Ела в...

"Ела в..." Куба

От Живко Константинов Живко Константинов Водещ

Колоритната, непреходна и романтична Куба ме завладя още с първата глътка тропически въздух. Земя на революция, химерен остров, където машина на времето ме телепортира в атмосферата на 50-те години на миналия век. Непреходна красота от епохата на Елвис Пресли и буря от емоции, за които тепърва ще ви разказвам в епизодите, посветени на Куба. Очите ми все още трескаво прехвърлят всяка гледка към хардиска на мозъка. А цветната палитра от емоции ще ме държи в плен дълго време.

Първото нещо, което видяха очите ни, беше българският флаг. Точно така. Симпатична дама размахваше българското знаме и поздравяваше всеки един от нас с добре дошъл на чист български език. Тя ще бъде нашият екскурзовод през следващата седмица.

Масивни крайслери, отрупани с хром кадилаци, шевролети, понтиаци, доджове, плимути, фордове и още и още... Капсули на времето, които все още гордо се носят по улиците и пътищата на Куба, като ни пренасят назад в историята на сюрреалистичната страна.

Островът на кралските палми - националното дърво на Куба, и полетата със захарна тръстика. Екзотичната, тропическа красота на Куба е поразителна. Ослепително бели плажове, води във всички оттенъци на синьото. Полета с тютюн, от чиито ароматни листа изкусни майстори правят най-известните пури в света.

„Ловкостта на ръцете е най-важното, за да не стане пурата твърде стегната или твърде хлабава, а майсторите зад мен са най-добрите в занаята!“

Тук се произвежда и световноизвестният ром, от който са вдъхновени десетки коктейли, любими на милиони по целия свят.

 

Кубинците пият цял ден ром! Или сутринта, когато искат и когато могат! Нямаме много култура за вино. Нали знаете? Защото нямаме грозде. Имаме захарна тръстика и от нея правим рома!

Антония Рападо Монтано – туристически гид в Куба

Куба е страната, където комунизмът се развива в тропическа обстановка. Куба, която се намира на едва 145 километра от Флорида, но в същото време на светлинни години от разбиранията на американците. Десетилетията на враждебност и ембарго между Куба и Съединените щати не пречат най-големият карибски остров да привлича стотици хиляди туристи всяка година.

„Най-голямото преимущество на сюрреалистичната Куба е усещането за изгубеното време, в което се връщаш 50 години назад.“

Куба е емоция, приказка без край, в която всички са в главната роля. Куба е музика, танци и гореща кръв.

Насочваме се към най-голямата влажна зона в целия карибски басейн и една от най-големите в Латинска Америка – Националния парк „Сиенага де Сапата“. Резерватът е местообитание на много редки и изчезващи видове, както и стотици видове растения, птици, риби и животни, сред които и кубинският крокодил. Нещо като Ноев ковчег за дивата природа. Паркът защитава повече от 900 вида растения, над 170 вида птици, 31 вида влечуги и 12 вида бозайници.

По тези земи от векове хората са се изхранвали с лова на крокодили. Съвсем наблизо до селището се намира основаната през 60-те години ферма за крокодили Гуама. По това време крокодилите са били застрашен вид. Мястото се контролира от кубинското министерство на рибарството. Във фермата се отглеждат 4000 екземпляра от два различни вида: кубинският ендемичен вид и кайманът, произхождащ от американските тропици. Някои от крокодилите са на цели 100 години, което е голяма рядкост. В наши дни крокодилите се размножават толкова много, че правителството позволява консумирането на крокодилско месо, както и продажбата на ръчно изработени продукти от крокодилска кожа. Ако си купите такива трябва да са придружени със специален сертификат за митническо освобождаване. В противен случай ще ви бъдат отнети.

Навлизаме във водите на Лагуна дел Тесоро в превод „лагуната със съкровища“. Името се дължи на факта, че през колониалните времена местните жители хвърляли златото и съкровището си в близката лагуна, от страх, че испанците ще ограбят най-ценните им вещи.

Лодката ни стига до Бока де Гуама, някъде в центъра на лагуната.

 

Добре дошли в индианско селище. Сега ще разгледаме статуи от индианците от самия живот.

Антония Рападо Монтано – туристически гид в Куба

Мястото е кръстено на един от най-известните местни вождове в Куба. Гуама водил бунт срещу испанските конкистадори в началото на 16-ти век. Днес в Бока де Гуама се намира копие на индианско селище. В селото са подредени скулптури, изобразяващи ежедневния живот на племето таино. Те били опитни земеделци и отглеждали царевица и юка. Живеели в сламени колиби, построени върху колове в лагуната.

Наследниците на таино ни посрещат със звук от раковина. В колибата поставят на всеки отличителни белези по лицето и пречистват тялото ни със зелени клонки.

 

Сега се намираме в индианско селище, това представлява как са живели първите жители на Куба. Те са живели по реките, по лагуните, където има вода и се правят различни дейности като риболов, на крокодили.

Антония Рападо Монтано – туристически гид в Куба

Смятало се, че не повече от 300 хиляди местни са населявали Куба, когато пристигат първите европейци. И точно тогава най-вероятно приключва спокойствието им. Годината е 1492-ра. Христофор Колумб видял земя на хоризонта, смятайки, че това е Япония. Обявил я за „най-красивото място на Земята“ и за испанска територия. Синът му получил задачата за колонизиране на Куба. Конкистадорите нахлули в Новия свят в търсене на злато и съкровища. За тях таино били езичници, затова бързо ги впрегнали в обработването на земята, която си разпределили. Болестите, които докарват европейците надвиват голяма част от индианците.

(следва продължение)