„Младите лекари“: По стъпките на кардиологията – д-р Христов от УМБАЛ „Лозенец“
Средно 160 души на 100 хиляди население у нас умират всяка година от сърдечно-съдови заболявания. Профилактичните прегледи са препоръчителни поне веднъж годишно след 25-годишна възраст, и стават все по-необходими, заради стреса в ежедневието. Именно грижата към здравето на пациентите и промяната на културата на превенция, мотивират д-р Йордан Христов да избере кардиологията. Историята му разказва репортерът Анелия Джамбазка.
Това е Спешното отделение на болница „Лозенец“. Д-р Йордан Христов практикува кардиология тук от три години. Една от личните му каузи е да повиши информираността на хората за сърдечно-съдовите заболявания.
Най-младото заболяване е артериалната хипертония, тъй като в нашето ежедневие, особено при младите хора, стрес на работното място, диетата, имам предвид приемът на по-солена храна, приемане на по-голямо количество алкохол, води до отключване на артериална хипертония или на симптоматична такава. В една не малка част от пациентите се обръща ранна хипертония, на която пациентите не са обръщали внимание. Или така наречените аритмии на сърцето, които са животозастрашаващи, също така при хора които имат фамилна обремененост, починал близък около 40-та си година от внезапна сърдечна смърт, също се наблюдават такъв тип заболявания, като дилакация или дисекация (разширение на аортата), които се лекуват оперативно, за да не се стигне до фатален изход. При хора, които са със заболявания като високо кръвно или захарен диабет, е хубаво да посещават поне два пъти в годината кардиолог.
Лекарят препоръчва хората да посещават кардиолог профилактично веднъж в годината, след навършване на 25-30 г.,
„Хипертонията се характеризира с типични и нетипични оплаквания, като главоболие, стягане във врата, напрежение в очите, изтръпване на кожата на главата, напрежение, неспокойствие, висок пулс, когато са в покой. Такива хора трябва да се профилактират, за да не се развият усложнения вследствие на артериалната хипертония. Това е заболяване, което се лекува цял живот и усложненията от нея, каквито биха могли да бъдат сърдечната недостатъчност, аритмията на сърцето или дисфункцията на сърдечния апарат, могат да доведат до инвалидизация. Артериалната хипертония се разделя на два типа, едната е придобита в обществото, в следствие на храната и стреса. Другата е фамилна или унаследена. Около 90% от хипертонията е унаследена. Колкото до придобитата, наистина с промяната само на един ежедневен режим на човек, тя може да бъде овладяна. Проблемът е във фамилната, тъй като тя не се влияе от страничните фактори, които можем да предприемем“, обяснява д-р Христов.
Освен кардиолог в спешното отделение на болницата, от около година д-р Христов е и общопрактикуващ лекар в медицинския й център.
Той е един от малкото млади медици, които избират трудния път да се развиват в две специалности.
Това, което наблюдавам и което си говорим с колеги е, че наредба 1 изисква да си на основен трудов договор като специализант. Например ако искам да специализирам обща медицина, трябва да се откажа от работата си тук, за да намеря база за специализация където да бъда на основен трудов договор. Според мен това е основната пречка, която ще продължи да саботира появата на колеги, които искат да вземат втора специалност или работят някъде като специалисти, и искат да придобият обща медицина, за да се развият в тази посока в бъдеще.
Една от причините да избере да бъде общопрактикуващ лекар, е ниският брой на тези специалисти и все по-голямата нужда от тях.
Една от причините да избере да бъде общопрактикуващ лекар, е ниският брой на тези специалисти и все по-голямата нужда от тях.
„Интересът ми се появи още в нашето семейство, тъй като майка ми е дългогодишен личен лекар, и още в детските ми години, когато ме е отглеждала, голяма част от времето съм го прекарвал в МБАЛ Благоевград, където тя практикува, и това беше естествено продължение за мен. Просто винаги съм си се представял с бялата престилка, със стетоскопа, със слушалката. Винаги съм свикнал около мен да има непознати хора които да се оплакват от дадено заболяване и се получи естествен преход след осъзнатите ми години в гимназия, че това е нещо което искам да правя и с което да се занимавам. Това което ме мотивира е, че искам да се развивам. Винаги съм приемал работата си, независимо в коя сфера като предизвикателство, и по този начин доказвам на себе си, че мога“, казва младият лекар.
Като подрастващ д-р Йордан Христов мечтае да стане спортен коментатор. Той е запален фен на италианския отбор „Интер“. Когато трябва да направи своя избор обаче, медицината взема превес, и така тръгва в друга посока. Въпреки това детската мечта все още не е избледняла.
Питаме го някой ден ако му се отдаде такава възможност, дори чисто любителски, дали би опитал:
„Да, дори призовавам от вашия ефир колегите ви, които се занимават със спортна журналистика и имат възможност да предават на живо серия А на нас Тифозите, да ме поканят като коментатор на някой мач на „Интер“. На драго сърце ще приема и за мен ще бъде истинска чест и удоволствие“, отговаря д-р Христов.