Да спасяваш детски животи и да вдъхваш надежда, там където усещането за нея е почти избледняло. С тази трудна, но не и невъзможна задача, се е заела д-р Глория Карагьозова, която е избрала да бъде педиатър. Тя е специализант в Специализираната болница по детски болести „Проф. Иван Митев“. Нейната история разказва Анелия Джамбазка.

„Децата са много чисти и искрени и когато видиш у тях благодарност или каквато и да е емоция, знаеш че е истинска. Някак това е много вдъхновяващо за работата ти. Още повече много от пациентите, по-големите от тях, споделят че биха се радвали да станат лекари като пораснат, и това е много мотивиращо. Да знаеш, че всъщност си пример за подражание. Някак си просто работата с деца е доста удовлетворяваща“, разказва д-р Глория Карагьозова.

Доктор Карагьозова работи в едно от най-тежките отделения – интензивното за деца. Тя е специализант по педиатрия в Специализираната болница по детски болести „Проф. Иван Митев“.

В интензивното отделение има и други специализанти. Решението да избере педиатрията идва още в студентските години. Докато търси място за специализация, се оказва че именно в това лечебно заведение има места.

Анелия Джамбазка: Има ли приемственост тук в отделението, какво научавате от по-възрастните си колеги?

Глория Карагьозова: Още когато дойдох тук ми направи впечатление, че всички са готови да помогнат. Предвид това че ние сме в интензивно отделение, т.е. не е само един лекуващият лекар на децата, и се изискват грижите от всички нас, и го има това че когато споделиш опита си и помогнеш на своя колега, на практика и на теб ще ти е по-лесно, защото за да се достигне до правилната терапия и да се подобри състоянието на детето, се изисква съвместна и екипна работа.

А. Дж.: Защо според вас младите хора, някак не предпочитат да работят в интензивни отделения, кое ги спира, и какво трябва да се направи за да ги задържим?

Г.К.: По време на следването по голяма част от обучението си преминаваме като имаме практически занятия, свързани с възрастни пациенти. Може би това е причината повечето хора да се насочват към други специалности. А за интензивния сектор работата е по-тежка, по-динамична. Предполагам че заради това хората не искат да се насочат към нея. Изисква да се дават дежурства, включително и нощни такива, въпреки че почти във всяка една специалност специализантите реално дават дежурства.

А. Дж.: Според вас добра ли е грижата в интензивните отделения, трябва ли нещо да се подобри?

Г.К.: Единственото което може да се промени е да има повече кадри, защото в интензивното отделение пациентите изискват много повече грижи отколкото в едно обикновено отделение. Аз считам че условията са добри, но всъщност колкото повече хора има, толкова по-добре ще се полагат грижи и за децата.

За близо две години тук, д-р Карагьозова е помогнала на много деца. С тъга казва че най-трудно преживява загубата на пациенти. Затова тя и екипът правят всичко възможно да спасят колкото може повече деца. Често лечението може да продължи няколко месеца.

А. Дж.: Какво чувства един лекар в такъв момент?

Г.К.: Със сигурност удовлетвореност от добре свършената работа и истинско щастие.

А. Дж.: Много от вашите колеги решават още след завършването на университета да се насочат към чуждестранни болници, имаше ли и при вас такова колебание?

Г.К.: Да, и при мен имаше такова колебание. Аз съм завършила езикова гимназия и още тогава се колебаех дали да не замина за германия още за следването си. След това се чудих и дали специализацията ми да не е там, но някак близките ми и роднините ми, може би това най-много ме задържа в България.

А. Дж.: Как си се представяте или къде си се представяте след 10 години, мислили ли сте по този въпрос?

Г.К.: Честно казано чак за 10 години не съм мислила. Нямам представа, може би ще работя в болница, засега такъв ми е плана, нямам желание да съм в кабинет... в България.

За Euronews Bulgaria Анелия Джамбазка.