„Младите лекари“: Д-р Лили Охеда - първата жена гръден хирург за този век в България
Анелия Джамбазка
Споделете статията
Какво е да си жена - хирург? При това първата, избрала тази тежка специалност за 21-и век в България.
Отговорът може да даде д-р Лили Охеда от Университетската многопрофилна болница „Св. Иван Рилски“. Професията й всеки ден я среща с пациенти с усложнена форма на рак на белия дроб. Ето защо според нея скринингът на онкологичните заболявания трябва да стане задължителен.
Вече пет години д-р Лили Охеда се грижи за своите пациенти, които страдат от тежки онкологични заболявания на белия дроб и хранопровода.
За съжаление нашите пациенти идват твърде късно, тъй като симптомите на двата карцинома са късни. Когато се появят вече имаме напреднал стадии. Вторият голям проблем че няма скриниг на тези заболявания, а третият е народопсихологията. Не знам защо хората обичат да пият, да пушат, да си вредят максимално дълго, а после очакват ние да решим проблема с магическа пръчка, нещо което не се случва. Според мен първото нещо, което трябва да бъде направено като здравна политика е за повечето заболявания да има точен скриниг, особено за карцином на белия дроб е особено спешно и належащо.
Д-р Охеда избира гръдната хирургия, която е предпочитана само от мъжете. Първоначално започва специализацията си в болницата по белодорбни болести „Св. София“, която отскоро е част от Университетската многопрофилна болница „Св. Иван Рилски“. Д-р Охеда е част от екипа на завеждащия клиниката доц. Георги Янков.
„Всъщност се оказва, че съм май съм първата жена гръден хирург, поне в този век, която е посмял да стане такъв. Така се случи, исках да е хирургия и бях оставила на съдбата да реши моя път. Още първата година попаднах тук. В първия ден, в който бях на санитарен курс тук, д-р Плочев каза, щом ще ставаш лекар тук, мий се, днес ще направиш първия си шев. Хвана ми ръката, направих първия си шев и си казах, това е моята специалност, това е моята голяма любов, искам да остана тук и да работя гръдна хирургия. Реших, че това е най-нормалното нещо за мен, тъй като може би съм и генетично предразположена. Баща ми е един от най-добрите пластични хирурзи в България, дядо ми е пластичен хирург, началник на клиника в Куба, до скоро. Реших, че това е моят ген, моята съдба, моят път. И така през 2018 г. станах специалист по гръдна хирургия“, разказва д-р Охеда.
Работата тук е тежка, и доста емоционална, разказва още младата лекарка.
Аз съм от най-емоционалните хора, ако трябва да бъда честна. Беше ми много тежко, тъй като тук срещаме едни от най-тежките случаи, особено на рак в четвърти стадий. В общи линии всички онкологични заболявания дават метастази в белия дроб... Много са случаите които се запечатват и те са точно тези, на които не сме успели да помогнем.
Някой ден, но не много далеч във времето, д-р Охеда мечтае у нас да навлязат съвременните технологии в хирургията.
„От първите години на специализация съм запалена по миниинвазивната хирургия, или т.нар. Безкръвни операции. Имах удоволствието да отида на няколко курса в чужбина, при водещи лидери в гръдната хирургия и миниинвазивната гръдна хирургия. Бях в Лондон, в Ла Коруня, сега се надявам да отида и до Шанхай, където е най-големият център за миниизнвазивна хирургия, гръдна хирургия. Имах удоволствието да съм част от обученията на проф. Диего Гозалес Ривас. Била съм на няколко негови мастъркласа, и се надявам да поема по стъпките му и да мога да приложа уменията си тук“, допълва тя.
Ако не е в хирургията, д-р Охеда е помага на младите си колеги като асистент в Медицинския университет в София, в катедра „Белодробни болести. Заедно с това изучава „Здравен мениджмънт в друг университет, а освен всичко влиза и в най-важната роля – тази на майка.
Аз съм изключително горд родител на едно 3-годишно момиченце. Много красиво и много умно. Тя всъщност ме мотивира, дава ми сили да продължа и ме зарежда ужасно много. Всъщност първото, което хвана на прощъпулника, беше хиругически инструмент, след това се обърна и хвана точно тези слушалки и сега твърди, че ще става докторка. А иначе успявам да балансирам, почивайки с нея, в България, в чужбина, водейки я на различни места. Опитвам да съчетавам почивките с работни дела, да мина през някой курс и да изуча някоя нова техника.
Голяма част от състудентите на д-р Охеда, са избрали специализация извън България, въпреки това тя решава да остане тук, поне засега.
„Аз лично се чувствам най-добре вкъщи. Тук е моят дом, моята държава, моят език. Аз имам огромно семейство, в което се радвам да съм непрестанно и вярвам, че българския пациент има нужда от качествени специалисти, и болници ориентирани към тяхното здраве, каквато е нашата например. За момента смятам да остана тук, макар че всеки ден неуредиците в здравеопазването... всеки ден има моменти когато си казвам край, приключвам дотук, но после се връщам към себе си и ролята ми да помагам“, заключва д-р Охеда.
Споделете статията
