„Бизнесът може да участва в промяната на икономическия облик на въглищните региони с предоставяне на нови качествени работни места и инвестиции в посока въглеродна неутралност и кръгова икономика. Заради това поискахме и срещата с премиера и министъра на енергетиката, за да се даде рестарт на инициативата за набиране на инвестиционни намерения. Приканваме всички колеги инвеститори от страната и чужбина до 6 ноември да заявят инвестиционни намерения.

Това каза в студиото на „Добро утро, Европа“ Васил Велев – председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал. Той уточни, че става въпрос за инвестиции в областите Стара Загора, Перник и Кюстендил, както и в прилежащите на въглищните региони общини в съседните области.

Велев посочи, че в икономическа дейност „добив на въглища“ средният осигурителен доход е 2873 лв, докато за страната средно е 1428 лв.

„При тази ситуация много трудно може да се намери работно място със съпоставим доход. Трябва да се насърчат работниците да си търсят друга работа, като известно време им се изплащат такива добавки“, смята представителят на бизнеса.

„Така те ще бъдат насърчени да си търсят друга работа, а не да чакат да ги съкратят“, допълни Велев.

Той добави, че повсеместно в България има огромен недостиг на работна ръка, а в Маришкия басейни работят 12 хиляди души.

По думите на Велев трябва да бъдат отпуснати и средства за преквалификация на работещите във въглищните централи.

„Стара Загора е областта с най-ниска безработица. Там има добре развита индустрия – машиностроене, електротехника, строителство, IT. Всичките предприятия в тези сектори средносрочно и дългосрочно изпитват глад на човешки ресурси“, посочи той.

По неговите думи себестойността на енергията от въглища е под 100 лв., а пък с квотите става над 300 лв.

„Рискът от оттеглянето на териториалните планове е да се изгубят 3 млрд. лева, които са предвидени за подпомагане на работниците и инвестиции в регионите“, коментира Велев.

„Никой политик не е невинен за ситуацията, в която се намираме в момента. Трябваше до 2019 г. да бъде изработен механизъм за капацитети и да се направят търгове и сключат дългосрочни договори. Така че да могат да работят тези централи и след 2025 г., получавайки държавна подкрепа. В Полша ще работят до 2049 г.“, отбеляза той.

Целия разговор вижте във видеото.