„Предлагаме проект на бюджет с дефицит на начислена основа от 3%, както беше прието в правителствената програма. Дефицитът на касова основа ще бъде 2.5%, разликата се дължи на това, че е предвидено да получим второ плащане по Плана за възстановяване, което се отразява на по-малкия дефицит на касова основа.“

Това заяви на брифинг с журналисти вицепремиерът и финансов министър Асен Василев. Той представи в Министерството на финансите проекта за бюджет и параметрите, при които той е разчетен. Министърът посочи, че е запазена макрорамката на служебния кабинет с цел той сравнително бързо да влезе в парламента и да имаме бюджет в края на юли, предаде БГНЕС.

Василев отбеляза, че в бюджета е запазена текущата рамка на данъчните ставки.

„Единствено намалената данъчна ставка за природен газ се вдига обратно на 20%, защото видяхме, че цените на горивата и газа спаднаха, след като се успокоиха международните пазари. Всички останали данъчни ставки са запазени на нивата, както бяха приети в актуализацията миналата година. Дали ще останат такива и занапред след края на Ковид кризата ще се решават с бюджет 2024 г.“, заяви финансовият министър.

Той увери, че са запазени средствата по всички социални програми и някои от тях са увеличени.

„111 млн. лв. повече във връзка с линията за бедност, 50 млн. лв. в повече по закона за социалното подпомагане, 31 млн. лв. повече във връзка с разширяване на обхвата за еднократна помощ при започване на училище“, уточни той и добави, че са запазили и 125%-то увеличение на учителите.

Бюджет 2023 е разработен при параметри в рамките на Маастрихтските критерии, с което правителството изпълни един от основните си приоритети да осигури на държавата редовен бюджет за 2023 г. с дефицит до 3 на сто от БВП, при допускания да не се увеличават данъците, да не се ограничават социалните плащания.

Финансовото министерство е коригирало варианта на служебното правителство на Гълъб Донев, така че бюджетният дефицит да е 3%. Разходите са орязани с 3 млрд. и 600 милиона лева - предимно за издръжка и за капиталови разходи, по незапочнати проекти.

Предвидени са с 4.7 млрд. лв. повече приходи, а растежът на БВП да бъде 1.8%, достигайки размер от 184,5 млрд. лв.

През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3.3 %, а през 2025 г. се очаква да бъде 3.2 %, обясни Василев.

Очакванията са в края на 2023 г. инфлацията да се понижи до 5.6%, а средногодишната да бъде 8.7%, което да се дължи на значително намаление на приносите на групите храни и енергийни стоки, при които се очаква да имат лек спад в края на годината. През 2024 г. прогнозата е инфлацията да продължи да се забавя, като в края на годината ще достигне 3,2%, а средногодишната – 3.8 %. През 2025 г. средногодишната инфлация ще продължи да се забавя, съответно до 2,8 %. Цените на енергийните стоки ще имат спад до края на прогнозния хоризонт, допълни Василев.

„Не е нормално държавата да приема Бюджет в средата на годината, това от една страна прави Бюджета по-лесен за приемане, но от друга страна създава непредвидимост за бизнеса и гражданите“, подчерта Василев. Според него този Бюджет е направен така че да се осигури именно предвидимост за бизнеса и гражданите.

След прецизиране на капиталовите разходи те продължават да бъдат на рекордни нива - 8 млрд. лв.

Това е оптимистичен поглед към капиталовата програма. Няма нефинансирана инвестиция или проект, които да са отпаднали“, обясни финансовият министър.

„Приходната част е значително завишена. Това се дължи на по-точна оценка на това какви ще бъдат приходите и връщане на част от събираемостта, така че тя да се случи в рамките на годината. Запазвайки намалените ставки в някой сектори ще видите, че в заключителните разпоредби има значително затягане на контрола“, каза той.

„Дългосрочните политики, свързани например с МРЗ да стане 50% от средната, са заложени и обезпечени в 3-годишната прогноза. Трите процента дефицит не са самоцел. Може да се води отговорна политика, може да се води и социална политика без това да нарушава балансите на финансите на страната“, категоричен е Василев.

„Линията за бедност за тази година беше определена на 504 лв.“, каза той и уточни, че минималната пенсия за тази година ще бъде около 512-513 лв.

„Разходите за издръжка са намалени. На лидерската среща Бюджетът не е обсъждан. Тя беше по-скоро за работата на парламента, а не на правителството“, обясни финансовият министър.

В Бюджета са разчетени средствата от ЕС, но само за получаването на средства от второто плащане по ПВУ, а за трето и четвърто плащане имаме изоставане и средства в Бюджета не са разчетени. В здравеопазването са разчетени достатъчно средства за болнична помощ, така че да се достигнат минималните работни заплати от 1500 лв. за медицинска сестра и 2000 лв. за лекар, допълни министърът.

„Дивидентът от всички дружества не само от БЕХ е разчетен така, както беше заложен от служебния кабинет, но се събира на 100%“, добави той.