Икономика

НАП ще плаща за информация – 10% укритите данъци отиват за подателя на сигнала

От Георги Карамфилов Георги Карамфилов Репортер

Ако знаете, че някой от вашето обкръжение укрива данъци, бихте ли го докладвали на НАП? И то срещу пари. Промени в данъчното законодателство предвиждат да можете да го направите. Как ще работи новия механизъм и има ли бъдеще - вижте в материала на Георги Карамфилов. 



Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане редица промени в данъчните закони. Целта според ресорния министър Асен Василев е да се засили събираемостта на данъците. Заради почивката на депутатите по време кампанията за местните избори тези закони ще бъдат гласувани едва през ноември.

„Най-вероятно и приемането на бюджета ще бъде бутнато леко назад, защото бюджетът се базира на текущата данъчна политика“, посочва Асен Василев.

Промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс обаче крият една подробност. Предвижда се всеки гражданин, който подаде информация към НАП за укриване на данъци в размер над 3000 лева и успее да го докаже, ще получи 10% от размера на сумата, която се дължи на държавата. Некоалиционните партньори на ПП-ДБ обаче не се съгласиха с идеята.

 

С връщането на държавна сигурност в София бонус след донос е съвсем логично. Защото Държавна сигурност не може да функционира без доноси. Няма да подкрепим. Представете си абсурдността на това – аз пускам донос срещу вас, че не сте си платили данъците. Ако сте си ги – супер, ако не, колко вземам аз?

Бойко Борисов, лидер на ГЕРБ

Опозицията в лицето на лидера на БСП Корнелия Нинова също няма да подкрепи идеята, защото насърчавала доносничеството.

„Това е стимулиране на доносите. Не е изяснен механизма, по който ще стане. Ами ако четирима човека подадат донос срещу една и съща фирма? Как ще си разделят парите“, пита председателят на БСП Корнелия Нинова.

Асен Василев защити предложението си, заявявайки, че това е вече наложена практика в западните държави и по този начин се разкриват големите данъчни престъпления.

„Най-големите данъчни измами се разкриват от хора, които са вътре в системата и имат пряко наблюдение“, убеден е финансовият министър.

Това важно уточнение показва, че идеята е хора, работещи в големи фирми, да имат възможност да подават сигнал ако забележат нещо нередно.

 

Това, което се случва, ако има конкретен сигнал от конкретно лице, НАП идва на проверка, ако всички излезе точно се връщат всички към нормалния начин на работа.

Асен Василев, министър на финансите

Според финансиста Адриан Николов това предложение показва опит да се прехвърли на гражданите отговорност, която е на агенцията по приходите.

„Това обръщане към гражданите загатва неспособност на администрацията да си свърши работата. Те трябва да следят тези неща и да си изпълняват задълженията“, смята той.

По думите на Николов промените в закона ще дадат възможност на фирмите конкуренти да подават доноси една срещу други, които много често ще са несъстоятелни.

 

За много големите скрити данъци вече над 100 000 лева НАП знае, а за много малките просто няма как да разбере.

Адриан Николов, финансист

Тъй като гражданите ще имат основна роля в този процес, ако законът бъде приет, решихме да направим запитваме в няколко големи групи в социалните мрежи, за да видим каква е тяхната реакция.

КОМЕНТАР 1: Ние по принцип презираме доносниците, но ако докладват на нас ги харесваме.

КОМЕНТАР 2: Навсякъде в Европа точно така се информират, данъци, дрога, домашно насилие и така нататък.

КОМЕНТАР 3: Сега, който мрази и му завижда, ще го топи, данъчните няма да смогнат да обработят всички сплетени.

КОМЕНТАР 4: Смехория, кой има информация за укрити данъци. Ама пък така по-лесно някой ще съсипе конкуренцията си.

KОМЕНТАР 1: По-справедливо би било, ако далият сигнал за корупция получи 10% от имуществото на корумпирания

КОМЕНТАР 2: Насърчаваме доносничеството? Браво!

КОМЕНТАР 3: Не правиш разлика между съобщаването на престъпления и доносите от соц-а, с които едни хора топяха други пред репресивния апарат.

Адриан Николов обаче смята, че слонът в стаята не са промените в данъчно-осигурителния кодекс, а по-скоро промените в закона за корпоративното подоходно облагане, тъй като те ще засегнат пряко големите международни компании в България.

За Euronews Bulgaria Георги Карамфилов.