„Свидетелства на времето“: Войната в Украйна след акцията на Пригожин
Николай Лефеджиев
Споделете статията
Русия с реална заплаха да използва ядрено оръжие?
Какви реакции от централната власт в Русия могат да се очакват по отношение развитието на войната в Украйна, какви последствия за Путин и ръководството на страната нанесе бунтът на частната армия "Вагнер", реална ли е ядрената заплаха от страна на Москва, както потвърди американския президент Джо Байдън наскоро. Отговорите на тези и други въпроси ще ни даде днешното издание на "Свидетелства на времето" с Николай Лефеджиев.
Кремъл - сърцето на Москва, е историческият, културният и най-вече политическият център на Русия, символът на цялата власт. А през последните повече от 20 години тя е концентрирана в ръцете на Владимир Путин, човекът на КГБ, който смачква всяка съпротива в страната и подчинява всички нива на управлението. За изпълнението на тези задачи се създават различни структури, една от които е частната армия „Вагнер”.
В създаването и управлението на “Вагнер” са намесени много институции на Русия. Това са Кремъл, правителството и още по-важното - това са ФСБ (Федералната служба за сигурност на РФ, наследница на КГБ - б.ред.) и ГРУ (Главно разузнавателно управление на РФ; военното разузнаване- б.ред.). Най-влиятелният човек в ГРУ ген. Владимир Алексеев, първи зам.-началник, е един от най-големите поддръжници и основатели на “Вагнер”. Второто, което е важно да се отбележи е, че “Вагнер” извършва една много важна дейност зад граница, която от 2017 г. директно е свързана със санкциите към Русия. Чрез дейността на “Вагнер” в Африка и по-специално в Централно африканската република те са собственици на 12 златни мини, добиват диаманти, имат цяла мрежа от предприятия. Така се опитват да компенсират част от загубите от санкциите, които се налагат непрекъснато над Руската федерация. Така че това е един много специален субект.
Изненадващо създателят на частната армия и близък съратник на Путин Евгений Пригожин на 24 юни започна “поход на справедливостта” към Москва. Акцията на Пригожин предизвика хаос и напрежение в Кремъл. Най-задаваният въпрос е каква бе целта на този бунт, продължил по-малко от 24 часа.
Путин беше изправен пред една двусмислена ситуация - от една страна са ФСБ, неговите хора, с които години наред той е работил и те са поддържали неговата власт в кондиция. От другата страна това е “Вагнер” с ГРУ, което е намесено под прикритието на фирмите в Централна Африка, в Либия, Близкия изток, Сирия. Затова пред Путин възниква дилемата кой е виновен и кого да удари. Нито да удариш ФСБ, нито ГРУ. От другата страна е армията, която е на бойното поле и никак не е лесно да почнеш с кадрови решения върху офицерите, които командват боя, защото това силно деморализира руската армия. Затова смятам, че президентът Путин е изправен пред много тежка ситуация, при която той няма положителен ход. Той не може взе страна в случая, той като която и да вземе, ще има силни негативи за него. Западните централи смятат, че той е изпаднал в глуха улица и ако има подобен случай след няколко месеца, той няма алгоритъм за решаването му.
Действията на Пригожин показаха ясно както проблемите във вътрешен план, така и на бойното поле, където най-важен и за двете страни е офанзивно-дефанзивния баланс, показващ възможностите на едната или другата страна да напада или да се защитава.
Украинската армия в технологично отношения на оръжията превъзхожда руската. Второ - от гледна точка на оперативно изкуство и стратегическо майсторство украинската армия също превъзхожда. Но същевременно през тези 4-5 месеца на зимната пауза руснаците успяха да изградят една изключително добре структурирана отбрана с три-четири линии. По оценката на Обединения кралски институт по отбраната тя е много трудно пробиваема, т.е. нейното преодоляване ще става бавно, много внимателно и за целта е необходимо пълно превъзходство във въздуха, т.е. самолети Ф-16 да получи украинската армия и новите системи. Доколкото знам вече се движи въпроса със снабдяването с ATACMS (армейска тактическа ракетна система - б.ред.), най-мощните оперативно тактически системи, които стрелят на 300 км, т.е. те покриват цялото разстояние на всички отбранителни линии. Те могат да поразяват първата и последната отбранителна линия, където се намират щабовете на войските, които управляват боя на руската армия.
Години наред от Кремъл пропагандно показваха клипове на нови оръжия, които нито една друга страна в света не притежава - високо точни и хиперзвукови. В хода на войната те показаха точно обратните качества, смята проф. Румен Кънчев.
И “Кинжал” и “Калибър” показаха големи неточности. Стреля се по щабове и командни пунктове, удрят се 10-15 етажни сгради по средата, на 2-3 км от командния пункт, което показва, че целта не е добре позиционирана и не е добре подадена за обстрел. Това е един много сериозен високо технологичен недостатък. Русия не може да направи обрат в бойните действия, още повече че предстои много сериозно настъпление на украинската армия. В неговото начало се търсеха слабите места на руската отбрана, но мисля, че този етап вече е отминал. Знаят се слабите места, изчакват се ATACMS и HIMARS да бъдат добре окомплектовани и вероятно ще има много мощна офанзива на украинската армия. Но нека да видим какво ще стане.
Кръговете около Путин в Кремъл отчитат ситуацията след 500 дни война в Украйна. Очакванията за бърза победа отдавна никой не си спомня, армията търпи големи загуби в жива сила и бойна техника. Затова на преден план излиза най-силния коз - ядреното оръжие.
На 16 юни излезе една много смразяваща кръвта статия на Сергей Караганов, който председател на Съвета по външна и отбранителна политика на Руската федерация. Той дълго време се занимава с тези въпроси, макар че той е философ и икономист. Той е близо до един от кръговете около Путин. Неговата статия беше много показателна, в която се казва, че няма какво да се занимаваме с тази операция в Украйна. Тя е незначителна, може би ние няма да постигнем някакви сериозни цели в нея. По-добре е да се мисли сериозно и да ударим направо САЩ, т.е. тук не става дума за използване на тактическо ядрено оръжие, а за стратегическите ядрени сили и междуконтинентални ракети. Малко след тази статия на Караганов излезе друга на Дмитрий Тренин, което означава, че това е синхронизирана акция. Тренин в последните 20 години се занимава с изучаването на американската стратегия за ген. Дворкин и акад. Арбатов. Те създадоха един неправителствен център, който се финансираше от американците, за да работят срещу тях сега, както се разбира. Той казва, че се присъединява към казаното от Караганов, но добавя, че ключът към успеха е страхът. Трябва да се създаде страх у противника, в западната либерална демокрация, за може тя да се изтегли и да може да изпълни това, което иска Русия.
Доказателство за сериозността на тези виждания на хора около върха на Кремъл е интервюто на американския президент Джо Байдън, който коментира възможността от ядрена ескалация.
Те го попитаха какво мислите за изказването на бившия президент на Русия Дмитрий Медведев за използване на ядрено оръжие, Байдън отговори: “Реалността вече е опасна!” Т.е. след като американския президент казва подобно нещо, значи на това се гледа изключително сериозно. Още повече като се генерира този хаос след изпълнението на “Вагнер” и в морално-политически план сред командния състав на руската армия, това започва да го изнервя. Същото се случва и с висшето политическо ръководство и може да се очаква много неприятно развитие. Преди месец на една конференция в Ловеч казах, че никога хората не са знаели кога ще започне война и са живели с илюзията, че война никога няма да има. А всъщност войната може да започне всеки момент.
Големите геополитически играчи търсят пътища за край на войната и намаляване на напрежението. Китай има много важна роля и това бе засвидетелствано с официалната визита на американския държавен секретар Антъни Блинкен в Пекин.
Той поиска да се възстанови секретната комуникационна 24-часова връзка между Пентагона и министерство на отбраната на Китай. Очевидно американците смятат, че всеки момент Путин може да сгреши и без да иска да натисне ядреното копче. За това е необходима 24-часова връзка да може веднага да сработят системите на Китай и САЩ и по някакъв начин да реагират колективно. Китай обаче е особена държава, те се бяха обидили от посещението на Нанси Пелоси в Тайван през декември 2022 г. и те отказаха предложението на Блинкен. Но аз имам сведения, че е поставена задачата на външно министерство, за да се възстанови тази връзка military to military communication, за да има непрекъсната информираност на двете държави. Според мен Америка трябва да работи с Китай колкото се може повече, ако трябва компромиси да се правят, защото Пекин е много важен елемент в цялата стратегическа игра, включително тази около Украйна. Ние виждаме, че дори украинския президент, очевидно е говорено с него, той се отнася много сериозно към предложенията, които идват от Китай, тъй като той е много сериозна сила на глобалната сцена.
Къде стои България в цялата картина? Отговор на въпроса даде визитата на Володимир Зеленски в София.
Р. К.: Очевидно той е разбрал, че България е сериозен партньор, че има какво да си говори с новото правителство. Има точки, по които и Украйна може също да бъде полезна – например да закупи атомните реактори, за които руснаците даже ни осъдиха. Ако те ги купят, ние ще получим 1.7 млрд. лева и ще се отървем от тях, а те трябват на Украйна, още повече, че част от тях се произвеждани там. Сега вече можем да похвалим това правителство, което се държа с много високо достойнство, с много голяма компетентност и проведе едни тежки разговори от дипломатическа гледна точка с президента на Украйна, които могат да направят само чест на България. Всички световни медии отразиха визитата му и по този начин нашата страна се връща в голямата игра на европейската сцена, където са нейните приятели и съюзници.
Н.Л.: Нищо не казахме за българския президент при тази визита на Зеленески...
Р. К.: Това, което прави президентът е необяснимо. Съгласно Конституцията, както знаем, външната политика и тази за национална сигурност се формира от правителството. От тази гледна точка, съгласно Конституцията, президентът може само да следва политиката за национална сигурност, разработена от правителството, както и външната политика. Но не и да представя своя визия за двете. За съжаление той прави точно това, което не е записано в Конституцията. Той прави точно обратното вместо да работи с правителството. Това е моят коментар. И още нещо – всички чухме разговора между него и Зеленски. Медиите направиха всичко възможно той да стигне до всички българи. Ние видяхме, че по един много достоен начин, Зеленски защити позицията си. Аз като професор ще използвам познато понятие – той изнесе една блестяща лекция на нашия президент, който дори в позицията на студент не бихме могли да го поставим.
Споделете статията
