Ако българин се откаже доброволно от гражданството си, той няма да има право да си го възстанови обратно. Това решиха депутатите с приети на първо четене промени в Закона за българското гражданство. Предложението, което бе прието с мнозинство, е на "Възраждане".

"Когато едно лице се отказва доброволно от своето гражданство, то занапред трайно къса връзката с българската държава. В тези случаи би следвало да е погасило всякакви евентуални висящи публични задължения към българската държава. Логично е и да загуби възможността да иска отново възстановяването му", е записано в мотивите на законопроекта. Все пак е възможно в него да настъпят промени при второто, окончателно приемане.

Друга промяна гласи, че би следвало във всички случаи на натурализация владеенето на български език да бъде необходимо и задължително условие във всички, а не само в някои от случаите на придобиване на гражданство.

Депутатите приеха и още два проекта за промени в Закона за българското гражданство - на Николай Алгафари от ГЕРБ-СДС и на Радомир Чолаков от същата парламентарна група. 

Сред другите приети предложения са, че българско гражданство по натурализация вече ще могат да получават само хора, които не са осъждани за престъпление от общ характер у нас в държавата им по произход или в трета страна, ако живеят в нея. Изключение ще има само за реабилитираните.

Досега чужденци, сключили брак с български гражданин и желаещи да станат български граждани, не бе необходимо да се отказват от първото си гражданство. С новите промени обаче трябва да са минали поне три години от датата на сключване на брака.