От рак на гърдата страдат най-много жени в България. Превенцията се подобрява, но въпреки това страната ни изостава, спрямо останалите страни в Европейския съюз. Именно това е една от ежедневните битки на д-р Гаврил Наков. Той е специалист по Образна диагностика в Онкологията на Аджибадем Сити Клиник, Болница Токуда, а желанието му е да повиши отговорността на дамите към собственото им здраве. Неговата история разказва Анелия Джамбазка.

„Към образната диагностика се насочих, след като завърших медицина. Не знаех какво точно искам да специализирам и образната диагностика ми хареса много. По време на специализацията ми интересът към образната диагностика го запали проф. Валентин Иванов, който вече не е между живите. Благодаря на всички колеги в отделението, но основно благодарение на него се запалих по тази тематика“, разказва д-р Гаврил Наков.

Д-р Гаврил Наков е специалист по Образна диагностика в Онкологията на университетската болница Аджибадем Сити Клиник, УМБАЛ „Токуда“. Той е с отлични познания и в рентгенологията, но интересите и професионалния му път го водят към онкологията и по-точно заболяванията на гърдата.

Според доклад на ЕК за състоянието на здравеопазването у нас, през 2020 г. от всички диагностицирани случаи на рак, 27% се падат на рака на гърдата.

Ракът на гърдата в България е и сред 5-те онкологични заболявания с най-ниска преживяемост, тя е по-ниска от средната за Европа. Ниската преживяемост на лошо лечение ли се дължи?

„Относно самото лечение, онкологичното ни лечение е на доста добро европейско и световно ниво“, смята специалистът.

Много хора, чувайки диагнозата рак, търсят лечение в чужбина.

„За съжаление наистина е така, причините са комплексни, но и това което казвате, че преживяемостта не е толкова висока, колкото в Европа. Също така, за съжаление нямам определени стандарти, по които да се работи, и които да се следват за диагностициране и лечение на заболяването. Има места където на две различни места в държавата ни това ще бъде лекувано по различен начин“, обяснява д-р Наков.

Какво трябва да се направи в тази посока?

Средната преживяемост при рак на гърдата у нас е 78%, за сравнение, в Европа тя е 82%. Подмладява ли се заболяването, повече млади ли засяга или напротив?

„Категорично се подмладява, все по-често срещаме случаи на рак на гърдата при много по-млади пациентки. Там проблема също е, че в повечето от тези случаи имаме и по-агресивен характер на заболяването, което в последствие за лечението не е добър прогнозтичен критерий. При пациентки, които не са фамилно обременени, изследването за рак на гърдата и какъвто е и европейския стандарт, е от 50-74 годишна възраст. В момента текат проучвания и съответно възрастта се намалява. Започва се от 45 г. или 40 г. възраст, зависи дали става въпрос за Европа или за САЩ. Ако става въпрос за пациенти, които са фамилно обременени, скринигът се започва от 40-годишна възраст. Основните симптоми на рак на гърдата, освен напипването на някаква бучка, са промяна във формата на гърдата, промяна в цвета на кожата, изтичане на секрет от гърдата, напипване на някакъв проблем в мишницата“, посочва специалистът.

По неговите думи решението е да има установени скринингови програми за раковите заболявания, за които има доказана полза от тях.

„Доста пациенти идват, поради причината че на някой техен близък е открито някакво заболяване“, отбелязва д-р Наков.

От студент по медицина, колебаещ се какво да специализира, д-р Наков извървява пътя до Специализант на годината за 2019-та, а през изминалите 12 месеца завършва магистърската си степен по Образна диагностика в онкологията в Университета в Пиза, Италия.

През 2019 г. д-р Наков една интересна награда, Специализант на годината. Какво означаваше тази награда за него в онзи момент и как се е променил от тогава до днес?

„Означаваше някакъв вид признание, че си върша добре работата. Иначе да съм се променил, не съм се променил много, ако трябва да бъда честен от тогава до днес, все същият съм си“, признава той.

Питаме го кое е основното, което го мотивира да се занимавате с тази работя, защото тя несъмнено не е лека.

„Мотивира ме това да помагам на хората основно, колкото и банално да звучи. Мотивира ме това, че всеки ден когато отидеш на работа, не знаеш какъв ще ти бъде денят, но най-вече да помагам на хората“, отговаря д-р Наков.