Седмица след взрива на язовирната стена в Нова Каховка, обстановката остава тежка. Хиляди хора изгубиха домовете си, нивото на река Днепър остава високо, а тепърва ще разберем какви ще бъдат екологичните последствия за едни от най-богатите земеделски земи в Украйна. И докато украинските власти и доброволци провеждат активна евакуация на засегнатите, ситуацията на левия бряг, който остава под контрола на Русия, е тежка. Повече за нея ще ни разкаже Ирина Каражeва. Тя се намира в град Кривой рог, но макар и от разстояние, активно помага на търсещите спасение от бедствието чрез Благотворителния фонд "Херсон-Украйна", телеграм канали и групи за помощ.

Ирина, кажете ни каква е ситуацията в момента на левия бряг на река Днепър, който остава под контрола на Русия? Какво ви разказват останалите там хора и има ли организирана евакуация?

ИК: Добър ден на всички. Невъзможно е да се опише с думи ситуацията на левия бряг. 90% от град Алешки, който се намира на левия бряг, е под вода. В момента нивото на водата постепенно спада, но огромни територии са наводнени. Много хора и до сега остават върху покривите на къщите си. Няма организирана евакуация нито от страна на окупационните власти, нито от Министерството на извънредните ситуации на Русия. Хората там се организираха сами, участваме и ние - администраторите на различни чатове и канали. Доброволците купиха лодки. Още от сутринта на 6-ти юни започнахме да търсим начин как да доставим лодки там и да намерим хора, които да участват в евакуацията.

Работата е там, че онези, които се намират на левия бряг, не са били предупредени за последствията, за мащабите на наводнението. Хората останаха откъснати от света и без мобилна връзка, затова голяма част от тях не бяха подготвени за мащабите на бедствието, към такива нива на водата. Те научават информацията само чрез свои близки или Телеграм канали.

Номерата на Министерството на извънредните ситуации на Русия, на които всички се опитахме да се обадим, бяха или недостъпни, или никой не вдигаше телефона. И ние като доброволци търсим начин да помогнем.

До момента с евакуацията се занимават само доброволци, хора, които не са равнодушни, и създателите на Телеграм канали, които имат информация. Успяхме да закупим поне малко хуманитарна помощ, която да предадем.

Отделна тема е евакуацията на животни. Има доброволци от различни приюти, които извозват животните с лодки. Оставят ги просто на някакво сухо и по-високо място.

Знае ли са колко хора са пострадали на левия бряг и как може да им се помогне? От какво имат нужда преди всичко?

ИК: Под вода до момента са 14 населени места на левия бряг на Днепър. Там са живели около 22 000 души. Някои от тях са евакуирани на сушата, други остават върху покривите на домовете си. По мое мнение обаче много от тях са загинали. До момента официални цифри няма, само неофициални данни и предположения от доброволците, които водят евакуацията.

Чак днес хуманитарната помощ успява да стигне до засегнатите места. Първоначално на блокпостовете на входа на Алешки руските военни не допускаха нашите доброволци. А малкото хуманитарна помощ, която изпращаме, се прибира от руските военни, а не се раздава на нуждаещите се хора. Руснаците се занимават само със своите проблеми, а грижите на пострадалите цивилни не ги интересуват.

А с какво можем да помогнем на бедстващите? Те ни казват, че преди всичко имат нужда от питейна вода. Много хора са останали без връзка с външния свят, нямат телефони. Затова в момента ни е трудно да преценим колко още хора са в опасност. В района има много вили, които са били обитавани от хора и до сега.

И в момента град Алешки остава затворен, там не може да се влиза, затворен е пристанът, а руските военни провеждат филтрация. Никой не се допуска да влиза или да излиза. Но за щастие доброволците договориха евакуационен автобус, който ще мине през няколко села. В някои райони има и руски автобуси, които извозват хората на по-безопасни места, но това се случва чак от днес.

Ситуацията се променя всеки ден. Не можем да контролираме нито евакуацията, нито движението на хората, нито ситуацията като цяло.

Хората най-много се нуждаят от безопасно сухо място. След това вече ще се опитваме да евакуираме хората на територии под контрола на Украйна. Това вече е въпрос на днешния и утрешния ден. Стараем се да помогнем на хората да заминат чрез доброволци. Работата върви и се опитваме да помогнем на всички, които търсят помощ. Вода, храна, печки и задължително лекарства. Защото на онези територии има много възрастни хора, пенсионери, лежащо болни, които поради тези причини не са успели да напуснат окупираните територии. Това се уязвими слоеве на населението. Има и много деца. При тези условия продължаваме да работим.

Какви ще бъдат последствията след тази трагедия?

ИК: Последствията до този момент се оценяват и оповестяват основно от еколозите. и международните експерти от гледна точка на нанесените щети. Това на практика е екологията на целия южен регион на Украйна. Това не е само Херсонска област. Тук попадат части от Запорожка област, от Днепропетровска… Правят се прогнози за близките години - замърсяване на питейната вода, замърсяване на почвата и храните.

Огромният поток на водата отнесе всичко по пътя си. Това са и веществата, които са се намирали на сушата, в предприятията. Това е наводнение на огромни територии. Това ще доведе до факта, че в Херсонска област няма да могат да се сеят и отглеждат никакви култури и дори всеизвестните херсонски дини. Земеделието няма да съществува на тези територии в близките кой знае колко години и не се знае как ще се възстановява.

Най-болно ми е, че от тази трагедия пострадаха хора. Те останаха без дом, без средства за съществуване. Това са хора, останали на окупираните територии, защото не са имали физическа възможност да ги напуснат - възрастни и болни хора.

От Кремъл казват, че са “освободили” територии, но хората там не са освободени. Хората са “освободени” само от дома си, работата си, а някои дори от собствения си живот.

Вчера си писах с една жена от пострадалите райони. Тя и семейството ѝ са останали в района, защото детето им е инвалид. Тя ме попита дали да заминават от града си, който също е под окупация. Аз обикновено казвам на хората, че това е тяхно решение и е много трудно да се вземе. Хората са в паника. Те не разбират как и къде да живеят. Но и в момента е много трудно да останат там.

Много ви благодаря, Ирина за това интервю.