Land Rover Defender V8

Кому е нужен офроудър с V8 мотор и 525 к.с., с време за ускорение от 0 до 100 км/ч за 5.2 сек.? Освен ако не се казвате Джеймс Бонд. Именно това бе версията, с която се появи и използва за битка с лошите Даниел Крейг в Смъртта може да почака, 25-и пореден филм за легендарния агент и последен за актьора. Новото поколение Land Rover Defender продължава традициите на оригинала, който също имаше вариант с V8. За тези, които искат автомобила си не за гората, лов и риболов, а за асфалт и опера, пред която да пристигнете след слушане на симфонията на осемте цилиндъра.

Вече сме ви представяли Land Rover Defender във вариант с 2,0-литров дизелов мотор с 240 к.с. и 430 Нм. Дизайнът на наследника е доста по-различен от пионера. Автомобилът порасна във всички размери, стана далеч по-луксозен. Отделното шаси вече е сменено с алуминиев монокок. Освен пружини има и въздушно окачване, двустепенна раздатка и блокажи на диференциалите. Може да гледате как работят на централния дисплей. Фаровете имат автоматична функция и на дълги осветяват като ден пред вас. На тъмно разчитате на красиво лого пред вратите, за да виждате настилката и дали има локва.

От централната конзола сменяте режимите или вдигате нивото. Бавните предавки се включват на неутрална скорост, на централния дисплей има подробно упътване за режимите. А самият интериор е изключителен. Има огромен 11,4-инчов дисплей, можете да сменяте камерите в режим офроуд или асфалт. Има доста пластмасови елементи, слотове USB и изходи за 12 волта, в багажника дори има шуко. Централната жабка има охлаждане, багажното пространство варира от 231 до 2233 литра.

Окачването се усеща доста твърдо на асфалт, което е логично за офроудър с над 500 к.с. Ходовата част е съобразена с мотора, както и трансмисията за по-къси предавателни числа. Най-добре автомобилът се чувства на асфалт, стои стабилно в завоите и няма клатушкане, което очакване. В тази версия единствено има динамична програма на системата Terrain Response, която освен за асфалт е и за пресечени терени. Можете да карате доста бързо офроуд, естествено като се съобразявате с настилката. Интересно е да дрифтите с Defender, който го прави с лекота.

Има големи стабилизиращи щанги, а задният електронен активен диференциал има контрол на отклонението, който позволява по-фино управление на скоростта и поведението в завоя. Подаването на газ е най-рязкото, което въобще сме виждали в офроудър. Автомобилът е далеч по-пъргав от например Ford Bronco и дори Ford Ranger Raptor. Но и по-твърд от спортния пикап. Окачването използва адаптивни амортисьори с постоянен контрол, но винаги усещате твърдост, нетипична за офроудъри.

А разходът е какъвто очаквате за V8. Дори на галене на педала на газта трудно падате на 11 л/100 км. При повече раздаване на газ минавате дори 20 л/100 км. Но това едва ли е кахър, който ще препъне собствениците, които ще купят версията именно заради мотора и уникалното поведение на асфалт.

Ineos Grenadier

Предходният път, когато се срещнахме на живо с Ineos Grenadier, бе преди година с предпроизводствена версия, пристигнала у нас заедно с британец, развоен пилот. Сега имаме възможност най-накрая да караме колата, за която светът на офроуда толкова говори. За тях тя е толкова важна, колкото за електрическия Tesla. И двата проекта са дело на богаташи, които не се спират пред нищо, докато не произведат колата, която искат и я няма на пазара.

Джим Ратклиф е най-богатият човек във Великобритания, богатството му се равнява на 40 млрд. Паунда, достатъчно, за да си направи собствена кола. Парите му са предимно от химическия гигант Ineos, а от 2020 г. дори плаща заплатата на Люис Хамилтън в екипа му Mercedes, от който получи една трета.

Идеята за офроудъра първо е да продължи производството на оригиналния Land Rover Defender, но получава отказ от компанията. Тогава решава да си го направи сам, работното име е Projekt Grenadier, кръстен на любимата му кръчма в Лондон.

След това купува и фабриката на Mercedes в Хамбах, която все още произвежда електрическите Smart EQ. Но, най-интересното в историята, е че Mercedes му отказват свои двигатели, въпреки близките отношения с британеца. И така Ратклиф решава да се насочи към конкурентите BMW и взима техния 3,0-литров дизел и бензин, заедно с кутията ZF. Проектът му струва до момента 1,5 млрд. паунда, а се готви да даде още 4 млрд. за нови три модела до 2030. Сред тях е пикап, който вече бе показан, електрическа версия, както и луксозна, за да напомни на Mercedes, че с право да се притеснявали за клиентите на G-class.

Още при първия допир, не разбирате, че колата идва от компания, която прави коли от една година. На външен вид най-яката офроуд кръчма на света прилича точно на Defender. Кръгли фарове, V-образен преден капак, почти отвесно предно стъкло, отзад стоповете за кръгли с LED технология, фаровете също. Светлинният подпис е и мигач. Над страничните стъкла има дръжки, под които има куплунги. Цялата кола е подготвена за поставяне на допълнителна офроуд екипировка като светлини, лебедки и каквото още се нуждаете. Можете да го ползвате и като кемпер в планината. На централната конзола има огромно количество ключове за пускане на допълнителните електрически аксесоари с различен ампераж.

Централният дисплей е със сензорно управление, на него е цялата информация, включително обороти и скорост. На тънкия дисплея зад волана са само индикациите. Свързвате бързо смартфона със системата, има Android Auto и безжичен Apple CarPlay. Колата изобилства от изходи USB-A, USB-C и 12V. Можете да си качите в системата свои офроуд тракове или да запишете такъв. Ключовете над вас са от 10A като стандарт до три 25A и един 500A. Багажното пространство е 2035 литра при сваляне на задните седалки, а багажната врата е разделена на две.

Разбира се, не е лишен от „детски болести“ - шофьорската врата на черната тестова кола трябваше да се тресне с все сила, за да се затвори добре, а предната дясна имаше проблем с уплътненията и събираше вода при дъжд, която се изсипва като водопад при отваряне (може би защото колата имаше лек удар долу вдясно). Освен това борд компютърът даваше ту грешка в скоростната кутия, ту във филтрите, ту в системата за аварийни обаждания и др., но при рестарт всичките грешки изчезваха. Лампата за недостатъчно гориво пък ви светва при половин пълен резервоар, който е с обем от 90 литра. Но някак си всички тези дреболии са съвсем приемливи за такава кола. Нима оригиналният Defender не е имал проблеми?

Тестовият ни модел е с 3,0-литровия дизел с 249 к.с., освен него има и 3,0 литра бензин с 286 к.с. Познат ни е от BMW, максималният въртящ момент при дизела е 550 Нм в диапазона от 1250 до 3000 об/мин. Агрегатите са доработени от Ineos за по-голям фокус в ниските обороти и по-различно разгръщане според употребата в пресечен терен. Стартирате с ключ, чува се грохот, потегляте с шум и масивно като камион. Лостът на 8-степенната кутия е същият, като в BMW. Караме първо на задно предаване, има 2-степенна раздатка от Tremec, карданите се дело на Dana Spicer. Раздатката има предавателно число 2.5:1 и външно маслено охлаждане. Можете да блокирате и трите диференциала механично според нуждите на терена. Предният и задният могат да се блокират индивидуално до 75 км/ч. Направени са от Eaton Industries.

Аз пък карам бензиновата версия с трилитров редови шестак на BMW с 286 к.с. и 450 Нм, който вдига 100 км/ч за направо спортните за такава кола 8.6 сек.

Извън пътя сме на офроуд, а шасито е създадено за това. Класика – отделна рама, разполагате с клиренс от 264 мм и можете да се качите, ако се държите за волана. За пътника до шофьора има дръжка. Максималната дълбочина на газене е 800 мм, тестовата ни кола е екипирана със шнорхел и преминаваме през Искъра в частта след язовир Панчарево. Дори за миг колата не се затрудни, въпреки облите камъни. Но и водата не стигна дори до вратите. Разполагате с къси надвеси.

Тестовата ни кола е екипирана със стъбла отзад за лесен достъп до кутиите на покрива. Също така можете да закачате багажи и екипировка за вратите и страничните панели. Седалките са Recaro и доста удобни при офроуд. Нямаме люкове, но като опция се предлагат два малки с механични панти. До лоста за скоростите има за понижаващите предавки. Бутоните на конзолата приличат повече на самолет, отколкото офроудър.

Воланът е екипиран с бутони за круиз контрол, има и бутон за контрол при спускането, а от дясно на волана с червен бутон е по-тих клаксон за велосипедисти. Нищо чудно, че Ратклиф има и отбор в Тур дьо Франс.

Още при първите коловози и неравности разбирате каква гигантска работа са свършили в развойния отдел. Окачването преминава изключително комфортно без тропане. Пружините са Eibach и имат 9 градуса ход отпред и 12 отзад. Спирачките пък са дело на Brembo. Изкачваме към връх Мургаш на сухо време и дори на задно нямаме проблеми. Но все пак тестваме офроуд режима, който се активира от бутон на конзолата на покрива. До него е и режимът за газене във вода, който следи температурата на двигателя и спира вентилатора на радиатора. Има и Downhill Assist са индивидуални корекции на спирането на четирите колела.

Ineos Grenadier е определено изненада. Не като офроуд способности, знаехме, че е проходим. Но ни изненада мекотата на окачването, детайлите в салона и екстериора, все пак това е компания, която прави коли от само година. А Defender се произвеждаше цели 70 г.

И за финал - цената, която започва от под 130 000 лв. А това е под тази на новия Defender и G-Klass на Mercedes.