Euronews Primetime

ЕКСКЛУЗИВНО Сесилия Атиас за Euronews Bulgaria: Световните лидери да трябва да седнат на една маса с Путин

От Димитър Петров Димитър Петров Редактор
CECLILIA 1 Интервю на Марина Стоименова със Сесилия Атиас за Euronews Bulgaria

Сесилия Атиас (бивша Саркози) е първа дама на Франция едва за няколко месеца (от началото на президентския мандат на Никола Саркози през май 2007 г. до развода им през октомври същата година), но за този кратък период тя успява да влезе в най-новата история на България. Съпругата на френския президент изиграва решаваща роля за освобождаването на българските медици, прекарали над 8 години в либийски затвор, обвинени в умишлено причиняване на епидемия от СПИН. За тази своя заслуга е наградена с Орден „Стара планина“. С нея за Euronews Bulgaria разговаря Марина Стоименова.

 

 

Госпожо Атиас, благодаря Ви, че днес ще разговаряте с нас, това е наистина голяма чест!

 

Аз Ви благодаря, честта е моя!

 

15 години след като станахте герой в нашата страна,  аз знам какво изпитват  българите към Вас. Но какво изпитвате Вие към България?

 

България винаги ще заема специално място в моето сърце. Върнах се в България по случай 10-годишнината от освобождаването на медицинските сестри и доктора. В сърцето ми България наистина има много специално място. Тя е толкова красива страна, с красиви хора… Наистина съм особено привързана към вас.

 

Интересувате ли се от развитието на страната ни? Как мислите, бележим ли прогрес или напротив, правим крачки назад? Разбира се, в случай че все още следите политиката..

 

Да, следя политиката, защото тя е моя голяма страст, но не познавам добре страната ви, за да преценя ситуацията. Това, което знам обаче, е че вашият най-важен и най-ценен ресурс са хората. Имате големи таланти, добри експерти в науката, в технологиите… Това, от което имате нужда в момента, е хора и правителство, които да подкрепят идеите, промените, които искате да извършите. Трябва да насърчите тези хора да продължат напред и да мечтаят, защото имате страхотни таланти.

 

Нещата малко се промениха след като станахме част от Европейския Съюз. И в този ред на мисли искам да поговорим малко за Европа, ЕС и политическата ситуация там, но първо искам да ви попитам, къде живеете в момента?

 

Живея в САЩ. Преместих се в Ню Йорк преди около 14 години. Когато се разведох, се преместихме заедно с децата и семейството ми тук, омъжих се. От тогава продължавам, разбира се, да пътувам из света, но домът ми е Ню Йорк.

 

Как виждате Европа от там?

 

Не живея в Европа, но знам добре какво се случва на територията ѝ, дори когато Атлантическия океан ни дели. И така, в момента Европа се намира в много трудна ситуация. Мечтата на дьо Гол и Митеран беше да създадат една много силна Европа. Но това не е толкова лесно, защото има много различия, много различни подходи. Например „Жълтите жилетки“ във Франция, или антиваксърите, или провакасърите, свързани с Ковид, про или анти ЕС, всички тези проблеми правят трудно създаването на онази Европа, която те са си представяли. Има прекалено много различия, които не знаем как да премахнем. Случаят с Брекзит показа, че можеш да съществуваш, дори да напуснеш Европейския Съюз. Но за мен това е плашещо, тъй като вярвам в идеята за силна Европа. А за да това се случи ни трябва силен Европейски Съюз, силно ръководство и истинска воля, за да го направим. Но това не е никак лесно.

 

В момента имаме война на територията на Европа. Според Вас, тя ще направи ли Европа по-стабилна или обратното?

 

Това, което се случва тези дни, е ужасяващо. Още през 2014 г., когато Г-8 стана Г-7, когато помолиха Русия да напусне без да разрешат проблема с нея, Русия се почувства сякаш не е част от Европа.

За мен тези военни действия не са изненадващи. Нещо ми подсказваше, не знам защо, че това би могло да се случи. Защото Русия се чувстваше изолирана, а ние не предприехме нищо, за да направим Европа по-силна, да я направим по-малко застрашена от Русия.

Така че за мен това не беше изненадващо. Единственото, което можем да направим днес, е да преосмислим дипломацията, да променим начина, по който процедираме в момента. Трябва да говорим и да намерим решение. Независимо колко дни и нощи ще отнеме, те не трябва да напуснат залата, преди да са намерили решение. Дипломацията днес има нова роля, защото светът се промени.

 

Кои са хората, които могат да го направят, които трябва да влязат в залата и да не излизат от нея докато не намерят решение?

 

Лидерите са тези хора, но проблемът, с който се сблъскваме днес, е че има недостиг на лидерство.

 

Проблем само в Европа или из целия свят?

 

Не само в Европа, днес нямаме хора като Чърчил, Маргарет Тачър... Имаме нужда от силни лидери. Проблемът днес е, че хората не искат да се намесват, защото не е лесно да си добър лидер. Хората днес следват силните личности, популистите, защото няма кой друг. Това е плашещо, трябва да намерим начин да върнем на фокус политиците. Знаете ли, политиката е работа в истинския смисъл на думата, не е нещо, което можеш да вършиш както и да е, трябва да се учите, да се прибирате в страната си, да се срещате с хората там и да разговаряте с тях. Но и трябва да намирате решения, да работите усилено, да се обградите с най-добрите хора и да опитате да бъдете добър лидер, без да се страхувате от другите. Днес има липса на такива лидери.

 

Позволете ми да твърдя, защото е вярно, че вие познавате дипломацията доста по-добре от много политици. Какво мислите, че можеше да бъде направено по-добре и какво мислите, че може да се направи по-добре в момента?

 

Трябва да съберете хора около преговорната маса. 

 

Това достатъчно ли е?

 

Няма друг начин. Какъв друг избор си мислите, че имаме? Тази война не може да продължава. Не можем да позволим на Русия да продължава действията си. Това, което Русия прави е геноцид, трудно е за вярване, не можем да позволим на Русия да го извърши. Така че трябва да намерим друго решение, не можем да отговорим на войната с война. Да отговорим на насилието с насилие не е изход. Трябват да намерим правилните хора и да ги настаним на масата за преговори, за ги затворим, да ги заключим в залата, но да не излизат от нея, докато не намерят начин решение. Дори това да отнеме дни, трябва да разберем какво Путин планира... Единственият възможен начин за справяне със ситуацията е дипломацията. Няма друг начин.

 

Това означава ли, че смятате налагането на санкции, например, за недостатъчни? Защото това е, което ЕС предприема в момента.

 

Санкциите са много важни, наистина имат ключово значение. Но погледнете, те спират ли Путин?

 

Трябва ли Путин да бъде в същата зала?

 

Абсолютно, защо не? Трябва да разговаряме с него. Световните лидери да трябва да седнат на една маса с Путин. Нямаме друг избор, освен да намерим общ път с него, та той е един и е директният виновник за случващото се, той е човекът, с когото трябва да разговаряме. Вземете например Борис Джонсън, който опита да разговаря с него, а сега се оказва със забрана за влизане в Русия... Не мисля, че това е правилният начин. Смятам, че всички силни лидери трябва да седнат на една маса с него.

 

Много хора наричат Владимир Путин диктатор. Вие добре знаете какво е да гледате право в очите на един диктатор? Какво бихте му казали, ако имахте този шанс?

 

Бих го попитала какво иска, въпреки че имаме малка представа.

 

А ако той каже: „Искам Украйна“?

 

Вижте, аз съм голям реалист. Не можете просто да заявите, че искате Украйна, че ще превземете Украйна. Това не е играчка, искам тази играчка или онази. Не, нещата не работят така.

Искаш Украйна?

Защо искаш Украйна? Не искаш тя да влезе в НАТО? Това ли е причината, поради която искаш половината от територията на Украйна или искаш коридор към Европа? Нека да говорим, нека да говорим.

 

Как мислите, дали преговарянето с Путин е по-трудно, от колкото това с Кадафи?

 

Виждала съм Путин веднъж, по време на една среща на Г-8, по време на вечеря седях зад него. Не са точно същите обстоятелства, при които се запознах с Кадафи, не мога да сравня тези двете личности, коренно различни са.

 

Наистина ли?

 

Напълно различни! Имам предвид, Кадафи, той беше… Знаете по какъв повод отидох там, единствената причина беше да освободя медицинските сестри и доктора… 9 години зад решетките, осъдени на смърт.. Такива неща не могат да се случват. Трябва да кажа, че дипломацията направи опити. Дори японците изпратиха хора, това, което се случи потвърждава това, което казах по-рано - говорене, говорене, изслушване.. Само така могат да се разрешават проблемите.  И така, говорих с Кадафи с часове и той слушаше, нямам представа защо той слушаше мен, повече от другите, може би бях намерила правилните думи... Но в разговора го убедих, че не е възможно ей така да осъдиш на смърт тези медицински сестри и доктор за нещо, което не са извършили, това не е решение. И въпреки че той изтъкваше някакви обвинения срещу тях, те не бяха доказани, нямаше никакви доказателства срещу тях.

 

Не мога да сравня Кадафи с Путин, мисля, че всеки е различен. Няма прилики, няма общи черти между тях, държавите са различни, развитието на страните е различно, икономиките им също... Но също техните искания и приоритети са различни. Основният приоритет на Кадафи беше да се хареса на хората от Бенгази, децата бяха от болница в този град. Когато отидох там, за да се срещна със семействата на тези деца, те бяха толкова гневни, те казваха, че сестрите трябва да умрат, трябва да ги убием, защото те убиха нашите деца. И аз им казах: „Слушайте, според Корана, на насилието не трябва да се отговоря с насилие“. Отново и отново правилният път се оказаха разговорите и дипломацията. Отново трябваше да говоря с родителите на починалите деца и на тези, които бяха в болницата. Убедих ги, че може би има и друго решение, друг начин, чрез който децата им да не бъдат подлагани под риск.

 

И така, срещнах се отново с Кадафи и говорих с него, после и със сина му Сеиф Ал-Ислам, с министър председателя и министрите.

 

И пак дипломацията и говоренето бяха моето оръжие.

 

Защо се опитвахте да намерите диалог с Кадафи преди 15 години? Жена, изправена пред диктатор, защо го направихте?

 

Може би поради факта, че аз съм жена, а той беше толкова изненадан, че жена е дошла абсолютно сама, само за да разговаря с него, или това, че успях да намеря начин да го накарам да се вслуша в това, което казвам. За него беше много неестествено да разговаря с жена, беше толкова изненадващо, че сякаш това го провокира да чуе думите ми.

 

Мислите ли, че можете да го направите и с Путин? Бихте ли го направили? Ако имахте шанса, бихте ли го направили за втори път?

 

Ако имам тази възможност, разбира се, че бих го направила. Но мисля, че има доста по-компетентни хора от мен, по-запознати с проблема, които биха се справили по-добре от мен. Ако знаех повече детайли и имах по-точна експертиза, незабавно бих опитала, разбира се. Незабавно. В името да спася хора, цяла нация, бих го направила несъмнено.

 

Към втора част: