Евро или не: Дебатът на Euronews
Анастасия Димитрова
Споделете статията
“Дебатът за еврото” по Euronews Bulgaria започна с коментар относно предложението на финансовия министър Асен Василев българите да получават заплатите си както в лева, така и в евро и да могат да пазаруват с двете валути.
За финансовия анализатор в "Експат Асет Мениджмънт", Мехмед Дикме, период на паралелно използване на двете валути е напълно вероятно, ако България действително влезе в еврозоната, но е под въпрос дали можем да ползваме двете валути преди това.
Не съм сигурен че преди да са ни приели, това ще е възможно, защото нямаме такова право. Добра е идеята, но нека първо да ни приемат и тогава да направим един период на адаптация с използването на двете валути.
Анализаторът и основател на FXTrading - Борис Петров, сподели, че такава идея може да е опит българите да бъдат вкарани в еврозоната “по терлици”, а паралелно използване на двете валути ще създаде разходи за бизнеса, които могат да се окажат излишни ако подготвяния референдум отложи членството ни в еврозоната.
“Със сигурност ще има разходи за бизнеса. Но имайте предвид, че и в момента в България се плаща с евро и дори с долари. Всеки, който има бизнес с евро, плаща пари в евро и получава в евро. Но нека първо влезем в еврозоната и нека първо приемем, че еврото ще бъде наша валута, преди да задължаваме някого да я използва паралелно с лева. Нека не насилваме хората, защото това вероятно ще ги обърка, споделя Мехмед Дикме.
Според Дикме фактът, че при договора за влизане в ЕС страната ни е подписала и такъв за присъединяване към еврозоната, не означава, че има конкретна дата, на която да се случи приемането на валутата практика.
“За референдума мога да кажа следното, след като има над 400 хиляди подписа, то тогава отговорните лица и институции са задължени поне да обсъдят този въпрос. Тези подписи не са малко и ако наистина по-голяма част от народа има желание в една или друга посока - те са задължени да го обсъдят, допълва Мехмед Дикме.
Според Борис Петров еврозоната не може да бъде самоцел за България, а средство за постигане на друга и по-мащабна цел за страната ни.
Възможно е в даден момент да подкрепя идеята за влизане в еврозоната, но в никакъв случай сега. В момента в еврозоната има свръхзадлъжнялост. Еврозоната е изправена пред тежка рецесия, тъй като жилищното кредитиране се свива с най-бързи темпове в цялата история на валутния съюз, дори повече от времето на глобалната финансова криза. Еврозоната е изправена и пред още редица трудности, които ние трябва да имаме предвид при влизане в нея, защото не се влиза само за една или две години, там няма клауза за излизане.
Мехмед Дикме смята, че България трябва също да реши своите вътрешни проблеми. С позитивите от еврозоната не означава, че ние трябва да пренебрегваме нашата работа, която трябва да се свърши. Трябва да има ясна идея, ако влезем, дали банковият сектор е готов, кой ще има директен надзор, дали ще е ЕЦБ и до каква степен ще има финансов и банков надзор от страна на ЕЦБ. Не е важно колко бързо ще влезем в еврозоната, важното е да сме подготвени, категоричен беше Дикме.
Що се отнася до позитивите от приемане на еврото, Борис Петров смята, че ще бъдат спестени транзакционни такси и страната ни ще е по-близо до “принтера на пари” на ЕЦБ.
След като парите се въртят в икономиката, те генерират инфлация. Този, който е до принтера, може да намали леко инфлацията. Проблемът е, че принтерът на ЕЦБ вече спря и приключиха политиките на количествени улеснения. А това, че ще имаме по-ниска инфлация с влизането в еврозоната и близостта ни с ЕЦБ, веднага се неутрализира с факта, че България ще може да тегли по-лесно и повече дълг, което увеличава инфлацията
Според Мехмед Дикме ползите от еврозоната далеч не свършат до изброените от Петров фактори:
Ние най-вероятно ще имаме по-ниски лихви по финансирането на банките. Това ще доведе до по-ниски лихви, както при кредитирането на бизнеса, така и на хората. Това води до една по-голяма свобода, като разбира се, с по-голямата свобода може да имаме потенциален балон в някои сфери. Друг позитив би била репутацията. Тези, които работят с чужбина знаят, че споменаването на България води до въпроси от типа на “България от коя част на света е? Част ли сте от еврозоната?” Влизането в еврозоната ще премахне тази бариера и най-вероятно ще подобри нашия кредитен рейтинг. Така ние ще станем “по-безопасни” в очите на международните инвеститори.
Има ли “присъединителна инфлация” и искало ли е хърватското правителство от големите вериги да въведат таван на цените? Има ли риск еврозоната да допринесе за балонизация при недвижимите имоти у нас или свръхзадълженост на страната ни?
Целия разговор вижте във видеото.
Споделете статията
