BMW M 1000 R

В края на 2018 г. BMW Motorrad започнаха, подобно на автомобилната си гама, да тунинговат и мотоциклетите, използвайки иконичната за марката буква М. Наричан за кратко просто M R, M 1000 R е вторият M модел на BMW Motorrad след супербайка M 1000 RR. Те са базирани на стандартните S 1000 R и S 1000 RR, а този бе представен в юбилейната 50-та година на звеното за моторни спортове на баварците M GmbH.

Какво по-важно да се знае за този мотоциклет, освен, че има мощност от 210 к.с., а тежи едва 199 кг зареден с всички течности. Ускорението от място до 100 км/ч отнема 3.2 сек., а до 200 км/ч - забележете - едва 7.2 сек. Това определено е най-бързото нещо, което сме карали.

От BMW казват, че M R е създаден да отговаря на най-високите изисквания както на междуградския път, така и на състезателната писта, осигурявайки динамично изживяване в сегмента на роудстърите, което преди беше запазено само за чистокръвни пистарки.

Затова 4-цилиндровият двигател на RR е доработен за още по-висока мощност. Тези 210 к.с. са с 45 повече отколкото при стандартния S 1000 R и достигат своя максимум при 13 750 об./мин. Максималният въртящ момент от 113 Нм се генерира при 11 000 об/мин. В сравнение с S 1000 R максималните обороти на M R вече са 14 600. Доработката на задвижването осигурява подобрено сцепление благодарение на по-късите вторични предавателни числа. Освен това 4-та, 5-та и 6-та предавка са по-къси, което също благоприятства сцеплението на задното колело.

Другият ключов елемент при разработването на M R е неговата аеродинамика. Тези „крила“, които стърчат от предните странични панели също не са просто дизайнерски елемент. Те са поставени с цел постигане на още по-бързи времена за обиколка на писта и възможно най-добра стабилност при високи скорости. Още при 160 км/ч те започват да осигуряват притискаща сила на предното колело, която достига до 11 кг при 220 км/ч. А с тези изключително леки карбонови колела, които идват с пакет Competition, стандартните са алуминиеви, определено ще имате нужда от малко тежест при висока скорост.

В окачването и ходовата част е търсен баланс между пригодност за ежедневна употреба и убедително представяне на пистата. Мотоциклетът се усеща твърд на пътя, но не толкова, че да ви съсипе кръста и да ви болят кокалите след 100 км. Разбира се, окачването е с напълно регулируеми елементи.

Имате и асистент за плъзгане на спирачките, които позволява на водача да дрифтира със спирачки в завоите с постоянно приплъзване.

Разбира се, скоростите могат да се сменят и без съединител както надолу, така и нагоре. Разполагате с режими на управление за "Дъжд", нормален път, "Динамичен", "Състезателен" и три про-състезателни. В режимите Race Pro са налични три регулируеми характеристики на дроселовата клапа за оптимална реакция, както регулирането на съпротивлението на двигателя при отпускане на газта, т. нар. двигателна спирачка. Динамичният контрол на сцеплението е от последно поколение с 6-осова сензорна кутия.

Екранът е цветен с диагонал от 6.5 инча и освен, че ви посреща с ефектни М графики, има нов дизайн на оборотомера и може да си засичате време за обиколка.

Цената на M R започва от 43 750 лв., а за Competition пакета трябва да доплатите още близо 11 000 лв.

Porsche Taycan

Вече ви представихме Porsche Taycan заедно с неговия брат Audi E-tron GT RS, когато тествахме модела от Инголщат, но сега е време да караме и него. Автомобилът отваря нова страница в историята на създадената от Фердинанд и Фери Порше компания, натрупала опит предимно по състезателните трасета. Porsche неведнъж са заявявали, че ще правят модели с ДВГ докато имат законовото право, но гледат в бъдещето и именно заради това направиха една от най-добрите електрически коли в индустрията. Която изглежда като Porsche, държи се като Porsche, но… не звучи като Porsche.

Това е първото осезаемо нещо, което ви липсва. Да, на спортен режим има подсилване на звука, но виенето не може да замени великолепните боксери, като сте пристрастен към тях.

Тестовата ни кола е базовият вариант с пикова мощност от 408 к. с overboost, иначе разполагате с 326 к.с. Струва ви се малко? Задвижването е само задно, дори при непълно подаване на газ задницата тръгва и единствено системата за сигурност я хваща. Заради липсата на силен шум от мотора не можете и да прецените реално колко сте бърз, а дори с тези коне колата е невероятно пъргава. Усещате я като с 500 к.с., воланът е твърд, както и окачването. Максималният въртящ момент е само 345 Нм, но можете да се обзаложите, че е двойно повече. Получавате това усещане заради двете предавки на трансмисията. Първата е за тръгване и с късо предавателно число, след което втората по-дълга. Така имате и малко по-добър пробег спрямо електрическите коли с една предавка, или почти всички останали на пазара.

Нивото се регулира автоматично според режимите, виждате вдигането и свалянето на дисплея. Интересното е, че в нормален режим нямате рекуперация и трябва да я включите допълнително от дисплея, а на спортен имате. Еко режимът тук се казва максимален пробег и при него максималната скорост е ограничена на 100 км/ч. Едва ли това ще се превърне в любимия ви режим. Също така при него нивото се спуска, а той би ви трябвал в града, където е пълно с дупки и неравности, най-ниското ниво не е добра идея, нищо, че няма картер, който може да ударите, но на някои места като ЖП прелези би било приключение. 

Въздушното окачване е трикамерно и използва електронните амортисьори на системата Porsche Active Suspension Management, същата като в моделите с ДВГ.

Автомобилът е с изключително директно управление, чудесна обратна връзка от волана, дори да ви затворят очите с превръзка, ще разберете, че това е Porsche от управлението. Но ни липсва работата на мотора с вътрешно горене. Ако трябва обаче да сме честни, не малка част от собствениците на Taycan имат и 911 в гаража за уикендите. Електрическата кола върши чудесна работа през седмицата, ползвате безплатно зоните в центъра, зареждате у дома за 20 лв. на месец, а когато ви трябва нещо по-шумно, сменяте. Именно това е целта на Porsche, да осигури алтернатива за Tesla на своите собственици.

Пробегът ни е около 400 км, при доста раздаване на газ естествено тази цифра пада почти наполовина, а средният разход гравитира около 25 кВтч/100 км. Което е доста за градска кола, но пък е напълно в рамките на нормалното за премиум класа. Максималната скорост е 230 км/ч, а времето за ускорение до 100 км/ч 5,4 сек. Зареждането е на 11 или 22 кВт на АС и 223 кВт на DC. За 17 мин можете да вдигнете пробега от 41 на 328 км или за 5 мин със 100 км.

Дизайнът отвън е типичен за Porsche, фаровете са със специфичен светлинен подпис, използван и от колите в Льо Ман, задният стоп е по цялата широчина. Аерокоефициентът е 0,22, което прави автомобила доста ефективен при висока скорост. Има активни въздушни отвори на носа и активен заден спойлер. Макар да има 4 врати, автомобилът има силует на купе. Доста широк е и в града имате лек дискомфорт от габаритите.

Отвътре седалките са удобни и спортни, воланът е с алкантара, но в базовото ниво има пластмаси, които искате да са с по-добро качество. Арматурното табло във форма на крило е извито, централният дисплей е 10,9 инча, а краищата са оформени така, че на тях да са дисплеите на дигиталните огледала. Багажното пространство отзад е солидно – 366 литра, имате и багажник отпред – 81 литра, който има място за чанти и кабели. 

И така, Porsche Taycan е най-доброто, на което в момента е способна индустрията за проектирането на един електрически автомобил. Това е първият от много предстоящи напълно електрически модели от Цуфенхаузен и ще трябва да свикваме, че ще виждаме все по-малко боксери.