Летният сезон и хобитата на открито крият рискове от травми и наранявания. Именно тези предизвикателства среща в ежедневието си на травматолог д-р Петко Гинев от Военномедицинска академия в София. Старши лейтенант Гинев има зад гърба си и три успешни военни мисии зад граница и мечтае за още. Историята му разказва Анелия Джамбазка.

Старши лейтенант д-р Петко Гинев е част от екипа на Клиниката по ортопедия и травматология на ВМА от три години. Започва там като доброволец през 2018 г.

Как избрахте това място или то ви избра?

– Двустранен процес по-скоро беше. Първо съм бил професионален пациент като малък. Множество пъти съм посещавал детската травматология в Пирогов, и това ме насочи към медицината и травматологията. Към военна болница по-конкретно ме насочи моята мечта да отида в Афганистан, и да работя там като лекар с хирургичен екип, но уви съм се родил много късно. Докато бях студент, бях като едно дете в сладкарница, и всяка нова дисциплина ми беше много интересна.

Кое най-много ви грабна в тази специалност?

– Има творчество в нея. Всяко едно счупване е само за себе си. Не можеш да видиш едно и също счупване в два поредни дни. Може да е на един и същи крайник, на едно и също място на костта, но винаги травмата е различна.

За себе д-р Гинев казва, че не се плаши от предизвикателства. Затова и се насочва към ортопедичната травматология и ендопротезирането на стави. Приема тежко контузени пациенти, пострадали при катастрофи, както и тези, които претърпяват наранявания докато се наслаждават на спортните си хобита.

Казахме за моторите, в летния сезон какви други травми срещате?

– Мога да ви дам пример за едно мое хоби, което също е свързано с рискове. Това е планинарството. Периодично имаме пациенти, които успяват да пострадат на някой връх далеч от цивилизацията. Случи ли се такова нещо, на първо време ранените разчитат на ПСС. Това са едни всеотдайни хора, които си жертват времето здравето, комфорта, за да да те свалят от място, на което си си счупил крака. Щом дойдат тези болни при нас, започваме да им обръщаме внимание, да ги оперираме, да ги лекуваме.

А случвало ли се е, тъй като хората разполагат в планината с подръчни материали, някой да е оказал помощ и всъщност да е навредил?

– Аз не смятам, че хората са толкова смели, за да си позволят да предприемат действия, които да увредят човек. А и нещата навлизат в един естествен канален ред. Когато видиш, че един крак не сочи в правилната посока, гледаш да го насочиш натам, изправяш го и го имобилизираш. От там нататък на човек няма да му дойде на ум какво да направи чак толкова. Дори да има лекар специалист там, също няма какво да се направи, освен да се приложи една проста имобилизация.

Водните спортове също могат да бъдат опасни, предупреждава лекарят. Най-често инцидентите стават при невнимание или подценяване на опасността.

„Когато човек набере малко скорост върху водата, тя спира да бъде течността, която ние познаваме а става една твърда повърхност, върху която падането може да доведе до най-разнообразни счупвания, натъртвания, охлузвания“, обяснява д-р Гинев.

През 2020 г д-р Гинев заминава на първата си военна мисия в Мали. В края на миналата година той се отправя и към друго предизвикателство – Антарктида, след като се качва на борда на научноизследователския военен кораб "Св. св. Кирил и Методий".

Казахте, че в началото една от причините да искате да бъдете лекар, е и това да отидете на мисия?

– Бил съм два пъти на мисия в Мали. Мали се намира в Западна Африка, в региона Сахел. Проблемите там са сериозни, макар и да не са много известни в България. Това е една люлка на терористични организации, които след войната в Либия, решават да се преместят малко по на Запад. Там се налага да съм универсален лекар, което не бих казал че е много лесно. В първата ми мисия имаше много Ковид. Ковид беше в разгара си. Все още нямаше ваксини, нямаше лечение. Боледуваше се, нямаше измислена терапия, и като цяло всички лекари и здравни лица бяхме като в „небрано лозе“. Най-голямото ми предизвикателство на мисия, беше по време на втората ми мисия, когато санитарният инструктор от екипа Александър, се разболя от малария. Изведнъж моят съквартирант, моят съгражданин, с който сме на 6-7 хиляди км от дома, се разболява от болест която у дома я няма. Изведнъж аз трябва да вземам решения за неговото здраве, за неговото лечение, за неговия живот, какво трябва да направим. В крайна сметка вероятно съм направил правилното, за да може той да се излекува и да няма последствия след това.

Въпреки ежедневните работни предизвикателства и моментите на изпитания по време на мисии, младият лекар е амбициран да се развива в своята област.

Кое е нещото в тази професия, което ви провокира да останете в нея и да се развивате в нея?

– Това е професията, която ми доставя най-голямо удоволствие. С удоволствие отивам на работа, оставам на работа и гледам да се докосна до максимално много. Януари или февруари се надявам да зачисля специализация, а в следващите пет години предстои работа и четене. След пет години се надява да съм специалист ортопед-травматолог и да мога да взема лечението на своите болни изцяло в мои ръце.