The Cube

The Cube: Защо социалните мрежи бяха определени като "тайното оръжие" на Ердоган?

От Мария Кръстанова Мария Кръстанова Репортер

Защо социалните мрежи бяха определени като "тайното оръжие" на Ердоган в упражняване на политика в Турция, ще научим от Мария Кръстанова в The Cube.

 

POLITICO публикува материал, в който наричат социалните платформи "тайното оръжие" на Ердоган и един от инструментите, които му помагат да остане на власт вече 20 години.

Това твърдение може би звучи преувеличено, но само на пръв поглед. На изборите в неделя, по искане на Турция, Twitter цензурира десетки акаунти, които подкрепят опозицията и критикуват управлението на Ердоган. Това не е първият път, в който настоящият президент полага усилия да забрани платформата, собственост на Мъск. След опустошителното земетресение през февруари, достъпът до Twitter бе ограничен за турските граждани на територията на страната заради "провокативното съдържание", което някои потребители споделят. Стигна се дори до 78 ареста по същата причина. Потребители, които публикуват съдържание, счетено за „опасно за вътрешната и външна сигурност на Турция“ от властите в страната, също могат да бъдат арестувани. Тази практика на Ердоган за контролиране на случващото се в онлайн пространството датира от поне десетилетие, а целта най-често е потискане на опозиционните гласове. Няма доказателства до колко вмешателството на Ердоган в социалните мрежи укрепва политическите му успехи. Интересно е обаче от къде той черпи вдъхновението си за тази политика. Оказва се от Брюксел.

Управляващата партия в Турция прие широкообхватни правила за регулация на социалните мрежи, които отчасти са иззети от европейското законодателство. Целта и на ЕС и Турция е да ограничат дезинформацията онлайн и да направят по-прозрачни начините, по които функционират социалните мрежи. ЕС гласува „Закон за цифрови услуги“, с който има право дори да наложи глоби в размер до 6 процента от приходите на дадена платформа при откриване на нарушения.

Турция твърдо отхвърля обвиненията за цензуриране с цел политическа изгода, позовавайки се на общи правила с европейското законодателство.