Средно 160 души на 100 хиляди население у нас умират всяка година от сърдечно-съдови заболявания. Профилактичните прегледи са препоръчителни поне веднъж годишно след 25-годишна възраст, и стават все по-необходими, заради стреса в ежедневието. Именно грижата към здравето на пациентите и промяната на културата на превенция, мотивират д-р Йордан Христов да избере кардиологията. Историята му разказва репортерът Анелия Джамбазка.

Това е Спешното отделение на болница „Лозенец“. Д-р Йордан Христов практикува кардиология тук от три години. Една от личните му каузи е да повиши информираността на хората за сърдечно-съдовите заболявания.

Лекарят препоръчва хората да посещават кардиолог профилактично веднъж в годината, след навършване на 25-30 г.,

„Хипертонията се характеризира с типични и нетипични оплаквания, като главоболие, стягане във врата, напрежение в очите, изтръпване на кожата на главата, напрежение, неспокойствие, висок пулс, когато са в покой. Такива хора трябва да се профилактират, за да не се развият усложнения вследствие на артериалната хипертония. Това е заболяване, което се лекува цял живот и усложненията от нея, каквито биха могли да бъдат сърдечната недостатъчност, аритмията на сърцето или дисфункцията на сърдечния апарат, могат да доведат до инвалидизация. Артериалната хипертония се разделя на два типа, едната е придобита в обществото, в следствие на храната и стреса. Другата е фамилна или унаследена. Около 90% от хипертонията е унаследена. Колкото до придобитата, наистина с промяната само на един ежедневен режим на човек, тя може да бъде овладяна. Проблемът е във фамилната, тъй като тя не се влияе от страничните фактори, които можем да предприемем“, обяснява д-р Христов.

Освен кардиолог в спешното отделение на болницата, от около година д-р Христов е и общопрактикуващ лекар в медицинския й център.

Той е един от малкото млади медици, които избират трудния път да се развиват в две специалности.

Една от причините да избере да бъде общопрактикуващ лекар, е ниският брой на тези специалисти и все по-голямата нужда от тях.

Една от причините да избере да бъде общопрактикуващ лекар, е ниският брой на тези специалисти и все по-голямата нужда от тях.

„Интересът ми се появи още в нашето семейство, тъй като майка ми е дългогодишен личен лекар, и още в детските ми години, когато ме е отглеждала, голяма част от времето съм го прекарвал в МБАЛ Благоевград, където тя практикува, и това беше естествено продължение за мен. Просто винаги съм си се представял с бялата престилка, със стетоскопа, със слушалката. Винаги съм свикнал около мен да има непознати хора които да се оплакват от дадено заболяване и се получи естествен преход след осъзнатите ми години в гимназия, че това е нещо което искам да правя и с което да се занимавам. Това което ме мотивира е, че искам да се развивам. Винаги съм приемал работата си, независимо в коя сфера като предизвикателство, и по този начин доказвам на себе си, че мога“, казва младият лекар.

Като подрастващ д-р Йордан Христов мечтае да стане спортен коментатор. Той е запален фен на италианския отбор „Интер“. Когато трябва да направи своя избор обаче, медицината взема превес, и така тръгва в друга посока. Въпреки това детската мечта все още не е избледняла.

Питаме го някой ден ако му се отдаде такава възможност, дори чисто любителски, дали би опитал:

„Да, дори призовавам от вашия ефир колегите ви, които се занимават със спортна журналистика и имат възможност да предават на живо серия А на нас Тифозите, да ме поканят като коментатор на някой мач на „Интер“. На драго сърце ще приема и за мен ще бъде истинска чест и удоволствие“, отговаря д-р Христов.