Във вторник по време на среща на министрите на европейските въпроси в Брюксел Франция и Германия представиха съвместната си концепция за това как ЕС да се приготви за приемането на нови членове.

Докладът на двете държави, изготвен от дванадесет френски и германски експерти, предлага реформа на институциите, договорите и бюджета на ЕС, с оглед предстоящото присъединяване на Украйна, Молдова и страните от т.нар. Западни Балкани, които се подготвят да станат част от Съюза.

„Сега сме подложени на натиск – по геостратегически причини – да мислим за разширяването на ЕС, особено за Украйна, което има последици за институциите, политиките и бюджета на ЕС“, заяви пред Euronews Оливие Коста, директор на отдел „Изследвания“ в Колежа на Европа и един от съдокладчиците на доклада.

Според авторите част от реформите могат да бъдат в посока по-строги правила относно върховенството на закона, нови процедури за гласуване в Европейския съвет и по-голям бюджет на ЕС.

Те също така предлагат един по-широк съюз, който да има четири нива на интеграция, включително ниво на „асоциирани“ държави, които се присъединяват към принципите на ЕС и единния пазар, без да стават пълноправни членове на ЕС.

Министрите на Европа на Франция и Германия, Лоранс Бун и Анна Люрман представят документа днес на своите колеги в Брюксел като потенциална пътна карта за разширяване, преди 27-те държавни глави на ЕС да го разгледат по време на неофициална среща на върха в Гранада, Испания, следващия месец.

Това се случва в момент, когато дебатът за разширяването на ЕС се засилва, а председателят на Европейския съвет Шарл Мишел постави цел до 2030 г. блокът да бъде готов да се разшири.

Поетапна интеграция

Документът, за който френското издание Contexte съобщи за първи път, се позовава на добре познатата концепция за постепенно и „поетапно“ включване на страните кандидатки в политиките на ЕС. През август Мишел посочи енергетиката, единния пазар и сигурността и отбраната като някои от областите на политиката за постепенна интеграция.

Документът предвижда един многостепенен блок, съставен от вътрешен кръг от избрани държави от ЕС, самия ЕС, „асоциирани членове“ на единния пазар и Европейската политическа общност от 44 държави като външно ниво.

„А може би някои страни в ЕС не искат да напредват по някои политики и има нужда да се даде възможност на „коалицията на желаещите“ да направи повече“, посочва Коста и добавя:

„Възможно е дори да се окажем в ситуация, в която някои настоящи държави членки вече няма да са заинтересовани да бъдат в такъв ЕС или ще се чувстват по-удобно в друг кръг“

Сред предложенията е малка коалиция от „желаещи“ държави от ЕС да може да придвижва напред политическите решения и тези, свързани с разпределението на разходите, дори ако другите членове на ЕС не са съгласни с тях.

Промяна в механизма на вземане на решения и изборни реформи

В документа се излагат идеи, които биха позволили на ЕС да се разшири, без непременно да се променят договорите му, което иначе би изисквало единодушната подкрепа на 27-те държави членки и дълъг процес на ратификация.

В него се предлага и потенциален „допълнителен договор за реформа“, който би позволил на „желаещите“ държави членки да продължат реформирането на основните спогодби на Съюза без подкрепата на по-скептичните държави.

Един от другите спорни въпроси е как да се адаптират процедурите за вземане на решения в ЕС, за да се гарантира, че блок от 30 или повече държави може да взема бързо и навременно важни политически решения.

Авторите препоръчват в Съвета да се гласува по-често с мнозинство, отколкото с единодушие, включително по ключови решения в областта на външната политика и отбраната. Това би означавало, че страните от ЕС вече няма да могат да налагат вето на решения като икономически санкции, доставки на оръжие или финансова подкрепа за Украйна, както Унгария е правила в миналото. 

Те предлагат също така да се промени прагът за гласуване с мнозинство на 60% от държавите, представляващи 60% от населението на ЕС, от сегашните 55% от държавите, представляващи 65% от населението.

В доклада се казва, че броят на местата в Европейския парламент трябва бъде най-много 751, а изборите за Европейски парламент следва да бъдат уеднаквени във всички държави-членки. В него се препоръчва също така да се намали броят на комисарите на ЕС или да се въведе йерархия в колегията, за да се осигури по-бързо вземане на решения.

Върховенство на закона и преразглеждане на бюджета

В доклада се разглежда и трудният въпрос за бюджета на ЕС и разпределението на средствата в един по-голям Съюз.

„Ако Украйна се присъедини към ЕС, повечето държави членки изведнъж ще станат нетни донори и няма да получават повече пари, отколкото внасят, а всичко ще се премести на изток“, обяснява Коста и добавя: „Ако искаме да поправим тази ситуация, се нуждаем от повече бюджет.“

В документа се казва, че бюджетът ще трябва да бъде по-голям по размер, с по-голяма гъвкавост при вземането на решения за разходите и съвместни дългови инструменти. По-малките групи от държави от ЕС биха могли също така да сключват „междуправителствени финансови споразумения“ в рамките на блока, за да напредват със собствените си планове за разходи.

Разширеният ЕС ще се нуждае и от по-строги правила за защита на основните ценности на ЕС – демокрацията и върховенството на закона, се казва в документа. Настоящите страни-кандидатки, включително Украйна, трябва да се борят с корупцията, да провеждат съдебни реформи и да укрепват свободата на медиите като част от процеса на присъединяване, но мнозина се опасяват, че именно тези ценности се подкопават от членовете на блока.

В доклада се предлага ЕС да разполага с повече правомощия да санкционира страните членки за нарушаване на върховенството на закона и други прояви, като например пране на пари, чрез спиране на средства или изключване на държави от процедурите за вземане на решения.