"Младите лекари": Как д-р Михайлов от болница „Лозенец“ избра хирургията още на 11 г.?
Анелия Джамбазка
Споделете статията
Да си решил какъв искаш да станеш едва на 11 години. Именно на тази възраст д-р Антони Михайлов от болница "Лозенец" избира да бъде хирург, категорично и без колебание. Неговата история в рубриката "Младите лекари" разказва Анелия Джамбазка.
Доктор Антони Михайлов е от онези млади лекари, които отдавна са знаели какво искат да им се случи. Изборът да бъде хирург се поражда спонтанно, след случка, която би шокирала всеки.
Всичко се случи една привечер лятото, когато две момчета от съседното село дойдоха при дядо ми. Чакахме животните да се приберат от паша, и в този момент дойдоха двете момчета с един мотор. Едното момче, докато бяха рязали дърва, си беше отрязало ръката с циркуляр. Момчетата искаха дядо ми да помогне по някакъв начин, да я зашие или каквото и да е било. Той разбира се нямаше как да помогне. Това беше нещото всъщност, което ме тласна по пътя на хирургията и медицината, да мога да помагам на такива пациенти.
Изборът му да спасява животи и да помага, изглежда предопределен, заради професията на неговия дядо.
„Моят дядо по майчина линия беше фелдшер в моето село. Селото е до Вършец, казва се Долно Зирово. Там прекарвах летата си и колкото да се стараеше дядо ми да ни държи далеч от професията си, ние винаги имахме детски интерес към това, какво прави. При него постоянно идваха хора от селото за превръзки, за манипулации, за всичко което им се налага“, разказва лекарят.
Преди да се посвети на професията, д-р Михалов има колебания. Баща му е журналист и прави опит да го привлече към тази професия.
„Тогава имах възможността да продължа по този път. Баща ми беше журналист и се опитваше да ми покаже този прекрасен свят. Свят на комуникации, на много интересни неща, които се появяват всеки ден, но явно това не е било нещото. Това ми помогна да израсна като човек и в последствие да имам по-лесна комуникация с пациентите, но това не е било моето“, споделя той.
Младият лекар е роден в Монтана, където живее със семейството си в първите години от живота си, а по-късно се премества във Враца. което се оказва решаващо при избора му на професия.
Когато трябваше да кандидатствам в гимназия, дилемата беше или информационна паралелка, която тъкмо се откриваше в Монтана, или биология и химия, и съответно пътят на медицината. След това нещата се случиха общо взето стандартно. Паралелка биология и химия в Математическата гимназия във Враца. Когато дойде моментът за кандидатстване, кандидатствах без Варна във всички университети. На 30-ти август тръгвахме с моите приятели на ежегодните ни палатки. Правехме едно такова събиране лятото по мъжки, и на мен ми се обадиха от Медицинския университет в Плевен, да ми кажат че съм приет там. Аз исках в София да следвам, защото приятелите ми бяха приети там. Тогава ми се обадиха и казах, не благодаря, това е прекрасно, но аз вече съм се записал.
Първата болница, в която младият лекар работи, е тази във Враца.
„Две години работех във Враца, детска хирургия. Когато завърших имаше изпити за цялата държава, с места които се определяха на държавно ниво като бройки за специализация. Първите две години заради малките бройки, човек трудно можеше да се вреди където и да е било. Обявата на болница „Лозенец“ и на Медицинския факултет я видях съвсем случайно и общо взето вече се бях отказал, че ще се случат нещата с моето зачисляване, но явно късметът беше с мен, защото бях сам кандидат за три места“, спомня си д-р Михайлов.
Ние сме една от двете болници в страната, в които се извършват чернодробни трансплантации, една от двете болници в страната в които се извършват бъбречни трансплантации. В областта на коремната хирургия извършваме пълният обем от оперативни интервенции и това е нещото, което може да види един лекар, не само спешността в медицината. Коремната хирургия винаги е била нещото, което съм чувствал най-близко до себе си. По време на следването си, а след това и като съвсем млад лекар, съм мислил да се преориентирам или към микроинвазивната гастроентерология или към съдовата хирургия, но това не беше моето.
ладият лекар има разнообразни хобита, като брейк танци в по-ранните му години. Сега сред любимите му занимания са сноубордът и разходките в планината. За своите хобита той казва, че му помагат когато среща трудности в ежедневието си.
„Като всеки човек в трудни моменти съм си казвал, защо медицина, имам време пред мен, ще сменя с нещо по-лесно, да имам свободното си време, да мога да работя от къщи и какво ли още не. Колкото пъти съм се замислял за това съм си казвал добре, моята работа е прекрасна и винаги намирам нещо, което да ми даде живот. За мое щастие, тъжните моменти когато губим пациенти са по-малко, но това са нещата които ние помним винаги“, казва още медикът.
За Euronews Bulgaria Анелия Джамбазка.
Споделете статията
