Средно по двама специалисти по анестезиология и интензивно лечение, се падат на 10 хиляди души население у нас. Това сочат данните от Националния статистически институт за 2021 година.

Анестезиолозите, работещи с деца, са още по-малко. Д-р Елена Иванова от Пирогов е сред онези смели млади лекари, избрали да останат тук.

1666 са специалистите по анестезиология и интензивно лечение у нас, според доклад „Здравеопазване“ на Националния статистически институт за 2021 година. Една от тях е д-р Елена Иванова, която е част от младите лекари в Пирогов.

„Професионалният ми път започна тук, завършвайки университета, когато се ориентирах към педиатричната анестезиология. В последствие докато специализирах, имах възможност да работя в чужбина. Почти около година в Белгия и Франция, след което се върнах, същата година взех специалност и както много други си мислят, сто тук вземам голямата специалност и си оправям живота, това беше 2019, сега 2023 г. И аз все още съм си тук.

Истината е, че в днешно време познанието и науката са толкова достъпни, че всъщност професионално, теоретично научно, няма никаква причина аз или който и да е колега, да бъде по-лош анестезиолог и реаниматор, отколкото колегите в Белгия и Франция, защото всички можем да си прочетем всичко и да сме подготвени“, казва д-р Иванова.

Въпреки това, д-р Иванова избира да остане в най-големия спешен център у нас.

„Много интензивна е спешната медицина, особено работата с деца. Тя е многокомпонентна, защото от една страна е пациента като дете, с цялата му особеност и емоционалност, а от другата е родителят, който идва с цялото си притеснение за болното си дете, независимо дали е планово или е спешно. Ние работим на график 24/7. По 12-часови дежурства от сутрин до вечер и от вечер до сутринта, и всъщност никога не знаем какво точно ще ни се падне на дежурство, какъв пациент, колко ще е тежък и какво трябва да направим. Но най-големия плюс на работата с деца, за мен лично е удовлетворението и въобще позитивните резултати, които често пъти даже са и много бързи. Това всъщност ти дава едно усещане за смисленост. Генерално работата с деца, включително тежко болни деца, тя като цяло е много удовлетворяваща, защото децата имат много голям капацитет резерв, да оцеляват в много безумни и в много страшни ситуации. И всъщност това удовлетворение е голяма награда за нашата отдаденост“, споделя медикът.

Д-р Иванова е сред първите медици у нас, преминали курс за обучение при спасяване с медицински хеликоптери. Не се плаши от предизвикателства и казва че с нетърпение очаква първите машини да дойдат в страната и системата за спасяване да заработи.

„Сред най-големите предизвикателства от една страна е контактът с родителите, защото това да ти е болно детето, особено в условията на спешност, е нещо което човек трудно може да възприеме и да понесе, включително в разговора с лекарите и с колегите всъщност да разбере ситуацията. И разбира се най-голямата тежест и най-голямото предизвикателство за оцеляване буквално, е когато изхода не е щастлив. Когато на практика въпреки усилията ни не сме се справили. И това е едно професионално прегаряне, една тежест, с която много трудно живее човек. Има случаи които даже не ги преживяваш. Те си седят в теб завинаги.

Много е важно човек да може да се откъсне, да затвори вратата след дежурство и да продължи да живее. Но е трудно, това също изисква усилия и съзнание да го направиш, да се погрижиш за себе си, за да може да си полезен освен вкъщи, на близките си и на семейството си, да можеш да бъдеш полезен на работа и в обществото. За мен лично рецептата е сравнително проста. Аз обичам активности и хора, и като че ли съм склонна към по-приключенско разтоварване“, казва още тя.

Д-р Иванова отчита по-ранния си опит в чужбина като стъпало за израстването й тук.

„Няма да ви лъжа, че тя вероятно вратичката за чужбина винаги остава. Много е чувствителен моментът кога заминава човек, предвид че животът не е само работа. Т.е. винаги имаш една среда, която да оставиш или да пренесеш там. Аз смятам, че е хубаво човек да има варианти. Да знаеш, че можеш да работиш и тук, и в Пловдив, или в Германия, или Белгия, и съответно да вземе решение. Отиваш на ново място, работиш, черпиш някакво познание, връщаш се и споделяш опит. Така че за мен, на този етап, мисля че това е част от пътя. С оглед на динамиката, по-скоро да се сменя средата. За мен най-ценното, това се опитваме да предадем на специализантите, които идват тук е това да се поддържат на ниво, да се поддържат адекватни и да не позволяват на инерцията да ги завлече“, завършва д-р Елена Иванова.