“Младите лекари“: Д-р Кирил Янков съчетава работа в Спешното със специализация по ортопедия и травматология
Всеки четвърти пациент в Спешното отделение на Университетската болница „Св. Анна“ е пострадал при катастрофа. В спасяването на пациентите се включват голяма част от специализантите в лечебното заведение. Сред тях е и д-р Кирил Янков. Той специализира в Клиниката по ортопедия и травматология.
Вече пет години д-р Кирил Янков съчетава помощта в спешното отделение и специализацията си в Клиниката по ортопедия и травматология в Университетската болница „Света Анна“. Спешното отделение на тази болница е едно от най-посещаваните, защото обхваща областта около град като София, така че се работи под голямо натоварване.
В Спешното отделение ежедневно минават стотици пациенти, които търсят помощ. Не само докарани с линейка от Центъра за Спешна помощ, но и самонасочили се, тъй като знаят, че винаги могат да намерят помощ, тъй като вратите ни са денонощно отворени. Наистина е под напрежение, но се стараем да запазим спокойствие, да обърнем внимание на всички, които са потърсили помощ при нас.
Как в такава ситуация, в която има непрестанен екшън, не знаеш какво ще се случи в следващия момент, успява човек да запази спокойствие и да успее да се абстрахира от това, че обстановката е напрегната?
“Това, че се изгражда колективът в Спешното с колегите, които знаеш, че винаги ти пазят гърба, винаги ще ти помогне, така че работата да върви и няма някакви спънки, които да не могат да се преодолеят. Екипната работа наистина допринася за лекото преминаване на дежурството и да можем да помогнем на всеки който дойде”, споделя д-р Янков.
И на двете места д-р Янков се изправя пред различни предизвикателства, но с една крайна цел - да помогне в нужда. Летният сезон е характерен с повече засилване на произшествията.
“Може би през пролетно-летния сезон със затопляне на месеците, с пътуването повече по почивки по пътнотранспортната мрежа се увеличава патологията и травматизмът от автопроизшествия. Очаквано от Спешно отделение най-често постъпват с линейка в болницата, и от там вече лека-полека се уточнява диагностично процеса. Не е единствено наш казусът, той иска мултидисциплинарен екип, реаниматори, хирурзи коремни. Преценява се кое е най-належащо, да се обърне внимание на първо време, така че да спасим живота и да го възстановим максимално”, казва медикът.
„Голяма част от пациентите след ПТП, те са политравматични пациенти, нямат изолирани счупвания на крайник или на корем. Много често пациентите идват с фрактури на няколко кости, на двете бедра, на подбедрица, на бедро. Просто подходът, който правим, е доста иновативен. Стараем се максимално бързо да ги възстановим, да ги вдигнем на крак и да ги върнем към нормалния начин на живот”, допълва той.
При много от катастрофите през последните две-три години, все по-често се засичат шофьори, които са употребили наркотици.
“В доста от случаите не знем дали те са или не са употребили наркотици на първо време когато дойдат при нас, тъй като много от тях са в безсъзнание или не са в състояние, в което да ни кажат какво се е случило. Доста от тях крият какво се е случило. Това винаги е пречело. Когато те крият заболяване или крият алергии, някакви техни медицински състояния, или вещества, които са употребили, дали алкохол, дали някакви медикаменти, тъй като не винаги можем да бъдем подготвени какво може да стане след това”, разказва още д-р Янков.
В Клиниката по ортопедия и травматология има десет специализанти. Част от тях получават шанс да започнат работа в болницата след завършването на специализацията си.
Позволяват ни да участваме доста активно в операциите, в лечението на тези пациенти, като ни дават възможност да участваме, да вземаме някакви решения самостоятелно, разбира се под техен надзор. Стараем се да участваме максимално в процеса, за да може да добием максимално опит преди да излезем като специалисти оттук. Занаят не се краде само, трябва някой да има желанието да предаде нататък. Добра е приемствеността, не се чувстваме отритнати, а напротив. Посрещат ни с отворени ръце, радват се на помощта, която могат да получат, а ние се радваме на възможността, която ни дават, да се изявим и да работим.
Д-р Янков определя травматологията като предизвикателство и вижда бъдещето си у нас. “Отново някак естествено дойде решението. Макар да имам доста лекари в семейството, майки, бащи, баби, дядовци, никой не е оказал някакво напрежение върху мен, даже напротив. Имаше леки препоръки да не се захващам с това нещо, но някак, ако не се занимавах с това, не мисля, че има друго нещо, с което бих могъл. Защото е трудно, основно защото е трудно. Защото условията преди години не са били много добри, но виждам, че това нещо лека-полека се променя в България, и това, че нещо е трудно, не значи, че решението е да избягаме от него. По-скоро съм човек, който би останал да се бори и да изгради нещо”, казва младият лекар.