Димитър Луджев в „Свидетелства на времето“: Трудно ще възстановим демократичния парламентаризъм
Николай Лефеджиев
Споделете статията
Първите месеци от най-новата демократична история на България са изпълнени с бурни сблъсъци между старото и новото. Конфронтацията между дотогавашните управляващи от комунистическата партия-държава и опозицията в лицето на новосформирания Съюз на демократичните сили е постоянна и крайна. Въпреки това двете страни постигат съгласие всички спорни въпроси да се решават на Националната кръгла маса в началото на 1990 г.
Първоначално БКП отклоняваше това искане, Луканов си правеше някакви сметки. След това приеха, че ще има кръгла маса, после пък Луканов започна да играе някакви номера и сценарии в кръглата маса да участва кой ли не – Отечествения фронт, ДКМС... абе „сульо и пульо”, както се казва. Да се размие работата, но ние категорично заявихме, че има две страни на кръглата маса – управляващи и опозиция и тя се представлява от СДС. С признаването й като единствен участник от страна на опозицията той се утвърди като национална формация.
Комунистическата партия не одобрява в началото предложенията на СДС, стига се до уличен натиск и прекъсване работата на кръглата маса и контактната група, която подготвя решенията.
В Контактната група всъщност се водеше истинската битка. Тя заседаваше в едно малко помещение с такава маса /показва/. От едната страна сме ние от СДС, по фланелки и якета, а от другата страна делегацията на БСП, водена от Георги Пирински, Филип Боков, професори и други, всички костюмари с вратовръзки. Аз седя с едно тефтерче, а те идват с едни папки... сериозна работа. Там се отработваха всички тези споразумения. Там беше истинската битка, големите спорове, по всяка точка, всеки ред. Комунистите непрекъснато маневрираха. Спомням си един момент, когато Пирински донесе папка и почна да излага дълго тяхното становище. Аз им отговарям: „Абе, дайде да видя какво сте написали!” Той после ми разправя: „Правим, струваме, гледаме да завоалираме, да пробутаме нещо, което искаме, а ти още като погледнеш и казваш, че няма да стане. Вече като се поопознахме, като минаха първите битки, започнахме да провеждаме частни, лични разговори. Много въпроси ги решавахме като седнем с Пирински и си говорим: „Виж сега, това не може да мине, нашата партия няма да го приеме.” Аз му отговарям: „Хубаво, дай да видим какво да направим, защото и ние няма да отстъпим, няма да стане тази работа“.
Най-големият дефицит на българския преход е липсата на демократична култура у родните политици, смята Димитър Луджев, обвиняван от своите идейни и политически съратници, че постоянно прави компромиси спрямо своите опоненти.
Аз много пъти повтарях тогава да вземат да прочетат американската конституция. Ще видите, че компромисът се счита за единствения начин при демократично устройство да се решават проблемите и взаимоотношенията. А хората в СДС ми отговаряха, че трябва да смажем комунистите. Аз им отговарях, че смяната на системата не означава тотално разрушаване на всичко. Смяната на системата се разбира и да изградиш нещо, а това не може да стане с една трета от народа! Затова д-р Желев, моя милост, т.нар. либерално реформаторско крило в СДС бе да търсим политиката на сътрудничество. За съжаление надделяха 39-те, които разцепиха СДС, овладяха го и наложиха политиката на конфронтация.
Този модел на търсене на диалог и решаване на проблемите, които след краха на второто правителство на Андрей Луканов бяха оставили магазините празни с купонна система в страната, доведе до съставяне правителството на Димитър Попов от 21 дек. 1990 г.
...Де факто това беше коалиционно правителство между СДС и БЗНС като опозиция и от другата страна комунистическата партия. Формално имаше равенство 8 на 8 министри, но ние контролирахме кабинета – министър-председателят беше посочен от президента Желев, а аз като вицепремиер с право на вето контролирах службите за сигурност и освен това отговарях за икономическите реформи. Външната политика бе под наш тотален контрол, след като Виктор Вълков стана министър на външните работи и той работеше плътно с д-р Желев и с мен. В кабинета бяхме единомишленици. Представителите на БСП, като изключим донякъде Александър Томов бяха от т. нар. реформаторско крило на Луканов, наричаха ги западняците. Те бяха в много отношение по-големи либерали от нашите хора – като министъра на транспорта Веселин Павлов или министъра на външната търговия Атанас Папаризов, големи специалисти и професионалисти бяха. А когато дойде решаващия момент да сменим шефовете на Генералния щаб, на разузнаването, всички те ни подкрепиха.
Политиката на диалог, на търсенето на разумен компромис, на общото, което обединява е най-доброто, смята Димитър Луджев. Това е показало времето досега и според него България е изключение от всички европейски държави, в която през няколко години се появяват нови партии, без опит и с нагласата, че всичко започва от тях.
Много ще си патим още. След тези разрушителни процеси, които се извършиха в българския политически живот по времето на ОДС и по времето на царя, да не говоря за „Тройната коалиция”, която създаде един убийствен корупционен модел. Той бе подет и усъвършенстван от ГЕРБ и лицето Борисов. Много трудно ще бъде да възстановим демократичния парламентаризъм и политика. Големият проблем у нас и в Европа е липсата на големи, ярки и мощни политически фигури с достатъчно капацитет да управляват. Но както казва Световната банка от това какви лидери си избира един народ, се показва неговата пригодност за демокрация. Това е!
Споделете статията
