчно страната да бъде свързана само с ароматите и розовото масло. Усилията му се насочват към друг традиционен български продукт – киселото мляко.

Имиджът на България по времето на комунистическото управление е доминиран от идеологията. Държавното ръководство тогава при сблъсъка между Изтока и Запада се стреми да изгради една политика, която да изтъква предимствата на страната, да изглежда позитивна в очите на отсрещната страна. Асамблея „Знаме на мира” е идея на Людмила Живкова, която цели образът на България да е положителен и свързан с детското творчество.

„Това се превърна действително в една асамблея на децата, в едно мини ООН на децата, които с удоволствие идваха в България, откриваха прекрасната ни култура, история и природа, създаваха контакти. Всъщност имплицитно тези хора създаваха поколения след това, които възприемаха България като нещо положително, като нещо много добро, като приятелска страна, с великолепна атмосфера, природа и храна, със слънчеви отношения. В момента големите марки за безалкохолни напитки какво правят? Рекламите започват от децата, от младите. В този все по-глобализиран свят достъпът до медиите е все по-ограничен. На пръв поглед има безкрайно много медии, но същевременно участието в мейнстрийма е ограничено. Трябва да разполагаш с безкрайно много пари или с безкрайно много политическо влияние, а най-често и с двете. Ако по някакъв начин в света на глобалната реклама ти искаш да се наложиш, трябва да намериш своята ниша и много упорито да работиш в нея”, смята той.

В последните 15 години се смениха 7-8 концепции каква да бъде емблемата на България. Нашата страна няма бранд, който трайно и устойчиво да ни представя пред света и да ни отличава от нашите съседи, смята Бранимир Ботев.

”Ние продължаваме да настояваме, да хвcрляме усилия и средства, доколкото ги имаме, във възможно най-тесния сегмент на туризма – морския. Ако погледнем на картата около нас на Балканите, ние отвсякъде сме обградени от преки конкуренти, които имат по-дълъг сезон от нас, по-дълга плажна ивица, по-добро обслужване и по-големи традиции в този вид туризъм през последните 30 години. Преди това ние бяхме водещи, но защо? Стъпвахме на традициите. Когато се създаваше този туризъм в България, ние поканихме французите, водеща сила в света, които изградиха „Русалка” и дадоха концепция за още няколко големи хотела. Западна Германия ни помогна да направим Слънчев бряг – концептуално и с ясните препоръки защо, какво и как. Тогава основните ни клиенти от Европа бяха западногерманските туристи. Ние следвахме водещи модели като ги адаптирахме много добре за българските условия. Слънчев бряг беше една прекрасна, райска, морска територия, където се разхождаш няколкостотин метра от хотел до хотел, с дюни, минаваш през пясъци, имаше камили... Сега можеш да си подаваш цигарите и запалката на съседа от хотела до теб през прозореца. То просто не се диша. Загубихме възприятието си на страна, където туризма е свързан с природата, където имаш спокойствие, когато си довел децата си на 4 години и останат доволни, те ще искат пак да дойдат с приятелите си, а когато станат родители водят собствените си деца”, смята Ботев. 

В условията на глобална конкуренция, често пъти се случва срещу нас да се използва черен пиар, с който се цели отслабване на позициите ни в сектора на туризма, загуба на доверие и пренасочване на туристите към други дестинации. На подобна ситуация реагира нашата страна през 2014 г., когато в чужди медии се твърди, че по родните плажове има наличие на стафилококи.

Предишните модели са загърбени, а новите така и не проработват, въпреки усилията на държавните институции. Каква е рецептата нашата страна да представи своето лице пред света и то да е привлекателно за дълги години напред?

„Това, което е туризмът, илюстративно за състоянието на българската икономика, култура и политика, е прекъсването като цяло на традициите. Неуважението към традициите, към корените, към духовността – това е с което страната ни може да се наложи. Защото България няма нито силите, нито парите, нито разбирането у политиците, да може да си купи място, така да се каже, на глобалната рекламна витрина. България трябва да се възприема със сърцето! България не може да убеди, но може да те накара да се влюбиш. Ние трудно бихме могли да се преборим с големите, високоплатежните държави, но можем да накараме хората да ни обичат. А този, който обича, той е готов и да прости някои неща, но той непрекъснато ще бъде там, където се е чувствал щастлив”, заключва Ботев.