Цвят

Загреб и неговата летяща катедрална кула | Пътепис “Европа на релси” - Част III

От Кристиян Юлзари Кристиян Юлзари Репортер
Evropa Na Relsi Cover Tv Zagreb

“Европа на релси” е поредица на Кристиян Юлзари. През последното си лято като тийнейджър той обиколи Европа с влак. От България през Унгария, Словения, Хърватия, Италия та чак до Испания и Португалия, вървейки по известния път Ел Камино. През целия август той ще разкаже какво е да пътуваш в продължение на месеци само с раница и камера. Всички части от поредицата може да видите ТУК.

От квартал Метелкова в Любляна се пренасям в столицата на Хърватия Загреб. Пътят до там на релси е кратък, но достатъчен да се сдобия с ново влаково приятелство. В купето срещнах Анна-Мария. Тя се връщаше в Хърватия след работни ангажименти в Словения. Чудите се какви?! Оказа се, че тя работи буквално преведено като приключенски туристически гид - къмпингуване, рафтинг, отвесно катерене, изкачване на стръмни планини, гмуркане... Всичко това бе част от нейното портфолио. Влакът се поклащаше, а аз и Анна-Мария разговаряхме за опита й като доброволец в Африка. Невероятно е как човек в един момент решава, че иска да помага на другите, зарязва всичко и отива в напълно непознат континент само с една раница и отворено сърце. Някой ден, мисля си аз, искам да направя същото.

Стигам в Загреб по тъмно, казвам сбогом на Анна-Мария и продължавам сам. Приключението ми Загреб протече основно в моята компания. Има и такива моменти - понякога просто не искаш да се запознаваш с нови хора, искаш да останеш сам с мислите си.

 

Включих се в една от безплатните обиколки на града с местен екскурзовод. Точно в 11 часа сутринта се озовах по средата на площада Бан Йелачич, където беше сборния пункт. Все още летните горещини не бяха обхванали Европа, така че времето в хърватската столица беше поносимо. В продължение на два часа обикалях знайни и незнайни забележителности на този балкански град. Сухите исторически факти по начало не са ми интересни и затова не се заслушвах много много, когато гидът обясняваше коя сграда през кой век е построена и от кого. Но както вървяхме по калдъръмените улици в централната част на Загреб, изведнъж се озовахме пред катедралата. Разказът за нейната неотдавнашна трагична съдба ме сащиса.

Годината е 2020 г. Пандемията от COVID-19 тепърва се разраства. Държавите една по една замразяват живота на хората такъв, какъвто те са го познавали. Светът трябва да се научи да живее по нов начин. С маски и социална дистанция. Само ден след като в страната е обявен локдаун Загреб е сполетян от едно най-силните земетресения в цялата си история. Един човек загива, а на стотици сгради са нанесени щети. Последици от природното бедствие има и върху градската катедрала, чиято южна кула е разрушена. Това, което хората все още не знаят, е, че върху северната кула също има нанесени сериозни щети и е налице реален риск тя също да се сгромоляса. Веднага се предприема спасителна операция - решено е кулата да бъде контролирано взривена, свалена на земята, укрепена и отново върната на мястото си. 

 

Катерина, нашият гид, която по това време е затворена вкъщи заради настъплението на коронавируса, емоционално разказа на мен и останалите около двайсетина любопитни чужденци какво голямо събитие е било взривяването на северната кула насред бушуваща пандемия. Загребчани са били силно скептични, че операцията ще се увенчае с успех - повечето хора са очаквали спасителните екипи да претърпят провал и кулата да последва съдбата на южната си съседка. 

3. 2. 1. Буууум. Тротилът се взривява. Кран вдига северната кулата. Тя се отделя от катедралата и полита в небето. Операцията, която се предава на живо по телевизията, е успешна. “Това беше най-гледаното нещо в цялата страна. Всички хора бяха залепени пред телевизорите”, разказваше ни Катерина с емоция сякаш това невероятно събитие се беше случило вчера.

“И ето там, в далечината, е свалената кула, която чака да бъде укрепена, отново издигната и поставена на мястото си ”, посочи тя.

Историята на загребската катедрала наистина ме впечатли. Защото беше истинска. Беше разказана през човешката перспектива, а не просто с числа и години. Това е сюжет, който ще помня дълго и ще се сещам за него всеки път щом съм в този изстрадал балкански град. От тук поемам на почти 24 часово пътуване през Рим до слънчева Сицилия