А сега един по-различен поглед към Европа - от Балканския полуостров. Какви са перспективите пред Европейския съюз през погледа на държавите, които са негови членки и през призмата на онези, които се стремят да станат част от него? Специален разговор за Деня на Европа - започва специалното съвместно студио на мрежата на Euronews - Франция, Румъния, Грузия, Албания, Сърбия и България.

Днес е 9 май, Денят на Европа. Една Европа, разделена между войната по границите си и развитието на своите 27 държави. Между доверието и недоверието, между надеждата и възхода на екстремизма. Днес имаме специално издание на "Перспективи" - искаме да представим всички гледни точки на нашите зрители.

Основните въпроси, които стоят в момента пред държавите - членки на ЕС, са кой е най-подходящият начин да продължат напред, как да използват по-добре финансовите си ресурси и как да имат устойчиви програми за своите общности. А в случая с Румъния и България - как могат да се възползват от зоната за свободно движение - по-специално от достъпа до Шенгенското пространство. Що се отнася до разширяването на Европейския съюз, кореспондентите и журналистите от съответните страни ще обсъдят тази перспектива за Грузия, Сърбия и Албания. Как този бюрократичен орган, съставен от европейски депутати и комисари, се адаптира към всички предизвикателства, каква е неговата визия и стратегия, ще разберем на живо от Франция, от редакцията на Евронюз в Лион.

Добър вечер на всички! Тази вечер ще разговаряме с Марина Стоименова на живо от София, Боян Бъркич от Белград, Нино Пацурия от Тбилиси, Франко Ерго от Тирана и Серджо Кантоне от Лион.

Андра Мирон Дяконеску, Euronews Румъния:

Румъния и България ще останат извън Шенгенското пространство. След упорити битки срещу австрийските министри, които гласуваха против членството на двете страни, и поредица от самостоятелни действия, инициирани от тях, използвайки различна степен на дипломатичност, в край на сметка двете държави останаха безмълвни. Последният сценарий говореше за отделянето на Румъния от България, но окончателният отговор разочарова и двете страни - Австрия не вярва, че нито Румъния, нито

България са готови да се присъединят към Шенгенското пространство. Няма и ясен отговор кога ще бъдат готови.

Марина Стоименова, Euronews България:

Случаят с поредното блокиране на България от Шенген беше използван и в последната предизборна кампания у нас.

Страната ни отдавна отговаря на техническите критерии за влизане в Шенген. Сблъсъкът на политически интереси между държавите членки е огромен. Няма да изброявам всички съмнения и всички причини, поради които Холандия и Австрия всъщност ни блокираха. И дали например несправянето с корупцията и върховенството на закона е истинската причина.

Но трябва да бъда честна, че ситуацията с мигрантите в България през последните месеци никак не изглежда добре. 

А в момента българските политици са твърде съсредоточени върху собствените си вътрешни драми и макар че много се говори, малко се прави.

Серджо Кантоне, Euronews:

Споменахте кризата с вноса на селскостопански продукти и затрудненията на България и Румъния да се присъединят в Шенген. Аз лично бих добавил и трета важна тема - завършването на процеса по разширяване на Съюза, започнал през 90-те години. Европейският съюз се е сблъсквал с редица кризи- финансови и икономически, проблемът с миграцията, Брекзит, пандемията от Ковид-19 и сега войната в Украйна.

А ако погледнем ситуацията в по-голям мащаб, забавя се и разширяването на ЕС с чакащите държави. Войната в Украйна също показва невъзможността на европейските страни да поемат отговорност за политическите си решения. Санкциите срещу Русия помагат на Украйна, но имат висока цена. Брюксел се затруднява да реагира, защото ще настъпи конфликт на интереси между страните-членки. В край на сметка обаче, това е цената да сме една общност, която се развива и работи заедно.

Нино Пацурия, Euronews Грузия:

Грузия има историческата възможността да получи статут на страна кандидат-членка на ЕС до края на тази година, ако изпълни 12-те препоръки, дадени от европейските лидери миналото лято. След нахлуването на Русия в Украйна, Молдова, Грузия и Украйна кандидастваха за членство в ЕС. През юни 2022 г. Брюксел взе решение да даде статут на Украйна и Молдова на страни-кандидатки, а в случая на Грузия - се призна нейната европейска преспектива.

Грузинското правителство ясно заявява, че е изпълнило по-голямата част от европейските препоръки. Остават още няколко, но те са лесно постижими до крайния срок, твърдят те. Управляващата партия обвинява опозицията в деструктивни действия по пътя към европейска интеграция. Междувременно, една неправителствена организация, Институтът за демократични изследвания, докладва, че по-голямата част от европейските условия всъщност изобщо не са изпълнени. Като например това, че управляващата партия не е предприела нищо, за да намали политическата поляризация в страната или да осигури независима медийна среда.

Франко Ерго, Euronews Албания:

Албанците винаги са подкрепяли присъединяване на страната в ЕС. Искам да ви припомня, че протестите, които събориха комунистическия режим през ранните 90-те години, бяха под слогана: „Искаме Албания част от Европа“.

Според наскоро направено обществено проучване, над 90 процента от гражданите на Албания смятат, че мястото ни е в Съюза. Хората вече налагат и натиск над политическите партии да заявяват по-ясно това желание. Нашето място е ЕС, но закъсняваме с присъединяването си.

Боян Бъркич, Euronews Сърбия:

Отвъд факта, че много сърби имат сантименти към Русия, някои от които дори подкрепят войната на Русия в Украйна в момента, сърбите все пак дорбе разбират, че Сърбия е част от европейската икономика. Двеста хиляди семейства изкарват прехраната си, работейки за европейски компании. А още по-голям процент и търгува с ЕС. 70 процента от търговската дейност на Сърбия е именно с ЕС. Повече от 30 милиарда долара е само нашия износ към ЕС, а вносът ни от Съюза е 80 процента. Сърбите са наясно и с финансовата помощ, която ЕС дава на страната.

Сърбите не че не искат вече да бъдат част от ЕС, а по-скоро смятат, че целта им е в застой дали заради наши пререкания или заради, както те я наричат, умора от процеса по разширяване на ЕС.

Целия разговор вижте във видеото.