От самото си създаване през 1924 г. фундамент на Volvo е безопасността. „Автомобилите се управляват от хора. Водещият принцип зад всичко, което правим във Volvo, е и трябва да остане сигурността“, казват двамата основатели Асар Габриелсон и Густав Ларсон и през 1927 във фабриката в Гьотеборг излиза първият автомобил със знаменитата емблема със символ желязо. Това е OV4 с 28 к.с.

Почти 100 години по-късно сме на посещение в завода, за да присъстваме в един от изключително редките моменти, в които медии получават възможност да присъстват на краш тест на живо. Автомобилът е изцяло електрическия и нов Volvo ЕХ90.

Преди това се запознаваме с историята на компанията, внедряването на триточковия колан през 1959 в модела PV544, първото детско столче, поставено обратно на движението през 1972 г., пасивната сигурност в колите и демонстрация на това колко тежи тялото ви при катастрофа. От 2019 Volvo стартира проект за безвъзмездно предоставяне на базата си данни за сигурност и краш тестове от 70-те години насам. Всичко това е в синхрон с целта на компанията нито човек да не загива от автомобил Volvo.

Volvo EX90 е най-сигурният, който компанията е произвеждала. Има лидер система Luminar, монтирана на покрива, която вижда 350 метра напред в пълен мрак. Разполага с 16 ултразвукови сензора, 8 камери и 5 радара. В купето има сензори за умора на шофьора. Автомобилът е с изчистена предна решетка и с фарове, които имат 1,3 млн. мегапиксела в светлинния подпис с формата на чука на Тор. Отвътре детайлите са от рециклирани материали, дървото е скандинавско, дисплеят е 14,5-инчов. Пробегът с едно зареждане е до 600 км, версията с два мотора е с 111 кВтч батерия, 517 к.с. и 910 Нм. Зареждането може да бъде двупосочно.

За тестът, който предстои, всички електронни системи за сигурност за предупреждение и предотвратяване на инциденти са изключени. Нямаме право да запишем удара с каквато и да е техника, която е събрана преди да влезем в залата, от която се открива чудесна картина към халето за краш тестове, зад дебело стъкло. Кадрите, които наблюдавате, са ни предоставени от Volvo. Първият сигнал е за предстоящ тест след две минути. Когато времето наближава, започва обратно отброяване от 10 към 1. 

Скоростта е 50 км/ч, ударът централно с предната част на автомобила в железен стълб, който е подсигурен с огромна бетонена структура. Това е един от най-тежките възможни удари заради силната енергия и G сили, които се генерират при сблъсъка с твърдото тяло. Скоростта отгоре изглежда доста висока, ударът става за време колкото мигване на окото. Автомобилът няма преден капак, който няма отношение към пасивната безопасност, а идеята е да бъде заснето с камера какво се случва с основните агрегати под него при удар. Volvo рядко повтарят краш тест с един и същи автомобил, но при 100 удара, се използват около 80 предпроизводствени автомобила. Преди физическите краш тестове са извършени хиляди във виртуална среда и също тестът, който наблюдаваме, трябва да потвърди това, което инженерите във Volvo и без това знаят на база компютърната симулация. Колкото обаче и да са съвършени компютрите, реалните краш тестове трябва да останат поради изискването на регулациите. Досега не е имало и един краш тест, в който да се е случило нещо различно от това, което инженерите са очаквали на база на виртуалните удари. 

Засилването на удара е външно, а не с електромотора му, при ударът автомобилът се вдига с четирите гуми във въздуха, вижда се сработването на въздушните възглавници и поемането на удара.       

След около половин час Volvo преценява, че е безопасно да отидем в залата с ударения автомобил и да видим последствията.

Стълбът е стигнал доста навътре в предната част , но не и до предното стъкло, което е напълно цяло и леко пукнато от удар с огромния фар. Самият той изглежда като произведение на изкуството. Отвътре в салона няма никакви поражения и счупвания. Няма и поражения по батерията.

Съоръжението позволява симулиране на катастрофи с камиони със скорост до 80 км/ч и над 100 км/ч при леките автомобили. Подът при контакта е прозрачен и камери заснемат всичко от всички страни. Volvo разполага с манекени на възрастни хора, мъже и жени, на пешеходци, деца и велосипедисти.

Ето и какво казва Аса Хаглунд, директор на центъра по безопасност

 „Това, което много се разви през 20 години, е възможността ни за компютърни симулации. Можем да пресъздадем удар хиляди пъти, което преди това беше невъзможно и трябваше да използваме физическа кола. Също много помогна развитието на устройства като камери и сензори, които ни помагат в прецизността. Това, което не се промени, е желанието ни да помагаме на хората да не бъдат наранявани.

По отношение на електрическите автомобили, батериите са интегрирани вътре и трябва да бъдат защитени. Разбира се, работим върху това да са защитени колкото и пътниците в колата. Определено е предизвикателство, също така отпред няма двигател, така че е различно.

Липсата на мотор обаче няма да доведе до по-късни предни капаци, защото трябва да се поема енергията при удара отпред, а това не могат да сторят органите на пътниците в колата. Електрическите автомобили са по-тежки и се съобразяваме с това, подсилваме предната част също така. При удар батерията се изключва от електрическата верига. Имаме експерти специално по батериите, които отговарят за това какво се случва с тях по време на катастрофа и предотвратяване на възможни пожари.

Учим се от реалния свят и катастрофите по пътищата. Специалистите по сигурността, инженерите и дизайнерите са в постоянна комуникация. Във Volvo основното е безопасността, естествено дизайнерите рисуват формите. Клиентите ни избират продуктите ни не защото са притеснени, а защото са отговорни и желаят сигурност.

Целта ни е никой да не загива или да бъде нараняван в автомобил или с автомобил Volvo. Това е амбицията ни и се водим от нея. Това е и задачата на цялата индустрия, никой да не пострада на пътя“.

Ето какво допълва Микаел Ауст, старши технически лидер по безопасност в завода:

„Около батерията има сейфти клетка, подобна на тази около пътниците. Ако не се стремим към нулеви наранявания с наши автомобили, никога няма да го постигнем. Не можем да предсказваме бъдещето, работим с отдела по катастрофите тук и сме виждали много странни инциденти. Например кацания на самолети върху коли. Колкото по-технологичен става един автомобил, толкова повече трябва да работим по това какви са очакванията на клиентите и дали биха одобрили това, което ние внедряваме. Но няма как да изпратим инженер във всяка кола, който да обяснява какво имаме предвид. Например внедряваме решение, което трябва да работи за милиони хора, така че е предизвикателство.“

Успяваме да видим на живо и Volvo EX30 във версия Twin Plus в цвят Moss Yellow и сме едни от първите в света, които виждат автомобила в тази разцветка. Представя ни го Йоаким Хермансон, продуктов мениджър на модела. Автомобилът е предпроизводствен и все още елементи по него се уточняват, най-вече в интериора, където нямаме позволение да снимаме.

Компактният премиум SUV е създаден освен като безопасен автомобил, също и моделът с най-малък въглероден отпечатък в историята на компанията. Да припомним, че още пред следващата година Volvo ще произведе последния си модел с дизел, а от 2030 г. ще предлага само електрически модели. Стартовата му цена е 36 000 евро, което го прави достъпен и на цена, на която са и колите с конвенционални двигатели. Това е и най-бързо ускоряващият автомобил на компанията, ускорението от 0 до 100 км/ч е за 3,6 сек. Мощността на тази версия с два мотора е 428 к.с.  

Пробегът е до 480 км, предлагат се две батерии, зареждането на DC е 153 кВт и 134 за версията с малка батерия. За 25 мин зареждате от 10 до 80%. Отвън има фарове с интересен светлинен подпис, дизайнерите са ползвали за вдъхновение шлема на мандалорците от Междузвезни войни. Стоповете са разделени на две секции, горната е около стъклото, а долната е свързана с две ленти по цялата дължина на вратата.

Отвътре е доста широко на задните седалки, има дисплей с вградена система от Google.

Представянето на най-бързото Volvo в историята е пред музея в Гьотеборг, който точно до морето. Вътре е събрана цялата история на компанията с автомобили, камиони, автобуси и всякакъв тип специализирана техника. Дори и реактивен самолетен двигател заедно с изтребителя, над 100 експоната, свързани с историята на производителя.

Започвате от снимка на двамата основатели и репродукция на вечерята им в рибен ресторант в Стокхолм, на която решават да основат първата шведска автомобилна компания. Тук е офис бюрото им, също и първите модели на компанията. OV4 се продава за 4800 крони, които един механик би изкарал за 3077 часа работа.

Първите шасита на компанията са правени от дърво, PV4 е първият закрит автомобил на Volvo, излиза през 1928 г, произведени са 694 автомобила. LV4 пък е първият автобус на компанията от същата година. Има двулитровия мотор с 28 к.с.  

Сред експонатите са Volvo Sport от 1956 г., Amazon от 1969 г., 1800 ES и версията 1800 S от 1967 г., притежавана от Сър Роджър Мур, известен с ролята си като Джеймс Бонд. Автомобилът е със 118 к.с.

Интересна е концепцията VESC от 1972 г., в която има камера за обратно виждане, монтирана между стоповете, както и кинескопен телевизор на централната конзола. Тогава това е изглеждало научна фантастика, но днес екстрата я има във всички премиум коли.

В музея са военни машини, които Volvo доставя за шведската армия, пожарни, полицейски коли, линейки, пощенски автомобили, а в специална зала има автомобилите от спортното подразделение Polestar, което вече прерасна в електрически бранд.

През 1981 г. излиза модела 262 С с V6 мотор със 155 к.с., 75% от производството отива за САЩ и само 200 коли са продадени в Швеция. Това са годините, в които американските институции използват Volvo като еталон за създаване на критериите за безопасност за автомобили. Volvo 240 става емблематичен модел, произведени са 2,8 млн. коли.

Volvo 780 e с дизайн на Bertone, произведени са само 8500 коли, мощността е 165 к.с.

Първата кола с предно предаване на Volvo е 480, а производството е в завода в Холандия.

В специален сектор са всички състезателни коли на компанията от турискическите и рали шампионатите. Сред тях са легенди като 240 на Джони Чекото и 850 от британския шампионат за туристически автомобили с пилот Рикард Райдел.

На обособена алея са всички прототипи и концептуални разработки, някои от тях не се превръщат в серийни коли, други са основа за модели, които познаваме добре днес.

Завършваме с първия електрически модел на Volvo – Elbil. Създаден е през 1976 г. и добре, че така и не става сериен автомобил.