Номинираният за „Оскар“ Евгений Афинеевски: Путин загуби контрол над Украйна още през 2014 г.
Сирени, взривове и разрушенията след тях - документалният филм „Свобода под прицел: Борбата за Украйна“ разказва за онова, което преобръща живота на обикновения човек по време на война. И което предизвика отзвук по целия свят.
Но за неговия режисьор - Евгений Афинеевски, конфликтът започва преди 24 февруари 2022 г. и продължава вече близо десетилетие, с ескалацията на антиправителствените протести в Украйна. Тогава стотици хиляди са недоволните от управлението на президента Виктор Янукович, който отказва да подпише споразумението за асоцииране с Европейския съюз и се обръща към Русия.
Това, предполагам, ще бъде изненада за много хора, защото истинската война започна в края на Майдана, когато руският президент Путин загуби контрол над тази страна, когато Янукович избяга и когато имаше близо 100 убити на Майдана. Тогава започна войната. На 20 февруари 2014 година.
Оттогава до днес режисьорът разказва за ситуацията в Украйна. Филмът му от 2015 г. - „Зима под прицел“, посветен на Евромайдана, е номиниран за „Оскар“ за най-добър в документалния жанр, както и за праймтайм награда „Еми“. А само за едно денонощие в платформата Netflix събира над 250 хил. гледания.
„Путин не осъзна какво направи. С лошите си дела той обедини Украйна. Обедини я с войната, която отприщи през 2014-а. И това е впечатляващо. Днес Украйна е много обединена. Миналата година, когато започнах работата по “Свобода под прицел”, дадох много интервюта. И казах ясно - тези хора, независимо къде в Украйна се намират, ще останат и ще бъдат тормозени, но никога няма да станат роби. Забележително е да се види тази промяна през всичките тези години. Мисля, че от 2014 г. насам украинската армия се промени и стана много силна. Защото - помните 24 февруари 2022 г., когато пълномащабното нахлуване започна, Украйна се бореше сама и не позволяваше на врага да превземе Киев. И без никаква помощ отблъскваше врага в някои градове. Така че, виждам само положително развитие в украинското общество.”, казва Афинеевски.
Според него всеки век има поне по един диктатор като Наполеон и Хитлер.
Предполагам, че в нашия век Путин е този с империалистичните амбиции, които опитва да изпълни. И, макар че Украйна никога няма да се предаде, ако хипотетично го направи, Полша, Прибалтика, Молдова и кой знае коя друга държава попадат в огъня на войната. Днес Украйна е щитът на Европейския съюз. Украйна се бори, за да предпази блока от потенциална инвазия. Защото - не забравяйте - не става дума само за Украйна. Става въпрос за цялото демократично общество, което винаги застава на пътя на всеки диктатор и на всеки империалист. И с всяка победа желанието за още и още само нараства. Апетитите растат. Когато започнеш да ядеш, апетитът ти расте.
Режисьорът смята, че руската пропаганда е навсякъде в Европа, но излиза и извън границите на континента.
„Русия успешно възприе теорията за голямата лъжа, която Йозеф Гьобелс разработи през 1939 г. и Хитлер публикува в книгата си „Моята борба“. Тази теория казва, че ако приемеш една достатъчно голяма лъжа и я повтаряш отново и отново, се превръща в истина. Същата тази теория казва, че истината е враг на лъжата, а и враг на държавата. Технически - заради руската пропаганда, която започна да мачка свободата на слово още през 2011 г. - ако трябва да сме точни, много издания затвориха, много свободни гласове бяха смазани, хвърлени в затвора или убити. Някои просто избягаха, някои медии напуснаха страната.“, допълва Афинеевски.
Пропагандата в Русия се превърна в оръжие. Затова във филма „Свобода под прицел“ се опитвам да подчертая, че свободата на хората и свободата на словото са две неща под атака. И това е Трета световна война. Може би медиите не искат да чуват за това, но аз, като режисьор, го виждам ясно. Третата световна война е хибридна в сравнение с предишните две. Имате ракети и бомби, които унищожават хора. И имате пропагандата, която също се е превърнала в оръжие.
По данни на ООН над 1400 деца са били ранени или убити от началото на руската инвазия. Включително в Мариупол. При обстрел през март миналата година театърът в града, който се превърна в укритие и пред който с големи букви беше изписана думата „Деца“, беше взривен. Най-малко 300 души загубиха живота си. За убийства на деца ООН постави Русия в своя т.нар. списък на срама. Киев обвинява Москва и за депортации на непълнолетни, каквато руските власти отричат. Но именно за това Международният наказателен съд издаде заповед за арест на Владимир Путин.
Габриела Беличовска: В подобни ситуации децата са най-уязвимите или най-смелите в обществото?
Евгений Афинеевски: Те са най-уязвими. И, както се вижда и във филма ми, те говорят нефилтрираната истина. Удивително е да гледаш как се справят с това. Но в същото време невероятната травма, която ги застига, е наистина лоша, защото са най-уязвимите. А и става дума за поколение, което е силно наранено, някои губят родителите си. В същото време това е и поколението, което ще възстанови Украйна, когато тя победи.
Един от основните елементи, които трябва да бъдат приложени - и знам, че съпругата на президента Зеленски - първата дама на Украйна, вече поставя голям акцент върху него - е психичното здраве. По-рано тя говори конкретно за значението на психичното здраве на децата. И почти във всяка реч изтъква тази тема за младото поколение, защото те са най-уязвимите, но са и бъдещето на страната. Затова днес родителите се борят за свободата. Свободата на своите деца.
Родом Афинеевски е от руската република Татарстан, но заминава зад граница преди разпадането на Съветския съюз. Първо живее в Израел, а след това се мести в Съединените щати. Казва, че именно това му е позволило да говори открито за военните конфликти.
Безгласните получават глас благодарение на големия екран. И вниманието се насочва към проблемите на света. Трябва да се говори за Украйна, Сирия, за темите, които показах във филма за папа Франциск. Винаги се опитвам да изваждам на светлина тези неща. Това е красотата, която Америка ми даде - свобода на словото в сравнение с Русия, където това не съществува. Както знаем, всичко идва директно от кремълските канали. За мен това е голямата разлика - да съм човек, който живее в свободния Запад, където съществуват и човешките права, и свободата на словото.
И докато войната на фронта продължава, според Афинеевски журналистите са изправени пред още една война - тази за истината. Затова посвещава „Свобода под прицел“ на тях и на всички създатели на филми, които работят във военни зони.
„Ние сме мишени. Ако погледнете статистиката, миналата година, след като започна пълномащабната инвазия, март и април бяха месеците с най-много журналисти и създатели, убити в Украйна. Под прицел сме като животни. Самият аз загубих много приятели след Сирия. Мари Колвин завинаги ще бъде мое вдъхновение. Посветих филма на всички хора, които се опитват да предадат истината от фронтовата линия. Хората, които опитват да образоват света, да обърнат внимание на проблемите, които понякога не виждаме заради ситуацията в нашите правителства. И заради собствения ни балон. Дори в Америка живея в балон, в който някои неща преобладават в медийното пространство, а други като Украйна изчезват бавно от екрана.“, казва номинираният за „Оскар“ режисьор.
За мен беше важно да подчертая колко е важна истината и колко са важни войниците в тази невидима война. Кои са журналистите и създателите на филми, които рискуват живота си, за да покажат истината. Да образоват света и да му позволят да види истината от фронта.
От началото на руската инвазия изминаха близо 600 дни. Затова в момента Евгений Афинеевски работи по нова версия на „Свобода под прицел: Борбата за Украйна“ и нейната премиера е през ноември.