Не случайно наричат Бали „Островът на боговете“. От древни времена балийците насочват поглед към небето в търсене на отговори на вековни философски въпроси. Една от най-популярните дестинации за почивка на планетата, не е само за екзотични плажове, гмуркане, сърф и страхотни изгреви и залези. А много повече. Уникална древна мистична култура, която не се среща никъде другаде по света.

Луната заема важна роля в балийския религиозен живот. Дните на пълнолуние и новолунието имат особено значение, тъй като техният годишен календар се основава на фазите на луната - индикация за идването на важни за балийците церемонии. Миризмата на ароматни пръчици, която се промъква от всеки ъгъл, е ежедневие на острова. Той е доминиран от индуистката култура, което е поразителен феномен в сравнение с преобладаващо мюсюлманско население в Индонезия. Балийците са предани към Луната и нейните фази, а пълнолунието или Пурнама е най-свещената ОТ ТЯХ. Те вярват, че по време на пълнолуние боговете слизат на острова, за да ги благословят.

За да отпразнуват това събитие, балийците провеждат специални церемонии по пълнолуние. Почти не минава ден без ритуали и фестивали, на които се отдава почит и се извършват приношения за боговете и духовете. И всичко това, за да почетат цикъла на живота, да изразят благодарност и да възстановят баланса между боговете, човека и природата.

Голяма чест е да бъдем допуснати до свещената за балийците „Пурнама“ – в превод пълнолуние. Смята се, че луната дава най-силната си енергия и е най-благоприятна, мощна и магическа при пълнолуние. В тези дни балийците пречистват тялото и душата. Благодарят на боговете за тяхната защита, противодействат на отрицателните сили, отмиват греховете и празнуват съвместното съществуване на доброто и злото, тъмнината и светлината.

Балийците се стремят към баланса, хармонията и душевния мир в живота им. Молят се, както на демоните, така и на боговете. Почитат и сянката и светлината, за да намерят желания баланс. На Пурнама се вярва , че лунният бог Чандра излива своите благословии и магия върху хората, като изпраща своята светлина.

Церемонията е Пурнама. Много свещен празник. На всеки ъгъл в Бали ще видите ритуали.

Луната е посредникът с бог. Не случайно балийците често засаждат своите култури, особено плодове, в деня на пълнолуние! Връзката на балийците със света на духовете, боговете, демоните и предците е изключително силна. Където и да отидете в Бали, ще видите жени, които сутрин извършват ритуали пред къщата, магазина и други места, като поднасят на духовете кошнички, изработени от палмови листа, цветя, тамян и храна. Запалват благоухания и изричат мантри за благодарност. Даровете се поставят около каменните тронове на боговете, които са облечени в жълта или носят магическа карирана дреха в бяло и черно.

„Всеки ден тези дарове се слагат на всички входове на вратата, дори на колите, моторите, защото те вярват, че лошите духове идват и взимат, каквото им трябва и си тръгват. Тоест не допускат лошите духове да влизат в къщата. И затова ги държат на всички входове и това се прави всяка сутрин и всяка вечер. Всеки ден! И както виждате малко ориз, бонбон, някои слагат монета, някои слагат цигара“, разказва още Андрей. 

В дните на пълнолуние мъжете и жените са облечени в традиционно облекло. Мъжете поставят специална шапка на главата, бяла риза, препаска и саронг, а жените корсет и бяла дантелена риза с цветен кайн саронг.

След като приносът е направен, свещеникът дава благословия на ВСЕКИ и поръсва ВСИЧКИ със светена вода, ароматизирана с цветята франджипани и няколко биджа - мокри оризови зърна, върху челото, за да укрепи връзката им с Бога. Оризовите зърна са символ на семето на живота.

Старейшините на древните села като Кинтамани се събират на всяко пълнолуние, за да участват в тържествен пир в компанията на своите богове. Помощниците разпределят храната от голяма кошница, като поставят купчина изсушен ориз, ограден от пръстен боб, пред всеки мъж, сервиран ритуално на шепи по определен брой. След като раздаването на храната свърши, най-възрастният член сяда в края на бале Агунг като за молитва и рецитира възторжена реч, за да покани духовете на предците – питара, да се присъединят към пиршеството. С ясен глас той призовава: „Kakek! Kakek!“ („Дядо! Дядо!“), последвано от покана. След това отново заема мястото си начело на съвета, до малък издигнат дървен престол, посветен на селските прадеди. После всички се отпускат и нарушават напрегнатото мълчание – обсъждат селските дела, подобренията по храма, наближаващия празник и „клюкарстват“ известно време, преди да обвият останалия ориз в бананови листа, за да го отнесат у дома. Церемонията е ясен пример за религиозното значение на социалната организация на селото, за тясната връзка между култа към предците и управлението на общността. На тези церемонии се играят и представления.