Свидетелства на времето: Как се създава единната европейска валута?
Николай Лефеджиев
Споделете статията
Препятствията и утвърждаването на общия паричен съюз
Обединена Европа е идеята, която след Втората световна война е тази, която носи развитието, мира и благоденствието на държавите от континента. В основата си тя поставя изграждането на общ пазар, но редом с него върви процесът по създаването и налагането на единна европейска валута.
Идеята за създаване на обща парична единица е свързана с общия пазар. Те преминава през няколко етапа заради неотменното фиксиране на колебанията на валутите на участващите държави. Идеята се заражда още през 1969 г., когато на едно от заседанията на Европейския съвет се взима решение да се проучи възможността за създаването на общ паричен съюз, а като прелюдията към него да бъде фиксирането на валутните курсове между държавите, които участват.
В началото на февруари 1970 г. е сформирана работна група под председателството на тогавашния премиер на Люксембург Пиер Вернер, която разработва през октомври същата година и предлага за одобряване доклад по проблемите във валутната сфера. В него най-общо се предвижда изграждането на европейския икономически и валутен съюз да премине през три основни етапа.
Първият етап предвижда по-слабо обвързване в т.нар. „граници на колебания на валутите”. А вторият етап да е след три години, когато курсовете ще бъдат неотменно фиксирани между валутите на участващите държави.
Две събития отлагат процеса по въвеждането на европейска парична единица. Американският президент Ричард Никсън слага край през 1971 г. на конвертируемостта на щатския долар в злато, т.нар. система „Бретан Уудс” и светът поема към системата на плаващите валутни курсове. Шокът „Никсън” е последван от „петролния” шок през 1973 г., когато страните от ОПЕК налагат петролно ембарго, увеличавайки цената на „черното злато” 4 пъти. Европейската икономическа общност тогава търси изход от кризите и стига през 1978 г. до първата обща валута – екюто.
Концепцията зад екюто всъщност е създаване на европейска парична система, обединяваща осем държави членки и техните валути. Но тя не успява да се наложи поради недостатъчната обвързаност между икономическата и паричната политика на отделните страни - първо. И второ – през 80-те години започва ерата на втория „петролен” шок и на високата инфлация, която води до резки реакции на централните банки. По това време водеща от тях е Бундесбанк. Резултатът от това са по-големи колебания на валутните курсове, съответно националните политики в областта на бюджета и фискалната стабилност не са достатъчно координирани. Всичко това води до известно дестабилизиране и невъзможност да бъдат поддържани тези тесни обвързаности между валутните курсове.
Екюто обаче не се пръвръща в законно платежно средство, от него никога не са печатани банкноти и сечени монети, но изиграва ролята на „колективна дисциплинираща рамка”. През юни 1988 г. със съгласието на Европейския съвет Жак Делор, който по това време е председател на Европейската комисия, оглавява група с участието на управителите на централните банки на държавите членки на Европейската икономическа общност, която подготвя план на три етапа за въвеждане на единна европейска парична единица.
Обвързването в началото на паричните единици с германската марка де факто принуждава всяка една от централните банки да следва паричната политика на Бундесбанк (централната банка на ФРГ - б.ред.). Една от причините да се отложи въвеждането на еврото е кризата на европейския валутен маханизъм през далечната 1992 г., когато британския паунд и италианската лира напускат тази система. То е предизвикано от нежеланието на централните банки на двете страни да следват Бундесбанк с високота лихвена политика, която покачва нивата по германските марки до невероятните дотогава 5-6%. Това се оказва стрес-тест, след който държавите разбират, че при функционирането на единната европейска валута те трябва стриктно да следват антиинфлационна политика и съответно всички да взимат своите решения без възможност да се отклоняват.
По силата на договора от Маастрихт от 1 ян. 1999 г. започва да функционира Европейската централна банка със седалище във Франкфурт. Това е третият етап от създаването на европейската парична единица. Основната цел на Европейската централна банка е да поддържа ценовата стабилност в еврозоната.
Ръководителите на правителствата в Съвета се съгласиха да номинират Вим Дуйзенберг за председател на Европейската централна банка с мандат от осем години в съответствие с Договора. Също така беше постигнато съгласие, че неговият наследник трябва да бъде номиниран от Франция и ние взехме под внимание факта, че президентът на Франция предложи г-н Трише, да бъде френската номинация.
Осъществяването на икономическия и паричен съюз за създаването на еврото, единната европейска валута, е колективен успех на всички държавни и правителствени ръководители, които имаха решителна политика за постигането му. То е и колективен успех на всички хора и народи в Европа, които положиха необходимите усилия за постигането на този паричен съюз.
Началото на третата и крайна фаза от въвеждането на еврото в качеството му на единна валута е от 1 януари 2002 г. От тази дата в паричното обръщение на европейските страни, членове на еврозоната, започват материално и реално да функционират банкноти и монети евро. Всяка национална валута е твърдо и окончателно фиксирана към новата обща европейска парична единица.
Това е своеобразно постижение, което поставя началото на нов етап с възможността гражданите да възприемат банкнотите и в по-общ план еврото като символ на общото приключение в Европа. Основната ни грижа е да има баланс между паричната и икономическата страна. Това ще бъде условието за разцвета на икономическия и паричен съюз и укрепването на доверието в еврото като световна валута.
Еврото прави Европейския съюз по-силен в неговата важна мисия на пазител на мира и свободата. С еврото ние сме свързани помежду си по-силно от всякога. Участието в еврозоната означава, че човек не може просто да напусне тази къща, която наричаме Европа, през задния вход. Това е много важно решение, което е от значение за всички в Европа и особено за нас в Германия. За мен е много ясно, че с въвеждането на еврото започва нова ера. Това е ново време в икономиката и съм сигурен, че приемането на новата валута ще се увеличи"
Всяка страна, присъединила се към еврозоната, получава достъп до много по-голям източник на ликвидност за развитие на икономиката си и за развитието на предприемачеството в страната. У нас след влизането на България в ЕС през 2007 г. се води дебат кога да се въведе еврото или да се откажем от тази възможност.
„За мен няма съмнения, че влизането ни в еврозоната води положителни икономически и финансови ефекти, които българските потребители ще усетят много бързо. Те многократно ще превишат вероятните негативи, защото честно казано аз не виждам такива. Стабилността на паричните потоци е много важна за вземането на решения по отношение на инвестициите и потреблението. Стабилността на финансовата и платежната система се обособява чрез членството на всяка държава в един толкова голям паричен съюз, в който валутата се използва и за международни плащания. Тя интегрира не само финансовата система, но и цялата икономика в този общ пазарен, паричен и финансов съюз.
Аз приветствам да бъде амбициозен нашия план за присъединяване, защото както казах вече ползите многократно надхвърлят евентуалните негативи. Така че ние нямаме никаква причина да отлагаме това важно решение. Разбира се, политическата криза в случая за мен е по-скоро възможност, отколкото пречка. Както виждаме имаме окуражителни сигнали и консолидация около целевата дата 1 април 2025 г. на основните политически сили, представени в парламента“, казва още Борис Петров.
Споделете статията
