„Демокрацията е само влакът, на който ще се качим, за да стигнем до крайната цел. Джамиите са нашите казарми, минаретата - нашите байонети, куполите - нашите шлемове, а вярващите - нашите войници." За това изявление през 1997 г. кметът на Истанбул Реджеп Таип Ердоган е осъден на 10 месеца затвор за подбуждане на религиозна омраза, но излежава само четири месеца от присъдата.

Ердоган изоставя открито ислямистката политика, създавайки умерено консервативната Партия на справедливостта и развитието (ПСР) през 2001 г., която той довежда до убедителна победа на парламентарните избори през 2002 г.

„Той беше правилният човек на правилното място и в правилното време. Тогава Турция имаше едно коалиционно правителство от три партии. Премиер беше Бюлент Еджевит, лидер на Демократичната лява партия, а в кабинета бяха националистите и още една дясна партия. Може да си представите как са се разбирали. В същото време в страната имаше страшна икономическа криза. Тогава в този период бе и разрушителното земетресение в Истанбул 1999 г. И вече на гребена на тази вълна той дойде на власт. Имаше сериозни стъпки в икономиката, където ръстът годишно бе 8-9%“, казва Георги Димов – бивш консул на България в Одрин.

Турската икономика отбелязва растеж, доходът на глава от населението се утроява, инфлацията и безработицата намаляват.

Имиджът на Ердоган след избирането му за министър-председател на Турция през 2003 година е висок - тогава той е смятан за реформатор, бори се срещу корупцията, отменя смъртното наказание, подсилва гражданските права и правата на кюрдите. Георги Димов има лични впечатления от този период, тъй като се срещал с Реджеп Таип Ердоган.

„Още тогава си личеше, че той е силно харизматичен. Това, което на мен лично ми направи впечатление, че има много голяма разлика от разговорите насаме в затворен кръг и когато излезе на трибуната. Просто става съвсем друг човек. Има умението да овладява масите и заради него е над 20 години на власт. Благодарение на тази харизма и преди, а изглежда и сега, той успява да преодолява всички заплахи, които го дебнат”, допълва Димов.

Турция тръгва по пътя към ЕС, реформира се здравеопазването и социалната система, но с годините митът Ердоган избледнява. Извънредно чувствителен по отношение на управлението му, той не търпи някой да го критикува. Така се стига до първото голямо предизвикателство пред властта му - антиправителствените протести от 2013 г., първоначално насочени срещу изсичането на дървета в парка Гези, където властите искат да изградят търговски център. 

„Точно преди 10 години, май 2013-та бяха казусът с парка „Гези” и протестите на площад „Таксим” в Истанбул. По-късно те обхванаха цялата страна. Имаше много задържани и арестувани, имаше и застреляни, загинали... Той успя да оцелее! Отиваме няколко месеца по-късно – декември 2013 г. Гигантски корупционен скандал разтърси Турция. Четирима министри подадоха оставки, Ердоган беше принуден да ги отстрани, но все пак се задържа на власт”, казва още бившият ни консул.

По данни на няколко правозащитни организации по време на протестите загиват 11 души. Над 8 000 души са ранени.  След тях в Турция започва процес на  демократично отстъпление. Реджеп Ердоган става 12-ият президент на Република Турция, след като е премиер на страната над 11 години. Избран е с около 52 % от гласовете на първите преки президентски избори на 10 август 2014 г.

В нощта на 15 срещу 16 юли 2016 г. в Турция се провежда неуспешен опит за държавен преврат. Според властите в страната, опитът е организиран от привърженици на живеещия в изгнание в САЩ ислямски проповедник Фетуллах Гюлен, а в подготовката му участват и агенти от ЦРУ.

„Покрай тези т.нар. „гюленисти” имаше лов на вещици, непрекъснато се следяха социалните мрежи. Категорично бе потъпкана свободата на словото, не се зачитаха правата на журналистите, което продължава и сега. Още тогава се появи един много важен момент в пропагандата, който и в сегашните избори се откроява. Всеки, който е против Ердоган, е терорист!”

Десетки хиляди от привържениците на Гюлен, който е бивш наставник на Ердоган, са подложени на масови репресии, а в страната е обявено извънредно положение. До края на 2016 арестуваните надхвърлят 100 000 души, сред тях са военни, полицаи, съдии, журналисти, учители, представители на интелигенцията. Закрити са над 550 институции и благотворителни организации, както и над 150 медии - основно опозиционни радиостанции, телевизии и вестници.

Годините след опита за преврат дават възможност на Реджеп Ердоган тотално да овладее цялата власт в държавата, контролирайки военните, медиите, висшите училища, дори съда.
През 2023 г. се навършват 100 г. от основаването на турската република. Независими наблюдатели твърдят, че Ердоган иска сам да си издигне паметник и да продължи да бъде президент. Така, то той ще застане на едно стъпало с основателя на републиката Мустафа Кемал Ататюрк.
„Ататюрк, основателят на турската държава, има 4 мандата по 4 години, като последният не го довършва, само 3 години е на поста, защото умира през 1938 г., т.е общо 15 години. Ердоган досега е бил 12 години министър-председател и има два мандата като президент -10 години. Сега като спечели ще се изравни като президент с Ататюрк. Това му е целта, особено в годината, в която се навършват 100 г. от основаването на турската република. Отделно от това има 12 години като министър-председател”, казва още Димов.  
Национализмът е много сериозна движеща сила в Турция, може би най-силната. Той ще продължи да бъде основен фактор в политиката на Анкара във вътрешно и външнополитически план.
„Ще се запази същия стил на изказ, на говорене на самия Ердоган. Докато Кемал Калъчдароглу като човек е по-мек, наричат го „турския Ганди”. Ще има проблеми, като най-важни са мигрантите, които нас ни засягат. Знаете, че има споразумение от април 2016 г., чрез което Брюксел изплати 3 млрд. евро на Турция заради бежанците. Анкара пък има големи претенции към т.нар. „визова либерализация”, понеже там отчитат, че в настоящия етап е малко вероятно Турция да стане член на ЕС. Но има едни критерии в 4 тематични групи, от които 2 или 3 Анкара категорично не може да ги изпълни. И затова се връщам на национализма и тероризма, защото Брюксел настоява да се промени антитерористичното законодателство в Турция. Не може полицията нощем да идва, да ви чука по вратата, ако не я отворите я разбива, хваща ви за ушите и директно в кауша.
Със САЩ отношенията са много интересни и не виждам някакъв начин за проблясък. Още преди да стане президент и дори не се знаеше, че ще се кандидатира, сегашният Джозеф Байдън за „Ню Йорк таймс” в прав текст каза, че Ердоган трябва да бъде свален от власт. Но не чрез преврат, а от опозицията.”
След победата на президентските и парламентарните избори в Турция като най-важен въпрос за нашата страна е какви ще бъдат отношенията между двете съседни държави в бъдеще.
„Най-общо отношенията ни с Турция в момента са нормални и добросъседски. Ние се надяваме, че и при третия мандат те ще продължат да бъдат такива. Да се върнем по-назад във времето, преди 25 години, когато министър-председател беше Иван Костов. Тогава възникна един проблем с река Резовска, който беше много глупав. Там няма нищо, няма някакви залежи. Тогава приложихме формулата, че между България и Турция няма неразрешими проблеми, което според мен е много точна формулировка. Официална София е за добри отношения с Анкара. Не случайно казваме и ще продължим да го твърдим, че ние сме за членството на Турция в ЕС, само когато и ако изпълни поставените условия, каквато впрочем е позицията ни спрямо всяка друга държава. Ние не правим разграничения”, смята Димов.